Преди две години на 27 май ни напусна Борислав Зюмбюлев - главен редактор на вестник “24 часа”, журналист с широко отворени очи за драмите на деня, публицист, който виждаше проблемите и техните решения за години напред.
Днес публикуваме отново неговия анализ “Колко струва килограм човешко”, излязъл на 5 януари 2015 г., не само заради наболялата актуалност, наречена българска демографска криза, но и защото този текст е илюстрация за великолепния усет на Борислав Зюмбюлев да представя актуални теми по атрактивен начин.
1975 година започва в сряда. Новата година е посрещната с гледане на “Криворазбраната цивилизация”, легендарната музикална драматизация на Хачо Бояджиев. Населението се е забавлявало пред телевизорите, а в събота, на 4 януари, е премиерата на филма “Сватбите на Йоан Асен”. Няколко месеца по-късно в София е публикуван романът “Нощем с белите коне” от Павел Вежинов, а в Мюнхен по радио “Свободна Европа” Георги Марков започва да чете своите “Задочни репортажи за България”.
През пролетта на 1975 г. е пуснат втори блок на АЕЦ “Козлодуй” (първият - няколко месеца по-рано). След година започва строителството на два забележителни и до днес хотела - Японския и Шведския.
Премиера има пиесата “Януари” на Йордан Радичков, излизат на екран филми като “Осъдени души” и “Вилна зона”. Но освен всичките тия шедьоври
през 1975 г.
се раждат и
158 хил. деца
с български кръщелни. Този набор - 1975, е най-големият в историята на българските земи. Никога преди това или след това не са се раждали толкова много български деца. Това е абсолютният връх в развитието на българската нация, която, погледната от 40-годишна перспектива, очевидно се тътрузи надолу.
Изброих тези недостигнати повече културни и технологични постижения, които стават факт именно в средата на 70-те, защото те не са случайни и не са резултат на народната власт. Те са следствие от демографския връх. Потенциалът на нацията, мнозинството способни, активни и амбициозни надделяват над тоталитарните глупости. И затова има такъв разцвет на културата и технологията.
Този набор - 1975, трябваше досега да се е възпроизвел и да е постигнал своите си върхове. Вместо това нацията намалява скоростно, културните факти, създадени през последните 20 г., са мършавички.
Технологията върви назад и няма хора. Ако погледнете вечер сградите, виждате тъмни прозорци. Няма кой да харчи пари, да гледа кино, да прави деца и да чете книги, да купува вестници. Няма даже кой да гледа “Биг Брадър”.
Не знам дали всички си дават сметка, но най-големият проблем пред нацията е демографският, а не КТБ, циганите, ДАНС или Слави Бинев.
Скоростното ни
изчезване
Можем ли обаче да го спрем. Може ли да се управлява раждането на деца чрез политика? Всъщност българската нация се появява заради раждането на деца. Това става някъде през XVII век, когато климатичният феномен Каспийска валежна сянка изчезва. Явлението се е зародило в края на Х век над Крим и оказва епично влияние върху живота по нашите земи. Половин България изчезва заради столетна суша.
Остават малко градове и села около големите реки и в по-западните части. Когато турците идват да ни превземат, те не срещат никого по пътя си. “Армиите” на Шишмановци са били по 2-3 хиляди души. Близо 100 г. турците владеят територията, но не установяват администрация, защото не виждат смисъл. Сянката се отмества към XVII век и тогава плодородието на земите се завръща, децата започват да оцеляват, защото има какво да се яде. Има рязък 200-годишен ръст на населението по нашите земи. Появяват се хиляди нови села, градовете процъфтяват, почва нещо като индустрия. Увеличението на населението не спира до 1975 г., когато достига своя абсолютен връх.
Появява се идеята за нация, хората започват да се наричат българи, стандартизират се езикът, писмеността. Вероятно историята, каквато я знаем, е повече легенда, отколкото истина. Но появата на съвременния български народ е пряко следствие от два фактора - изобилен дъжд и много секс.
През 1975 г. трендът обаче се обръща. Защо? Защото започва да пада благосъстоянието на хората. От XVII век до тогава въпреки робството, въпреки войните всяко следващо поколение живее по-добре от родителите си - по-сито, по-задоволено, по-охолно. През 1975 г. (плюс-минус 5 г.) българите видимо започват да са по-бедни и по-незадоволени от съседите си и други народи в аналогична ситуация.
През 1975 г. е най-масовото изселване на компактни маси турци в Турция. В началото на ХХ век такива изселвания не е имало толкова масово заради по-високото и растящо качество на живот по нашите земи. Това преселение е по икономически и социални причини - дори в полувоенната диктатура в Анкара от 70-те се живее по-богато и по-свободно.
Ударът по жизненото равнище е жесток. Официалната пропаганда обяснява това с петролната криза от 70-те. Истината е, че България практически фалира - почва да се трупа държавният външен дълг, който още изплащаме.
