Изказването на Гълъб Донев за пакета от мерки за икономии заслужава анализ. Има една безспорно добра стъпка. Намерението да се „развържат" автоматизмите за ръст на заплатите на тези, които получават най-много по високите етажи на властта. Не че ще оправи бюджета кой знае колко, но години наред целият обществен сектор беше подлаган на несправедливи атаки заради едни 5-6% административен елит на върха. Заради техните петцифрени възнаграждения страдаха стотици хиляди съвестни лекари, учители, социални работници и държавни служители на терен, които не са спрели да дърпат каруцата напред. Да се започне с орязването отгоре е акт на закъсняла справедливост.
Но тук идва голямото „НО". В изказването на министъра остана опасна зона на мълчание около един друг автоматизъм – този за Минималната работна заплата в чл. 244 от Кодекса на труда. Прокарването на идеи за „замразяване" или ревизия на този законов механизъм под предлог за бюджетна дисциплина, би било абсолютна катастрофа. Хората с най-ниски доходи нямат лукса да спестяват. Те харчат всяко евро за храна, лекарства и сметки. На фона на държавен бюджет от десетки милиарди, икономията е буквално трохи. Да се твърди, че минималната работна заплата „напряга" бюджета, е икономическа демагогия. Ако се посегне на МРЗ в целият този "миш-маш" сега, ще бъде нищо повече от намигване към бизнеса. И то към онзи бизнес, който използва евтината цена на труда като предимство. Да не говорим, че ръста на МРЗ у нас корелира положително с ръста на заетостта. С две думи, когато МРЗ расте, хората се включват на пазара на труда.
Засега няма разбирателство между социалните партньори по тази тема, защото бизнесът винаги ще иска евтин труд. Но държавата трябва да бъде арбитър на справедливостта, а не съучастник в бедността. Засега го просто маркирам. Надявам се да не съм прав и да си въобразявам.
* От фейсбук
