Публикации в социалните мрежи очертават нарастващо напрежение и ясно противопоставяне на управленски подходи
Подписка, инициирана от академичната общност на Софийския университет (https://www.peticiq.com/522850), постави на дневен ред не просто въпроса за евентуалното назначение на проф. Георги Вълчев за министър на образованието и науката или за начина на управление на най-големия университет у нас, а по-дълбокия проблем за посоката, в която ще се развива образователната система в следващите 4 години.
Подписката е първия ясен сигнал, че напрежението в сектора не е абстрактно, а вече има конкретни проявления.
„Ако професор Вълчев влезе в МОН, ще пристъпим към протестни действия, включително подобни на тези от лятото на 2024 година, и призоваваме академичната общност и академичните ръководства да последват примера ни. Призоваваме училищата и детските градини за същото, защото корупционната управленска безхаберност ще се изсипе, за пореден път, и върху тях!" – казват организаторите на подписката.
На този фон в социалните мрежи се появиха и поредица от публични позиции от представители на академичната общност от различни градове и различни висши училища, сред които на бившия народен представител проф. Николай Цонков, на представителя на Националната агенция по оценяване и акредитация проф. Илиян Лилов и на ексдекана на Машинния факултет на Технически университет – Варна проф. Светлана Лесидренска, които допълнително очертават рамката на дебата и очертават сходна линия на тревога - как ще се управлява образованието.
В навечерието на пореден политически цикъл и очаквания за ново правителство, темата за образованието излезе извън институционалния дебат и се пренесе в публичното пространство.
В своя публикация проф. Николай Цонков от УНСС счита, че модела, който не разделя, не концентрира и не създава нови линии на напрежение, е най-добър за образованието. Проф. Цонков формулира най-рязката позиция, насочена към модел, който според него вече е видим: „Единият модел вече ясно показва как работи – разделя системата на „наши" и „други", на „държавни" и „частни", на „големи" и „малки"... Това не е реформа. Това е овладяване." Той предупреждава, че подобен подход води до концентрация на ресурси, дългосрочен дисбаланс, ескалация на напрежение в системата.
https://www.facebook.com/share/p/1GifqAmcTM/?mibextid=wwXIfr
Проф. Цонков поставя акцент и върху опита от последните години: „И ако някой си мисли, че системата ще го приеме спокойно, нека си припомни последните години. Нееднократно Николай Денков и други министри на образованието и науката застрашаваха баланса, политизираха системата, а тя отговаряше с протести, подписки, сезиране на институции. Образованието реагира. Винаги! Реагира дори сега – когато само се завъртя едно име със спорна репутация, дори в собствения си университет!"
Постът си проф. Николай Цонков обосновава с тезата, че в последните дни академичната среда в България е тревожна, тъй като държавата ни е пред пореден избор на правителство, в което е много важно кой ще е министър на образованието и науката. „Образованието е най-важната система, от която трябва да започне смяната на модела. Но не и подмяната на една личност с друга, особено ако тя е спорна за системата и своя университет!", пише проф. Цонков в своя пост.
Проф. Цонков има и предпочитания към начина на управление на образованието: „Верният модел следва да е търсене на баланс и компромис и безупречно познаване на проблемите - диалог, устойчивост, постепенна промяна без разкъсване на системата и визия в необозримото. Може да не е най-бързият, но системната промяна е най-правилния път. Въпросът е кой няма да счупи системата. Най-опасното в момента не е грешният човек. Най-опасен е грешният модел. Образованието има нужда не от доминация, а от баланс!", споделя още проф. Николай Цонков.
Сходна теза развива и Великотърновския професор Илиян Лилов, за който образованието е стратегически ресурс и подобно на отбраната, която пази границите, образованието пази бъдещето.
https://www.facebook.com/share/p/1GuNPnFWxf/?mibextid=wwXIfr
Използвайки военна аналогия, за да опише риска от резки управленски действия, проф. Лилов казва: „Реформите не винаги са решителни действия. В армията всяко действие има последствия, а всяка грешка струва скъпо. Особено когато засяга цяла система. Има подход, който прилича на бърза операция – разделяш, пренареждаш, концентрираш... В реалността обаче води до напрежение и разклащане на редиците." И допълва: „Всяка система има инстинкт за самосъхранение."
Идеята, че образованието не е пасивен обект на управление, а система, която реагира при заплаха за баланса си, е ключов мотив в различните позиции от цялата страна.
„За мен днес важното е не е кой ще „командва" по-силово, а кой ще управлява без да разбива строя. Аз избирам лидера, който пази системата цяла. Защото силата не е в резките ходове, а в устойчивостта." – завършва поста си във Фейсбук проф. Илиян Лилов.
В по-умерен, но също категоричен тон, проф. Светлана Лесидренска от Техническия университет във Варна се обявява за реформи, които намират баланс между традиции и иновации, утвърждават демократичност в управлението и гарантират равноправие между всички участници. Според нея образованието трябва да се управлява внимателно, разумно и с мисъл за цялото! Тя поставя акцент и върху принципите на управление: „Образованието не бива да създава йерархии на значимост, а да изгражда среда на доверие и взаимно уважение. Не да разделя, а да обединява около обща цел." Нейната позиция поставя акцент върху тезата, че „когато управлението на образованието е балансирано, демократично и справедливо, трудът престава да бъде просто необходимост – той се превръща във възможност и път към развитие."
https://www.facebook.com/share/p/1FydDBDB6n/?mibextid=wwXIfr
Въпреки различията в стила си, позициите на академичните лица най-често очертават ясно противопоставяне между два стила: първият, характеризиращ се с разделение на системата, пренареждане на влияния и концентрация на ресурси, и вторият, стъпил върху диалог и консенсус, постепенна промяна, запазване на системното единство.
В по-широк контекст, публикациите идват на фона на вече натрупан опит от университетите за реакция срещу провалени от тях идеи за реформи без логика като консолидиране на висши училища, отмяна на студентските такси, фалиране на университети, завишена наукометрия, тежки атестационни процедури. Най-силен отзвук върху работата на бъдещия министър ще има репутационната криза, свързана с отменената от съда по искане на част от университетите методика за оценяване и акредитация. Тези примери подсилват тезата, застъпвана от почти всички постове в социалните мрежи, че системата винаги реагира, защото има инстинкт за самосъхранение.
Реакциите в социалните мрежи показват, че дебатът за образованието се измества от персонален към системен. И ако има общ знаменател между различните позиции, той е ясен - най-големият риск е грешният модел на управление.