Причините за спада са много - жилищната криза заради неумелата урбанизация. Прахосването на националното богатство в идиотски инвестиции, неефективната социалистическа икономика. Поддържането на постоянен дефицит, липсата на свобода, която прави съществуването инертно и имитативно. Първите наченки на глобализация, които преминават желязната завеса, също помагат за общата нагласа, че в България не се живее достатъчно добре. Но освен субективните усещания има и реално фактическо обедняване.
Спадът на доходите през 70-те и 80-те е относителен, но реален. Намаляват парите, сравнени с края на 60-те и началото на 70-те. Доходите са по-високи от 40-те и 50-те, но не дават перспектива за размножаване. Хората са склонни да правят деца не когато живеят богато или бедно, а
когато усещат
растеж
Когато има развитие. Ще вметна един пример - следващият път, когато раждаемостта започва да расте, е 1999-2009 г., когато България изкарва 10 г. икономически ръст. И четворно увеличение на реалните доходи.
Как да накараме българите да се чифтосват, да произвеждат деца? Защото като няма хора, няма и потребление. Като няма потребление, икономиката клюмва като след преждевременен еякулат.
Задачата е раждането на деца да се превърне в бизнесплан на сегашните поколения. Защото това е тяхната най-добра социална осигуровка.
За да направим от демографията коректен бизнесмодел, трябва първо да определим цената на килограм човешко. Колко всъщност
струва едно дете? Минималният разход за нормално преживяване на едно човешко същество в българските условия е 600 лв. Това е границата, под която индивидът започва да живее в лишения. Ако искаме всяка двойка във фертилна възраст да има по още едно дете, семейният доход трябва да се увеличи с поне 600 лв., за да може това гърло да се изхрани. Трябват и по 600 лв. за още едно гърло - майка, баба, гувернантка, слугиня, детска градина, занималня. Тоест нужни са 1200 лв. допълнителен и траен доход на домакинство, за да тръгне някой да произвежда деца.
В момента средният доход на домакинствата у нас е 12 086 лв. за 2013 г., разделено на месеци, това прави по 1007 лв. средно. За да се увеличи раждаемостта, средният доход трябва да се удвои до поне 2200 лв. на домакинство. Доходите на домакинствата трябва да нараснат с 42,6 млрд. лв. годишно, за да може да очакваме рязък демографски ръст. В момента те са 35 млрд. лева. Числата изглеждат грандиозни, но всъщност става дума за по-малко пари.
Заради големия брой пенсионери важно е да се увеличат доходите на работещите семейства във фертилна възраст. Те са около 1 млн., а тези, които имат по едно или нямат деца, са около 500 хиляди. Което прави около 7 млрд. лева, които да бъдат насочени към домакинствата. 7 млрд. лева по най-оптимистични сценарии ще струва на българското общество справянето с фалита на КТБ. Тоест в България пари има, но те не се разпределят така, че да мултиплицират доход и да раждат деца.
Обществото трябва да принуждава управляващите да увеличават доходите. Постоянно, бързо и незабавно. Иначе бизнесмоделът, по който функционира българската държава, ще я самоликвидира.
Ако приемем, че днес кабинетът в София изтегли заем от 50 млрд. лв. и ги раздава по 10 млрд. лева в продължение на 5 г. като увеличение на заплатите на работещите в администрацията, учители, военни, данъчни и т.н., това определено би насърчило раждаемостта. При нарастването на доходите през годините от 1999 до 2009-а раждаемостта се е повишила с 3,1 промила, а доходите на домакинствата са нараснали близо 3 пъти - от малко над 4000 лева до над 12 хил. лв. Следователно всеки лев, вкаран в доходите на домакинството, увеличава броя на ражданията с 4 на един милион - 24-25 раждания повече.
Предполагаемият ефект - 10 млрд. държавна пара, вкарана в потреблението чрез семейните доходи, би довела до 40 хил. нови раждания. Тоест за 5 г. би увеличила населението с 200 000 души. Казано иначе,
един новороден
българин би
струвал 250 000 лв.
За да възстановим загубените 2 млн., ще са ни нужни поне 500 млрд. лева и 40 г. Или по 12,5 млрд. лева на година, които да бъдат насочени към доходите на населението във фертилна възраст. Не е толкова много, нали? Политиката за увеличаване на доходите трябва да е генералната цел на българското общество - елит, бизнес, политическа класа, държава. Не може да си богат в бедна държава, както и не може обезлюдяваща се държава да създава благосъстояние. Ясно е, че ефектът от увеличените доходи ще води до увеличено потребление и икономически ръст. То би увеличило и механичния прираст - много българи ще се върнат, а много чужденци биха се заселили.
Ако не - след 1000 години едни археолози, когато изровят руините на позлатените ни хотели, ще се чудят как тук е имало такава цивилизация и защо е изчезнала, след като няма данни за суша в началото на второто хилядолетие.
