Авто

<p>- Как е името ти, сине мой?</p>
<p>- Бил Клинтън, отче!</p>
<p>- Какъв е твоят грях?</p>
<p>- Изневерих на жена ми с една стажантка!</p>
<p>- На колене! Опрощавам ти греха!</p>
<p>- Как е името ти, дъще моя?</p>
<p>- Хилари Клинтън, отче!</p>
<p>- Какъв е твоят грях?</p>
<p>- Щях да отрежа пениса на мъжа ми!</p>
<p>- На колене! Опрощавам ти греха!</p>
<p>- Как е името ти, дъще моя?</p>
<p>- Моника Люински, отче!</p>
<p>- Какъв е твоят грях?</p>
<p>- Правих свирки на президента в Белия дом!</p>
<p>- На колене! Всъщност... я по-добре - остани права!</p>
<p>*****</p>
<p>Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си бай Иван и му казал:</p>
<p>- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президентът Радев, искам всичко да е наред.</p>
<p>Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял бай Иван, още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене, пиене, минала срещата...</p>
<p>След месец началникът отива по същия повод при бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.</p>
<p>След още два месеца, началникът пак отива при Бай Иван и му казва:</p>
<p>- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен в Белия дом - за речта на Байдън.</p>
<p>Така и станало - отишли на речта, а там много народ. Бай Иван и началникът му застанали в центъра на тълпата и речта му започнала. По едно време Байдън казал по микрофона:</p>
<p>- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.</p>
<p>Отишъл Бай Иван, речта свършила, а когато се върнал, началникът му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си, бай Иван го попитал:</p>
<p>- Началник, какво ти стана, защо припадна?</p>
<p>А началникът отговорил:</p>
<p>- Добре... че си приятел с Радев го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Байдън те познава - как да е, но не можах да издържа когато един аржентински журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита: “Абе, кой е оня там горе до бай Иван”?</p>
<p>*****</p>
<p>Байдън влиза в залата за пресконференции и вади от джоба си пищов. Чете го, оглежда се смутено, но все пак си събува панталона и пикае пред погледите на журналистите. В залата шум, светкавици. Иззад кулисите се чува шепот: “Господин президент, това бяха упътванията за ползване на тоалетната”.</p>
<p>*****</p>
<p>Американският президент разказва на германския канцлер:</p>
<p>- Имам 3 копчета, натисна ли първото, изчезва Москва, натисна ли второто, изчезва Русия, а с третото изчезват и Русия и Китай...</p>
<p>Германският канцлер отговаря:</p>
<p>- Навремето баба ми имаше три нощни гърнета - златно, сребърно и порцеланово. Когато в Берлин влязоха руските танкове, тя се насра направо в гащите.</p>
<p>*****</p>
<p>Всички държави се разоръжили. Събрали се държавните глави на мирен симпозиум. Към американския президент се приближава военният министър и тихо му шепне:</p>
<p>- Господин президент. Оказва се, че ни е останала една балистична ракета с ядрена глава.</p>
<p>Американският президент става и командва:</p>
<p>- Всички на колене!</p>
<p>- Ама защо?</p>
<p>- Защото ние имаме балистична ракета.</p>
<p>Всички падат на колене. Към руския президент пропълзява на колене неговият военен министър и му шепне:</p>
<p>- Господин президент, майор Максимов пак се е бил напил и е подал неверни данни. Оказва се, че имаме цял полигон с ракети с ядрени глави.</p>
<p>Президентът се изправя, изтупва си коленете и казва:</p>
<p>- Не майор Максимов, а генерал-майор Максимов. И докато Русия пие, никой нема да я бие!</p>
<p>*****</p>
<p>Той пушеше “Парламент”, но не влезе в парламента. Мажеше си масло “Президент”, но не стана президент. Само с бирата “Козел” нещата му се получиха.</p>
<p>*****</p>
<p>Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси, за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря:</p>
<p>- Ти не ме ли познаваш? Аз нямам паспорт, ето диадемата и жезъла.</p>
<p>Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф.</p>
<p>- Шефе, да знаеш кого спрях?</p>
<p>- Кой си спрял, да не си спрял някой депутат?</p>
<p>- Не бе, шефе, много по-голям от него.</p>
<p>- Да не е министър-председателят или президентът?</p>
<p>- Не, още по-високо ниво.</p>
<p>- Бе ти да не си спрял дядо Господ?</p>
<p>- Ми сигурно ще е той, щом като папата го вози...</p>
<p>*****</p>
<p>На прием в президентството:</p>
<p>- Защо сте угрижен, господин посланик?</p>
<p>- Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент.</p>
<p>- Подозирате ли някого?</p>
<p>- Онзи мъж със синия костюм.</p>
<p>- Даа, това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той?</p>
<p>- Уви, да!</p>
<p>След малко президентът се връща при посланика:</p>
<p>- Ето вашия часовник!</p>
<p>- О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?</p>
<p>- Едва ли, той нищо не усети...</p>
<p>*****</p>
<p></p>
<p></p>
<p>Той пушеше “Парламент”, но не влезе в парламента.</p>
<p>Мажеше си масло “Президент”, но не стана президент.</p>
<p>Само с бирата “Козел” нещата му се получиха</p>

- Как е името ти, сине мой?

