Проправителствен сайт твърди, че България при цар Симеон е станала новият център на славянската литература, споменава само мимоходом Северна Македония
"Писмеността е дошла при нас именно от македонските земи", заяви президентът на Русия Владимир Путин през 2017 г. на среща с тогава македонския си колега Георги Иванов.
Четири години по-късно тази теза бе повторена като цитат в послание в социалните мрежи от руското посолство в Скопие.
Но навръх 24 май тази година един от най-проправителствените руски сайтове - Gazeta.Ru, пусна текст с доста различни послания. В него се твърди, че именно българската държава има основен принос за създаването и налагането на кирилицата в земите, населени от славяни.
Ето пълният текст в Gazeta.Ru с автор Алина Демиденко.
Създателите на славянската азбука Кирил и Методий: кои са били светците и какви са били истинските им имена.
Кога е Денят на Кирил и Методий през 2026 г., защо се почитат светците и за какво се молят?
На 24 май Русия и няколко други страни отбелязват Деня на славянската писменост и култура – празник, неразривно свързан с имената на византийските братя монаси Кирил и Методий. Животът им разказва история за забележителна всеотдайност и братска любов. Кои са били солунските братя, каква азбука са създали и как светците са се борили за „славянското слово" – всичко това е в статията на Gazeta.Ru.
Имената на Кирил и Методий се споменават неведнъж в църковния календар.
Всеки брат има свой празник – датите на смъртта им, които Православната църква отбелязва отделно:
* 27 февруари – празник на Свети равноапостолен Кирил (14 февруари, стар стил).
* 19 април – празник на Свети равноапостолен Методий (6 април, стар стил).
24 май
Православната църква почита паметта на светиите равноапостолни Кирил и Методий, учители на славяните.
Тази дата е установена от руския Свети Синод през 1863 г. и датира от българска традиция от X-XI век. В съвременна Русия Денят на славянската писменост и култура съвпада с празника на светците.
Интересното е, че в Католическата църква общият празник на Кирил и Методий дълго време се е чествал на 5 юли, но в съвременния календар датата е фиксирана на 14 февруари - денят на смъртта на Кирил. Кои са Кирил и Методий?
Кирил (827–869) и Методий (815–885) са родени във византийския град Солун, който славяните наричали Солун. Баща им е заемал висока военна длъжност, а семейството е принадлежало към благородното византийско общество. Семейството имало седем сина.
Както каза пред Gazeta.Ru Лариса Микалеф, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и доктор по филология, градът, в който са родени и израснали Кирил и Методий, е бил двуезичен. Там са се говорили както византийски гръцки, така и местният славянски диалект. Ето защо братята са били добре запознати със славянския език от детството си и са го смятали за свой роден език. По-късно те развиват този език в пълноценен литературен и литургичен език, създавайки писмена форма за него.
По-големият им брат, Методий (светското му име е Михаил), първоначално следва военна кариера. Той има успешна кариера и се издига до поста управител на византийска провинция със славянско население. Тази служба му дава административен опит и задълбочени познания за местните обичаи. С течение на времето Михаил изоставя светския живот, приема монашески обети под името Методий в манастир на планината Олимп в Мала Азия и се посвещава на молитва и изучаване на свещени текстове.
По-малкият му брат, Константин (той ще получи името Кирил едва преди смъртта си, след пострига си в схизмата), проявява изключителни способности от ранна възраст. Учи в Константинопол при най-добрите учители по онова време. Константин владеел граматика, диалектика, реторика, геометрия, астрономия и музика, но най-голямата му страст били езиците. Той знаел иврит, сирийски, арабски, а по-късно научил и хазарски. След като завършил обучението си, Константин бил ръкоположен за свещеник и назначен за библиотекар в църквата „Света София" в Константинопол, където по-късно преподавал философия.
Младият свещеник-учен участвал в няколко дипломатически мисии за Византия, включително пътувания до арабите и хазарите, където водил богословски дебати. Тези пътувания усъвършенствали полемичния му дар и преводаческите му умения.
Пътищата на братята се събрали около 855 г., когато Константин се присъединил към Методий в манастир на Олимп.
Там те се потопили в изучаването на книги и вероятно започнали да обмислят възможността за превод на Светото писание на славянски език.
