В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме Програма "Достъп до информация", която вече 30 години следва мисията си да спомага за упражняването на правото на информация. От своето създаване през 1996 г. до днес организацията провежда постоянна кампания за подобряване състоянието на достъпа до информация в България и участва активно в международни мрежи и инициативи, свързани със защитата на правото на информация.
Сред целите на програмата са да насърчава търсенето на информация чрез гражданско образование в областта на свободата на информация и да работи за прозрачност на институциите на централната и местната власт.
- Адвокат Кашъмов, тази година се навършват 30 години от създаването на Програмата “Достъп до информация”, с която помагате на граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват правото си на достъп до информация. За всичките тези години какво се е променило?
- Когато се прие Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през в света имаше около 25 такива закона. Днес са 140. Ние, от Програма “Достъп до информация”, сме провеждали обучения, консултирали сме институции в Северна Македония, Украйна, Черна гора и други държави, кръстосвали сме океани и континенти. Създадохме заедно с други неправителствени организации през 2002 г. в София Деня на правото да знам – 28 септември, който е признат днес от Организацията на обединените нации под името “Международен ден на всеобщия достъп до информация”. У нас неуморно помагаме на търсещите информация, имаме зад себе си хиляди консултации и над 700 съдебни дела, някои от които спечелихме и в Страсбург. Окуражаваме гражданите да подават заявления, ползваме се с доверието на практически всички по-известни разследващи журналисти, медиите, неправителствени организации. Провеждаме постоянна кампания за познаване на правото на достъп до информация, проучваме как институциите се справят със задълженията си да бъдат прозрачни, откриваме проблеми в законодателството и набелязваме решения.
- Важна част са и обученията и консултациите, които провеждате. Какво представляват те?
- Консултациите ни са насочени предимно към търсещите информация – граждани, журналисти, неправителствени организации. Ако ни се обадят от администрациите, не отказваме да помогнем. Те добре знаят, че нашият съвет е как да се спази точно законът, а не как да се отказва информация. Често ни звънят служители по време на проучването на активната прозрачност, което регулярно провеждаме. Те знаят, че колегите ги оценяват по точки според обективна методология и формираме рейтинг, в който ги подреждаме според резултатите. Затова се обаждат да питат как да спазят най-добре закона.
Обученията ни са за журналисти и неправителствени организации, от една страна, и за администрация – от друга. През годините сме изнесли лекции пред хиляди служители. Изготвили сме наръчници за граждани и за администрацията, като последното ни издание беше възложено от Министерския съвет и беше публикувано в края на 2020 г. Канят ни и по обучения за дела шамари, защита на личните данни и други теми, в които имаме опит и знания.
Много голямо удовлетворение ни носи курсът “Достъп до информация и обществени комуникации”, който с колегите юристи от ПДИ провеждаме за студенти от бакалавърски програми “Журналистика” и “Връзки с обществеността” в Нов български университет. Това сътрудничество продължава вече 10 г. Срещите с тези млади хора ни дават енергия и надежда, виждаме как се запалва желание в душите им да бъдат част от промяната, как подават с личен ангажимент заявления за достъп до информация по избрана от тях тема и провеждат свои малки разследвания.
- Програмата “Достъп до информация” има и международен принос, какъв е той?
- Благодарение на дългия ни опит и сътрудничеството с колеги от други държави сме познати и в международен план. Големият ни принос, както споменах, е създаването заедно с други неправителствени организации през 2002 г. в София на Деня на правото да знам – 28 септември, който беше признат през 2015 г. от ЮНЕСКО и през 2019 г. от ООН. На същата международна конференция станахме съучредители и на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (FOIAdvocates Network), която обединява около 230 неправителствени организации и над 800 експерти от цял свят.
Консултирахме Агенцията за защита правото на достъп до информация в Северна Македония по проект на ЕС, институциите, прилагащи законите за достъп, в Черна гора и Украйна, обучавали сме съдии в Молдова и Украйна, изнасяли сме лекции и презентации в Австрия, Азербайджан, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Грузия, Мексико и много др. По съставени от ПДИ обучителни програми сме приемали делегации от Бразилия, Монголия, Северна Македония, Украйна.
