Борислав Зюмбюлев си отиде ненадейно на днешния ден преди една година. Неговото присъствие, неповторим език и обаяние липсват на всички ни.
Отдаваме му почит, като си припомняме избрани пасажи от безценния сборник, който ни остави, преди да си отиде - “Златна книга на българската дребнобуржоазна кухня”, издадена от КК “Труд”. По негови думи това е не толкова кулинарно, колкото историческо съчинение. Той смяташе, че липсата на разкази за бита на населението през определен период е най-голямата дупка в историческата парадигма у нас, затова смело я пълнеше със своите автентични описания.
Насладете се на историите, които ни остави Борислав Зюмбюлев и си спомнете за него!
Всъщност това не е толкова кулинарно, колкото историческо съчинение. Най-голямата дупка в историческата парадигма у нас е липсата на автентични описания на бита на населението през определен период. Всичките исторически книги са за разни герои, битки, въстания. Всичко знаем за Гоце Делчев, но не знаем какво е “драмска ракия и одринско вино” – това узо от Драма ли е, или ципуро. А одринското вино мерло от Стамболово ли е, или е от Любимец.
...Веднъж ходихме на почивка в Тоскана. В селцето, където беше хотелът ни, имаше само една кръчма, където за вечеря даваха каквото имат – обикновено паста с рагу. Италианците наричат рагу всеки сос за паста, приготвен с кайма. А пастата беше всеки път от тъй наречените ушички “оркиете”. Въпросното рагу прилича най-много на популярния сос болонезе, който макар и да се нарича болонезе, няма нищо общо с Болоня и изобщо с Италия. Чисто американско изобретение в стила на въпросното рагу. И изобщо не се говори за избор от меню – 17 форми на пастата и други глупости. Един вид ядене. Изпържена говежда кайма в мас от пушени свински бузи, с настъргани домати. Друго няма, ако искаш. А оркиете правят предимно защото е най-лесно за оформяне. Нарязваш листа тесто, стискаш надве с пръсти и става форма, която прилича на свински уши. Накрая ръсят щедро с миризливо пекорино.
Дават само един вид местно червено вино – същото, което после продават като “кианти” по света, но без да е получило т. нар. DOC, защото въпросният сертификат струва пари. Но все пак сме в долината на река Киана и това вино е много повече кианти, отколкото което и да е вино в малки дамаджанки, което продават за много пари по света. Семпло, бедно, но много вкусно.
Аз съм малко фиксиран в Италианския ренесанс, Чинкуечентото и живописта и много ми харесват Тоскана и Северна Италия. Спахме в наистина забележителен хотел, т. нар. резиденция сторика (историческа къща), превърната в къща за гости. Това е бил домът на световноизвестния диригент Артуро Тосканини, където е живял и разучавал “Ленинградската симфония” на Дмитрий Шостакович.
Макар симфонията да е написана в обсадения от нацистите град на Нева, Шостакович я написва по време на обсадата и праща партитурите на Тосканини, който я изпълнява през лятото на 1942 година в Ню Йорк и по същество това е премиерата на музикалното произведение, въпреки че има едно изпълнение преди това от евакуирания оркестър на Болшой театър в град Куйбишев (Самара).
Това солидарността между журналята е голяма работа. Никога нямаше да попаднем в това историческо и много интересно място, ако нямаше журналистическа солидарност. Накратко – препоръча ни го кореспондентката ни в Рим Виолина Христова. Тя чула за него от кореспондентката на американското радио “Фокс” в Рим, чийто мъж (италиански архитект) всъщност направил този хотел. Намира се в едно малко селце на границата на Тоскана с Умбрия. Близо е до всичко – Флоренция, Сиена, Монтепулчано, Пиза.
Наблизо е и град Орвието, в чиято катедрала има един параклис, рисуван от ренесансовия художник Лука Синьорели. И който според мен трябва да се види от всеки. Това всъщност е оригиналът на Микеланджеловата Сикстинска капела. Голям стенопис на Страшния съд. Дяволите са твърде реалистично пъклени с огромни космати ташаци. Наистина си струва, но трябва специално да попитате. Въпросният параклис е последният в десния коридор на катедралата. За разлика от Сикстинската капела попадаш на метър от рисунките и не се звериш в тавана, докато те бутат група китайски туристи, дошли да отмятат европейски забележителности. Ако те интересува ренесансовата живопис, това е мястото.