Как се появила славянската азбука
През 862 г. княз Ростислав от Велика Моравия поискал от Византия да изпрати учители, които да обяснят християнската вяра на език, разбираем за славяните.
Изборът паднал върху Кирил и Методий – познанията им по славянски, образованието и мисионерският им опит ги правили идеални кандидати. Целият живот на Кирил и Методий сякаш е бил подготовка за бъдещата им славянска мисия.
Именно съчетанието от техния опит, образование и познаване на езици им е позволило да създадат славянската писменост.
Тук се крие един важен детайл. Константин създава не азбуката, която днес познаваме като кирилица, а глаголица.
Глаголицата е била уникална графична система с множество бримки, извивки и сложни геометрични форми. Например, буквата „А" в глаголицата наподобява кръст, а буквата „Д" – кръг със стъбло. Съвременните лингвисти броят поне 38 оригинални знака в глаголицата, докато кирилицата е взела за основа 24 гръцки букви и е добавила 19 славянски звука.
Изследователите смятат, че Константин умишлено е избягвал директното копиране на гръцки букви, за да подчертае независимостта на славянската писменост. Той е подхождал към задачата като лингвист, като е анализирал внимателно звуковия състав на славянската реч и е създал отделна буква за всеки звук. Кирилицата, която използваме днес, се появява малко по-късно, в началото на IX и X век в България.
Както обяснява Лариса Микалеф, това не е пълно отхвърляне на глаголицата поради богословски разногласия, а по-скоро постепенно заместване на сложна писмена система с по-удобна.
Глаголицата е била изразителна, но писмеността й се е оказала доста трудна за копиране за книги и ежедневна употреба. Новата азбука, появила се в българската литературна среда и свързана с учениците на Кирил и Методий, е била по-близка до гръцката писменост и следователно по-позната на образованите книжници и духовници. Кирилицата е била по-подходяща за копиране на литургични книги и насърчаване на грамотността.
Според експерта обаче това не е било просто въпрос на практическо удобство. Славянската писменост се е разбирала като тясно свързана със сакралността на словото, а не просто с удобството на писането.
Във византийската и, по-общо казано, християнската култура писмеността се е възприемала като „носител" на свещено значение. Гръцката литургична традиция е поставяла голям акцент върху формата на текста, прецизността на писането и достойнството на езика, на който се говори Светото писание. Следователно, създаването на славянската азбука може да се разглежда като опит да се осигури на славяните не просто превод на отделни текстове, а пълноценен свещен език на богослужението и литературната култура.
Създадената от братята писмена система е била предназначена за общуване с Бога. Църковнославянският език запазва тази традиция и до днес: той не съдържа ругатни; изпълнява само една функция – общуване с Бога и молитва. Следователно всички думи и самите църковнославянски букви имат само божествено значение.
Наред с азбуката братята веднага започват да превеждат свещени книги. Според легендата, първата, която превеждат, е известната фраза от Евангелието от Йоан: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог." Така се ражда църковнославянският език – първият литературен език на славяните, езикът на молитвата и високата култура.
„Благодарение на това вярата става разбираема и достъпна за славянските народи: на хората се дава възможност да четат молитви, да участват в богослужение и да се обръщат към Бога на родния си език. Така започва да се оформя славянската литературна и духовна традиция", подчерта експертът.
Борбата на братята за славянското слово
През 863 г. солунските братя пристигат във Велика Моравия. Те започват да обучават местните свещеници на славянска грамотност, да превеждат богослужебни книги и да водят служби на славянски. Делото им бързо дава плодове: славяните за първи път чуват Евангелието на родния си език и започват да разбират същността на християнското учение.
Успехът на мисията обаче предизвиква ожесточена съпротива от страна на немското католическо духовенство. Епископите на Пасау считат Моравия за своя територия и настояват богослужението да се извършва изключително на трите „свещени езика" – еврейски, гръцки и латински. Константин и Методий влизат в разгорещен дебат с тях. За да разрешат спора, братята пътуват до Рим. Папа Адриан II, след като разглежда мощите на Свети Климент, които Константин е намерил по време на хазарската си мисия, ги приема с почести. Той одобрява славянската литургия и тържествено поставя преведените книги в олтарите на римските църкви.