- Кои са най-големите предизвикателства пред гражданите днес, когато търсят информация от институциите?
- Налага им се да изучават тактики на институциите да се измъкват от задължението си да предоставят информация. Понякога твърдят, че не притежават информацията, че се налага да я създават тепърва, за което законът не ги задължава, че ще се засегнат лични данни и какво ли още не. Подобни откази могат да се обжалват в съда. Делата са бързи, отнемат само по няколко месеца и държавната такса по тях е малка, но мнозина не се наемат да ги водят, тъй като все пак отнемат време, енергия и носят риск от изгубване и разноски.
- Как могат по-ефективно да отстояват правото си на информация?
- Гражданите трябва да ползват първо активно публикуваната от институциите информация, която лесно може да се намери в официалните им сайтове. Добре е да знаят каква точно информация ги интересува, да я опишат надлежно в писмено заявление. Желателно е да се избягва искане на информация, която попада в ограниченията, но дори да има такава, институциите са длъжни да предоставят онази част, която не попада в тях. Препоръчително е да са смели и упорити, да не се колебаят да заведат дело срещу отказ или решение, което смятат за неправилно.
- Как се променя средата за прозрачност у нас през последните години?
- Важно е да се каже, че от приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2000 г. до ден днешен напредъкът е значителен. През първите години след приемането на закона се борехме да получим достъп до елементарна информация. Днес между 12 и 15 хил. граждани, журналисти, бизнес и неправителствени организации всяка година подават заявления до институциите. Процентът на отказите не надхвърля 4-5 от общия брой. Това обаче не означава, че всичко е розово. Напротив, през годините ключови институции водят едва ли не битка срещу ЗДОИ и правото на гражданите на информация. Пример за това беше закритата КПКОНПИ. Друг пример е прокуратурата. По времето на и.ф. Сарафов ужасът от правото на достъп до информация и по-конкретно от опасността разследващите журналисти да разберат какви документи е събрала специалният прокурор Талева доведе до искане до Върховния административен съд да “извади” чрез тълкувателно решение от обхвата на закона голяма част от документите на прокуратурата.
- Работи ли ефективно Законът за достъп до обществена информация в сегашния му вид?
- Той е един от работещите закони у нас. Не е и толкова често изменян, колкото други. Някои от по-опитните заявители го наричат “закона на гражданите”. Благодарение на този закон разследващи журналисти, неправителствени организации и граждани упражняват правата си, разкриват нередности, държат администрацията отговорна и в здравословно напрежение. Немалко важни недъзи и проблеми са изобличени чрез ЗДОИ и благодарение на това се набелязват решения и се планират реформи. Общо взето, няма скандал в обществото в последните 15 години, който да не е съпътстван със заявления по ЗДОИ, нерядко и дела, след които се разкриват неудобни тайни.
- Как оценявате съдебната практика по дела за достъп до информация?
- Разви се много в изминалия четвърт век от приемането на закона. Може да се каже, че тълкуването и решенията, приемани от българските съдилища, в голяма част от случаите са на нивото на съдебната практика в развитите демокрации. Удар бе нанесен с изменение в ЗДОИ през 2018 г., когато Народното събрание премахна втората съдебна инстанция – разглеждането на делата от Върховния административен съд. По този начин в случаите на противоречива практика няма възможност ВАС да я уеднакви. По делата, по които се явяват нашите адвокати, се стараем да припомняме утвърдената практика и постигнатото. В месечния бюлетин винаги отразяваме новостите и важни съдебни решения, издали сме шест книги със съдебна практика. Засега не се наблюдава драматичен разнобой в практиката, но ако се появят такива прецеденти, ще търсим решения.
- Как достъпът до информация влияе върху свободата на медиите?
