“Хвърковатата чета на Бенковски”, рисувана от Петър Морозов
Ученици от неделното училище "Паисий Хилендарски" в Памплона с първа награда в конкурса на МОН и комитет "Васил Левски"
Batak, Las atrocidades de Bulgaria ("Батак. Жестокостите в България"), Los horrores en Oriente ("Ужасите в Ориента").
Това са част от заглавията в испанската преса за Априлското въстание, публикувани през втората половина на 1876 г.
Това пише в изследването на българчетата от клуба "Млади възрожденци" от Испания, които са се ровили в държавния архив, който поддържа онлайн достъп до вестници като La Epoca.
Учениците от българското неделно училище "Паисий Хилендарски" в Памплона взеха първа награда в конкурса "Отражението на Априлското въстание в печата на страната, в която пребивавате", организиран от Министерството на образованието и науката и Общобългарския комитет "Васил Левски". Състезанието е по националната програма "Неразказаните истории на българите", като главният инициатор е председателят на комитета Васил Василев.
Проф. Атанас Семов поздравява зам.-председателя на БАН проф. Емануел Мутафов, председателя на общобългарския комитет “Васил Левски” Васил Василев и зам.-министъра на образованието Наталия Михалевска.
СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ
За участие в конкурса са изпратени 24 проучвания и анализи от българчета, които се обучават в Испания, Австрия, Великобритания, Канада, Чехия, Италия, Молдова, Румъния, Гърция, Украйна и Северна Македония.
"С огромно удоволствие прочетох неща, за които не знаех - отзвука на Априлското въстание по света. Не съм си представял, че на такива места се е писало с толкова симпатия, с толкова състрадание и болка за мъченичеството на българския народ", каза Васил Василев и уточни, че "сърцето трепти от отзвука, който получихме от българчетата в чужбина". Според него печатът от онова време направлява дипломацията.
Вторите награди са две - за шестима ученици от неделното училище "Родолюбие" в Норич, Великобритания, и за 11-класничката Катрин Милорчева от българското училище "Д-р Петър Берон" в Прага. В разработката си Катрин акцентира върху
позициите на белетриста Ян Неруда и историка Константин Иречек
В разработката на децата от Великобритания пък пише:
Макгахан се превръща в глас на българския народ пред Европа. Неговите описания на жестокостите водят до изпращането на официална дипломатическа мисия, ръководена от Уолтър Баринг, която потвърждава ужасяващите факти и демонстрира необходимостта от международна реакция.
Този политически натиск поставя българския въпрос на вниманието на британското общество и държавата, като се превръща в ключов момент за международното признаване на тежкото положение на българите.
На трето място е седмокласникът Евген Холостенко от Измаилския лицей номер 16 в Украйна.
На трето място е и разработката на учениците Давид Занов и Никола Николов от българското неделно училище "Йордан Йовков" в Букурещ, Румъния.
Има и две специални колективни награди на шестима ученици от седми клас от българо-австрийското училище "Св. св. Кирил и Методий" във Виена, Австрия. Всяко дете е разработило своя тема. Втората колективна награда е за ученици от българското неделно училище "Здравей" в Скопие, Република Северна Македония.
Има и пет поощрителни награди, каза Васил Василев и уточни, че те са за български ученици от Молдова, Великобритания, Канада, Гърция и Италия. 11-класничката Татяна Стоянова от с. Кортен, район Тараклия,
намерила стихотворение на Оскар Уайлд, посветено на кланетата
в България.
За първата награда се получават 1000 евро, за двете втори награди се получават по 500 евро, за двете трети награди се връчват по 250 евро, за двете колективни награди се получават по 400 евро. Има и пет поощрителни награди по 150 евро. Средствата са осигурени от министерството на образованието по програмата "Неразказаните истории на българите", обясни Васил Василев.
Това е поредното забележително начинание на Общобългарския комитет "Васил Левски - най-престижната българска неправителствена организация, каза проф. Атанас Семов. Той допълни, че е възхитително, че МОН от години работи за подкрепа на българския дух сред задграничните българи. И отбеляза, че сред българите по света "патриотизмът и българолюбието са не по-малко силни, а в много отношения и по-искрени".
Проф. Сергей Игнатов: С пукването на първата пушка и с "Кървавото писмо" се ражда Третата българска държава
Проф. Сергей Игнатов
С пукването на първата пушка и с “Кървавото писмо” се ражда Третата българска държава, тъй като това е началото на нашата освободителна борба. Представете си какво вътрешно преобръщане става за хората. Едни работят на полето, други са шивачи или имат дюкян, заключват вратата на мястото, където работят, и хващат пушката. С началото на Априлското въстание българският народ преодолява вътрешните си страхове, вътрешните си съмнения. Както се пее в песента, тогава са строшени оковите на това вътрешно робство и се прави първата крачка към организирана въоръжена борба, която завършва трагично.
Хората се принасят в саможертва на този жертвеник на свободата. Априлското въстание всъщност отваря вратата към 3 март, към възкръсването на България след Руско-турската война
Много важно за нас българите е да честваме своя български героизъм, да се поклоним на предците ни, които са направили това. Априлското въстание сме си го направили сами и светът узнава за нас в резултат на драматизма на тази борба. Няма велики сили, които да са дошли, да са подшушнали или нещо друго. Това е наше българско решение. Продължение на това наше решение е Руско-турската война и резултатът от нея.
Предлагам 20 април да е официален празник, защото това е първата крачка към свободата, а въстаниците са първообраз на българската войска.
Като предлагам да е официален празник, не си представям, че в този ден хората ще се качат на колите си и ще заминат. Този ден трябва да бъде изпълнен със събития в училищата, за да може по друг начин да се продължи процесът на патриотично възпитание. Тази година посетих много събития за честванията, бях и на рецитал в детска градина. Изненадан съм от организацията, от вдъхновението и емоциите, които самите деца изразяват - предложението има добра почва.