По това време наистина се е смятало, че молитвата към Бога може да се извършва само на иврит, гръцки и латински, а другите езици се считат за недостойни за превод на Светото писание и извършване на литургични служби. Кирил и Методий обаче успяват да постигнат признаването на славянския език като език на християнската култура и богослужение. Така тяхната мисия се превръща не само в образователно, но и в духовно постижение: те правят християнската вяра разбираема и достъпна за славянските народи на родния им език.
В Рим Константин се разболява тежко. Предчувствайки скорошната си смърт, той приема монашески обети с името Кирил и завещава на Методий отговорността да продължи съвместното им дело. На 14 февруари 869 г. Кирил умира. Той е само на 42 години. Папата нарежда погребението му в базиликата „Свети Климент", знак за най-висока чест.
Методий, останал сам, се завръща в Моравия. Папата го ръкополага за архиепископ на Панония и Моравия, потвърждавайки славянската литургия. Но борбата не е приключила. Нежелаейки да приемат загубата на влияние, германските епископи арестували Методий и го затворили в Швабия за две години и половина. Той бил освободен едва след пряката намеса на папа Йоан VIII.
Въпреки преследването Методий продължил преводаческата си работа до последните си дни. Заедно с учениците си завършил превода на почти цялата Библия на славянски език. На 6 април 885 г. Методий починал, назначавайки ученика си Горазд за свой наследник. Наследството на братята
След смъртта на Методий учениците му били изгонени от Моравия, а славянската литургия била забранена. Това бедствие обаче се превърнало в благословия. Изгнаниците намерили убежище в България, Сърбия и Хърватия.
Именно България при цар Симеон станала новият център на славянската литература. Учениците на Кирил и Методий, сред които били Климент и Наум Охридски, обучавали хиляди последователи, основавали училища и разпространявали словото. Оттам то достига до Рус с покръстването през 988 г.
След покръстването на Рус княз Владимир започва да разпространява християнството чрез образованието: на първо място изпраща деца в църковни училища. Именно затова писмеността, а с нея и грамотността, е от съществено значение. Постепенно, чрез обучението на децата на четене и писане, възрастните също се запознават с писмената култура. Днес църковнославянският език се използва в литургията на над 200 милиона православни славяни: руснаци, украинци, беларуси, българи и сърби.
Почитане на Кирил и Методий
Кирил и Методий са почитани от християнската църква като светци и равноапостолни – тоест, асимилирани с апостолите в разпространението на християнската вяра. Основното им постижение е, че не само проповядват на непознат език, но и създават напълно развит писмен език за славяните и превеждат богослужебни книги. Ето защо те са наричани славянски учители.
В края на 20-ти век празникът на тези светци започва да се чества с особена помпозност. От 1991 г. това е официален празник в Русия, известен като Ден на славянската писменост и култура. Той се е превърнал в символ на духовното единство на славянските народи. Москва, определена за основно място за честванията от 2010 г. насам, е домакин на академични конференции, фестивали, концерти и панаири.
Две важни събития са посветени на този ден:
* Патриаршеската литературна награда „Кирил и Методий" се присъжда на съвременни автори за техния принос в развитието на руската литература.
* Кирило-Методиевските четения са ежегодна академична конференция, която събира лингвисти, историци и литературни учени, за да обсъждат въпроси, свързани със славянската култура и съвременния език.
В България 24 май е Ден на образованието, културата и славянската писменост, а в Северна Македония е Ден на общославянските просветители и учители. В Чехия братята се почитат на 5 юли, официален празник там.
На този ден православните църкви провеждат тържествени служби, посветени на светите равноапостолни братя. На техния празник се пеят специални химни.
• Тропар – кратък молитвен химн, който разкрива същността на труда на светците: „Като апостоли, равни по дух и учители на славянските земи, Кирил и Методий, богопремъдри, се молят на Владиката на всички да укрепи всички славянски езици в Православие и единомислие, да умиротвори света и да спаси нашите души."
• Кондак – прославя братята като „свещен дует просветители", чиито трудове са отворили източника на познание за Бога за славяните.
• Величие – тържествено прославяне, което се пее по време на празничната служба.
Вярващите рецитират молитва към светиите Кирил и Методий, обръщайки се към тях като към „славните просветители на славянските езици". Молитвата иска укрепване в Православието, запазване на чистотата на вярата, помиряване на раздорите и привеждане на всички славяни в единство.