- От една страна, етичната и качествена журналистика се основава на официални източници, сред които документите на властта са от съществено значение. В последните години се видя, че точно когато медии и журналисти са получили информация коректно по реда на ЗДОИ, те стават и обект на съдебни атаки по т.нар. дела шамари. И по тази тема ПДИ е водеща организация, помагаме в защитата на журналисти, участвахме в работните групи по изработване на законодателни промени, оказваме натиск върху институциите и разгласяваме важни казуси заедно с Асоциацията на европейските журналисти. Поддържаме етичната журналистика и чрез участието в работата на Комисията за журналистическа етика.
- Каква е ролята на журналистите в отстояването на правото на информация?
- Журналистите се нуждаят от информация ежедневно, но не само за себе си, а и за цялото общество. Същевременно когато алармират за проблеми, подават заявления, водят дела и отразяват тези събития, те допринасят много за това аудиторията да се образова и да научи за възможностите на ЗДОИ, а администрацията да осъзнае, че обществото научава за непорядъчно и неприемливо поведение и нарушения. Европейският съд по правата на човека е нарекъл журналистите и медиите “обществен страж”, тъй като без получената и разпространената от тях информация демокрацията не може да функционира.
- Кои институции най-често отказват достъп и с какви аргументи?
- През годините те се променят. В последните години проблеми са били констатирани най-вече в прокуратурата, но и в КПКОНПИ, в някои общини.
- Може ли заплатите в публичния сектор да не бъдат пазени в тайна? Защо това е важно?
- Заплатите в публичния сектор следва да бъдат достъпна информация по позиции в администрацията. Когато става въпрос за политически фигури като министри, народни представители и други подобни, то сумите, получавани от всяко такова длъжностно лице, са в обхвата на правото на гражданите да знаят.
- Вече 23 години Програмата “Достъп до информация” връчва награди за принос в областта на свободата на информация по случай Международния ден на правото да знам. Кой ги получава?
- Всяка година на 28 септември ние даваме 4 положителни награди и 2 антинагради. Наградите са за гражданин, журналист и неправителствена организация, които са използвали ефикасно ЗДОИ, и за институция, която стриктно си изпълнява задълженията да предоставя информация. С тези отличия се стремим да посочваме добрите примери, да мотивираме и другите членове на обществото да упражняват правата си, респ. да изпълняват стриктно и качествено задълженията си. Наградата се нарича “Златен ключ” и се връчва в посочените 4 категории, а за второ място връчваме грамота. През миналата година награда и грамота в категорията “гражданин” получиха Мартин Атанасов, създал картата “Черна писта” с данни за 177 000 катастрофи, и Боян Юруков, създал интерактивна карта за планираната продажба през 2025 г. на 4400 държавни имота, след като е получил информацията по ЗДОИ. Положителни награди бяха връчени в последните години на общините Сливен, Ружинци и Банско.
- Любопитно е, че връчвате и антинагради. Кои са отличените институции през последните години?
- Носители на антинаградата “катинар” за лошо изпълнение на задълженията по ЗДОИ са КПКОНПИ, Електроенергиен системен оператор ЕАД, Столичната община, Изпълнителна агенция “Медицински надзор”.
- Защо има и категория “Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация”?
- В практиката се срещат смешни и абсурдни случаи. Някои са повече смешни, други по-скоро абсурдни. През 2025 г. община Гълъбово получи “Вързан ключ” за това, че поиска от съда да осъди журналистката Венелина Попова от Стара Загора да плати разноски за адвокат по дело по ЗДОИ, който не е бил необходим. Носители на тази антинаграда са и прокуратурата, КПК/КПКОНПИ. Връчваме и втора антинаграда, озаглавена “Срамота”.
CV:
Адв. Александър Кашъмов е изпълнителен директор на неправителствената организация Програма "Достъп до информация". Той е международен експерт по открито управление и достъп до информация, борба с корупцията, свобода на изразяването и защита на личните данни.
Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури, право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е по програма "Права на човека: закон и практики" в Бирмингамския университет и по програма "Застъпничество в международните политики" във Вашингтон.