- Бил Клинтън, отче!

- Какъв е твоят грях?

- Изневерих на жена ми с една стажантка!

- На колене! Опрощавам ти греха!

- Как е името ти, дъще моя?

- Хилари Клинтън, отче!

- Какъв е твоят грях?

- Щях да отрежа пениса на мъжа ми!

- На колене! Опрощавам ти греха!

- Как е името ти, дъще моя?

- Моника Люински, отче!

- Какъв е твоят грях?

- Правих свирки на президента в Белия дом!

- На колене! Всъщност... я по-добре - остани права!

*****

Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си бай Иван и му казал:

- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президентът Радев, искам всичко да е наред.

Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял бай Иван, още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене, пиене, минала срещата...

След месец началникът отива по същия повод при бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.

След още два месеца, началникът пак отива при Бай Иван и му казва:

- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен в Белия дом - за речта на Байдън.

Така и станало - отишли на речта, а там много народ. Бай Иван и началникът му застанали в центъра на тълпата и речта му започнала. По едно време Байдън казал по микрофона:

- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.

Отишъл Бай Иван, речта свършила, а когато се върнал, началникът му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си, бай Иван го попитал:

- Началник, какво ти стана, защо припадна?

А началникът отговорил:

- Добре... че си приятел с Радев го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Байдън те познава - как да е, но не можах да издържа когато един аржентински журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита: “Абе, кой е оня там горе до бай Иван”?

*****

Байдън влиза в залата за пресконференции и вади от джоба си пищов. Чете го, оглежда се смутено, но все пак си събува панталона и пикае пред погледите на журналистите. В залата шум, светкавици. Иззад кулисите се чува шепот: “Господин президент, това бяха упътванията за ползване на тоалетната”.

*****

Американският президент разказва на германския канцлер:

- Имам 3 копчета, натисна ли първото, изчезва Москва, натисна ли второто, изчезва Русия, а с третото изчезват и Русия и Китай...

Германският канцлер отговаря:

- Навремето баба ми имаше три нощни гърнета - златно, сребърно и порцеланово. Когато в Берлин влязоха руските танкове, тя се насра направо в гащите.

*****

Всички държави се разоръжили. Събрали се държавните глави на мирен симпозиум. Към американския президент се приближава военният министър и тихо му шепне:

- Господин президент. Оказва се, че ни е останала една балистична ракета с ядрена глава.

Американският президент става и командва:

- Всички на колене!

- Ама защо?

- Защото ние имаме балистична ракета.

Всички падат на колене. Към руския президент пропълзява на колене неговият военен министър и му шепне:

- Господин президент, майор Максимов пак се е бил напил и е подал неверни данни. Оказва се, че имаме цял полигон с ракети с ядрени глави.

Президентът се изправя, изтупва си коленете и казва:

- Не майор Максимов, а генерал-майор Максимов. И докато Русия пие, никой нема да я бие!

*****

Той пушеше “Парламент”, но не влезе в парламента. Мажеше си масло “Президент”, но не стана президент. Само с бирата “Козел” нещата му се получиха.

*****

Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси, за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря:

- Ти не ме ли познаваш? Аз нямам паспорт, ето диадемата и жезъла.

Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф.

- Шефе, да знаеш кого спрях?

- Кой си спрял, да не си спрял някой депутат?

- Не бе, шефе, много по-голям от него.

- Да не е министър-председателят или президентът?

- Не, още по-високо ниво.

- Бе ти да не си спрял дядо Господ?

- Ми сигурно ще е той, щом като папата го вози...

*****

На прием в президентството:

- Защо сте угрижен, господин посланик?

- Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент.

- Подозирате ли някого?

- Онзи мъж със синия костюм.

- Даа, това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той?

- Уви, да!

След малко президентът се връща при посланика:

- Ето вашия часовник!

- О, министърът сигурно се е почувствал неудобно?

- Едва ли, той нищо не усети...

*****

Той пушеше “Парламент”, но не влезе в парламента.

Мажеше си масло “Президент”, но не стана президент.

Само с бирата “Козел” нещата му се получиха

На този уебсайт