Другото е Галерията на Академията във Венеция, където трябва да се види пак една малка капела, в която има един триптих (не знам триптих ли да го наричам, то си беше цял комикс) – “Изкушенията на света Урсула” от Виторе Карпачо. Тъй като това все пак е готварска книга, а не “Цивилизацията” от Кенет Кларк, ще се върна пак на манджите. Нали знаете защо суровото говеждо се нарича карпачо? Онова, тънко нарязаното сурово говеждо филе, дето го поднасят върху канапе от рукола, поръсено с пармиджано. Именно заради Виторе Карпачо. Защото окисленото говеждо има колорита на картините на Карпачо. Измислено е през 30-те години на ХХ век в легендарния Harry‚s Bar във Венеция. Пак там, между другото, измислят и коктейла “Белини” – пюре от бели праскови с вино с балончета. И го наричат “Белини” заради прочутата ария Сasta Diva от операта “Норма”. Бледорозовият цвят на коктейла е едновременно целомъдрен и божествен. Негова версия е популярният сред американските домакини на закуска “Мимоза”. Той напомня на вкус на “Белини”, защото е същото – плодов сок с пенливо вино, но те го правят с портокалов сок, за да не личи отдалеч, че са алкохолички, и се омотват още на закуска, докато мъжете им водят децата на училище.
...Аз лично съм се напивал, мисля за последен път в 10-и клас, с домашно вино в мазето на един приятел. Беше някакво предколедно време и в мазата имаше една жива пуйка, която я чакаше заколение, и тя мълчаливо наблюдаваше нашия резил. Пиехме от кофички от кисело мляко и мезехме с дребни фъстъци. Изпихме по две. Но ни се видя малко и пихме още.
Тежък случай беше, с бърза помощ и зелев сок. Но оттогава пия алкохол само социално, а опитът ми с други субстанции се изчерпва с дишане на лепило кале от найлонова торбичка – като циганче на Централна гара.
Теглеше ме да опитам и съм палил т. нар. петричанка с приятели. Но нищо не ми ставаше и затова, когато попаднах в Холандия, веднага влязох в т. нар. кофишоп и си взех от най-скъпата марихуана сорт California Dew (Калифорнийска роса) със съдържание на тетрахидроканабилол над 12%, за сравнение гореспоменатата петричанка има около 1%. И пак нищо и тогава разбрах, че кикотещите се тарикати всъщност искат да покажат, че не са си дали парите напразно и с пунт и пластика имитират, че нещо им действа и е голям кеф, а пък то нищо.
В казармата старият ми войник бе доказан наркоман. Но той крадеше едни бакелитови кутийки, в които имаше две предварително приготвени инжекции – едната с лидол, а другата с антибиотик. Идеята им е, като мината ти откъсне крака, да си удариш обезболяващо и противовъзпалително, за да не гангреняса чуканът и да не пукнеш от болка.
Тук се сещам за още една история. На дърти години все ми се налага да влизам по болници и все спешно. Един път пак съм в болница с възпаление на апендикса и ме оперираха по спешност. А малко преди това бях получил и инсулт. С една дума, не съм много добре. И имам някакви болки по раната и моля за обезболяващо. Слагат ми един коктейл, който дават по българските болници и твърдят, че много обезболявал – парацетамол, трамадол (морфинов дериват) и някакво сънотворно, дето не му помня името. Но и то като марихуаната – пунт и пластика.
Не минава болката, а само се потя и спя. Втория път го ударих на молба – моля една инжекция лидол. И накрая се смилиха – наистина обезболява и струва 40 стотинки. Вероятно заради това не го ползват.
...Години по-късно, като ни блъсна един тир и ми бяха счупени всички ребра – които не бяха счупени, бяха откачени от стернума (гръдната кост), но нямах здраво ребро и имах тежка политравма, което наложи да бъда седиран един месец в реанимацията на Военна болница. Аз най се тревожех за травмата на белия дроб. Докторите ми викаха: това ти е най-малкият проблем.
Имаше един д-р Пирин Кутин, невролог, който каза: “Дай да ти видим главата, дали нямаш нещо друго. Дробът ще ти мине, ребрата ще зараснат. Но ако имаш нещо в главата, е опасно. И с 1/4 от белия дроб може да се живее”.
От тази политравма най-трайното последствие за мен е, че не мога да слагам акваланг. Но шнорхел може. Може и да мога да практикувам леководолазен спорт, но трябва да си направя някакви допълнителни изследвания. А аз в тоз живот съм доста изследван, затова, ако нещо не е жизненоважно, си го спестявам.
