24х24 е рубрика, с която "24 часа" влиза в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките взаимоотношения. В нея каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени. Всеки от двамата отговаря на еднакви и лични въпроси - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по-отблизо. Гости в рубриката сега са Дара Екимова и майка Ива Екимова.
Тя се превърна в звезда пред очите на всички ни. От раждането през 2002 година животът на Дара Екимова е под светлините на прожекторите. Днес тя с нетърпение работи върху втория си студиен албум, който предстои да излезе през тази година. Носителка е на две награди "Жена на годината" в категория музика и на два от най-престижните призове на БГ Радио. "Броя звезди" е пореден неин проект, романтична поп-трап изповед за моментите, в които заради стремежа си все да бъдем прави, пропускаме по-важни неща. И тогава онова, което ни остава, е да "броим звезди"... Песента е много важна за Дара Екимова, както самата тя признава, защото е вътрешно преобръщане, а е и парчето, което "отваря" вратата на втория албум, чиято премиера предстои. А на 16 юни талантливата певица ще направи концерт във Военния клуб в София.
Ива Екимова е едно от емблематичните момичета на късмета от "Супершоу Невада" в края на 90-те. Кариерата е белязана от ролите на телевизионен водещ, а нейната страст и устойчива кариера са публичните комуникации. Един от най-уважаваните пиар експерти и преподавател, Ива навърши 50-годишен юбилей, който отбеляза с пътуване и парти изненада с най-близките си.
- Какво най-много цените в майка си/дъщеря си?
Ива: Таланта, фокуса, критериите за това, какво и как иска да постигне, креативността и естествения импулс и естетика за проектите и визията.
Дара: Отдадеността ѝ - в работата, в живота. Това, че умее да брои до 10, вдъхновяващата сила, която носи и е възпитала в себе си, в мен също. Вярата, че нищо не може да я спре.
- А какво ви дразни?
Ива: Когато не е в настроение, доста ѝ личи.
Дара: Розовите очила, които понякога ѝ пречат да види реалността.
- Кои са трите най-любими нейни неща?
Ива: Музиката, срещите с публиката и любовта.
Дара: Аз, кучето ни и матча лате.
- Коя е случката с нея, която никога няма да забравите?
Ива: Когато се роди, естествено!
Дара: Имам един спомен, запечатан завинаги, как по време на една кампания за превенция на рак на гърдата беше много топло и бяхме в центъра, имаше много хора, но аз виждах само мама и си спомням как с малки ръчички я прегръщам през меката ѝ руса коса, не знам защо го помня така, но е много ярък и скъп момент, който си пазя от тази прегръдка.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Ива: Всеки сам за себе си.
Дара: Ако сме заедно, аз избирам храната и музиката, а пък пътувания и филми - отдавна не сме си правили заедно.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Ива: За мен лично пролетта, Коледа и всеки момент, когато можем да обсъждаме теми и проекти и да си говорим.
Дара: Определено лятото и Коледа.
- Какво помните от детството ви/ѝ заедно?
Ива: Когато излизах с количката и прекосявахме колоритните софийски улици и паркове. Животът бе далеч по-спокоен и предвидим.
Дара: Как се возим с колата ѝ и слушаме музика, как караме кънки, колела.
- Кога и защо я разплакахте последно?
Ива: Хм, опитвам се да избягвам такива моменти. Надявам се да не се е случвало!
Дара: И аз не помня, гледаме да се усмихваме взаимно и да си споделяме кой друг ни е ядосал.
- Знаете ли кой е любимият ѝ филм, книга, цвят?
Ива: Любимият ѝ цвят категорично е син, като малка обичаше Хари Потър, сега сигурно се увлича от по-философски и задълбочени книги и филми. Радва ме това, че в библиотеката си има разнообразна литература, от вечните класики до съвременна, в това число и българска литература.
Дара: Аз се шегувам с мама, че тя много обича да гледа коледни романтични филми по телевизията с непопулярни актьори. Любимият ѝ цвят сякаш по-често вече е кафяво. Не съм сигурна за любимата ѝ книга.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Ива: Аз съм все по-отвеяна и мечтателна извън работата си, вярвам в чудеса и синхроничности. Тя е далеч по-земна и живееща в реалността.
Дара: Според мен различието ни е в начина, по който реагираме на дадени ситуации - аз мога да бъда малко по-бурна, а мама е доста по-уравновесена.
- А по какво си приличате най-много?
Ива: Надявам се да се различаваме по повече неща, отколкото тези, по които си приличаме.
Дара: Аз мисля, че си приличаме по много повече неща, отколкото предполагаме.
- Болка или преживяване, което бихте отнела от другата, ако можехте?
Ива: Загубата на баща ѝ.
Дара: Загубата на баща ми.
- Как се променят отношенията ви във времето?
Ива: Динамично и за добро, при всички обстоятелства.
Дара: Все повече си ставаме приятелки, но мама винаги ще е мама.
- А как се променихте вие в тези отношения?
Ива: Драстично и необратимо. Станах далеч по-спокойна, искрена и открита.
Дара: Аз се променям в старанието си да разбирам мама като личност и да я приемам такава, каквато е - прекрасна и човешка.
- Как бихте описали майка си/дъщеря си на друг човек?
Ива: О, тя е съвършена, талантлива, отговорна, креативна, изключителна, магнетична и харизматична.
Дара: Красива, мила, комуникативна, усмихната, вярваща и целеустремена.
- Какво не бихте ѝ простили?
Ива: Всичко бих ѝ простила.
Дара: Надявам се да си прощаваме всичко.
- А какво не бихте простили на себе си в отношенията ви?
Ива: Лъжата.
Дара: Че понякога ѝ се ядосвам повече от нужното, тя поема всички удари, а често не е виновна за натрупалото се напрежение у мен.
- Кой е най-милият жест, който някога тя е правила за вас?
Ива: Много са милите жестове назад във времето, но последното парти изненада за моя юбилей беше толкова трогателно и емоционално.
Дара: Да се моли за мен и да вярва в мечтите ми.
- С какво ви разсмива?
Ива: Когато е в настроение, е много смешна. Понякога играем една игра, в която аз реагирам като нея, тя като мен. Наистина е много смешно.
Дара: Като шие копчета.
- Как посрещате дъщеря си/майка си, когато се прибира у дома вечер?
Ива: Вече всеки си се прибира в неговата къща.
Дара: Посрещам мама на гости с прегръдка, въпреки че тя мисли, че не обичам прегръдки.
- Какво обичате да правите заедно и какво всяка предпочита да върши сама?
Ива: Разхождаме се, говорим си и опитваме различна храна на новите места в града. Сама си чистя, оправям, пазарувам, тези прозаични неща.
Дара: Предпочитам всяка от нас да си шофира сама, а пък заедно се разхождаме, ядем сладолед, понякога си готвим.
- Трудно ли е да работите с нея?
Ива: Доста.
Дара: Не, мама е много изпълнителна, само не знам на нея как ѝ е с мен.
- Как реагира майка ви/дъщеря ви, когато ѝ съобщавате лоша новина?
Ива: О, само добри новини!
Дара: Винаги ми казва, че не е краят на света, и някак успява да преобърне мисълта ми в позитивна насока.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Ива: Избягваме да се караме. Просто разговаряме и изясняваме неща, които са останали недоизяснени.
Дара: Не се караме, говорим си и изясняваме казусите.
- Има ли навик, който искате другата да промени?
Ива: Не бих променила нищо. Тя е съвършена!
Дара: Не, мама си е мама.
