- Жените се страхуват от рак на гърдата, от рак на матката, но обикновено умират от сърце
- Загубата на кръв е тайното оръжие на „слабия" пол срещу инфаркт
- Природата гениално е направила майчиното мляко бедно на желязо
- По заместваща хормонална терапия в България сме на нивото на Узбекистан – едва 1/3 от 1 процент
- Биологията обяснява защо женските косатки и свекървите командват парада
Това са част от акцентите от интервюто в "24 часа" на проф. д.р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология.
- Професор Марчев, подготовката на поредната ви книга – този път с медицински афоризми, отложи с няколко месеца интервюто за женското здраве, което обещахте на читателите. Но всяко зло - за добро: говорим преди 8 март. Ще издадете ли своя любим афоризъм от книгата?
- “Любимите ми медицински афоризми” вече е по книжарниците и читателите сами могат да я разгледат. Преди 8 март - сред бушуващи около нас войни, ще цитирам Джеймс Търбър, че жените са по-разумни от нас, мъжете, защото мислят по-малко и усещат повече. Ще цитирам и Роби Уилямс, че ако жените управляваха света, ние нямаше да имаме войни, а само интензивни преговори на 28 дни.
- Защо интернист и кардиолог като вас се интересува от женското здраве?
- Жените се страхуват от рак на гърдата, от рак на матката, но обикновено умират от сърце. Така е в САЩ, в Западна Европа и в България. Глобалните прогнози са, че сърдечносъдовите заболявания при жените ще се увеличават още. През 2024 г. по данни на НСИ от починалите жени у нас при 65% причина са сърдечносъдовите болести, от тях на първо място сърдечните, на второ - инсултът.
- С какво се отличават сърдечните заболявания при жените?
- На първо място по провокиращите фактори. При жените емоциите са много по-чест повод за отключване на сърдечни проблеми, отколкото при мъжете. Например на жена, която се развежда, ако ѝ сложите за 24 часа ЕКГ холтер, уредът ще запише всички възможни нарушения, за които се сетите.
- Само емоциите ли са разликата, или има специфика и в начина, по който се проявяват заболяванията?
- Освен различния провокиращ фактор - голямото значение на емоциите, сърдечните заболявания при жените и протичат различно. Докато при мъжа инфарктът обикновено е запушване на една или две от големите артерии на сърцето, при жените нерядко е запушване на множество малки съдове. Този различен механизъм на сърдечните увреждания, както и влиянието на женските хормони правят диагностиката зависима от пола. Например кардиограмата на жените се променя от женските полови хормони и това може да маскира инфаркт или друго сърдечно заболяване.
- Предполагам това затруднява лекарите при поставянето на диагноза?
- Иска се опит несъмнено. Преди години един от най-интелигентните инвазивни кардиолози в България полу на шега казваше: “Аз на жените не им вярвам на електрокардиограмата, та камо ли на думите.”
- Има ли особености и в самото лечение и ефекта от медикаментите?
- Двата пола различно се повлияват от едно и също лекарство. Например има много използвано в САЩ и Европа лекарство срещу болките в гърдите при исхемична болест на сърцето - ранолазин. В Източна Европа се използва много рядко, като в България по исторически причини обикновено се слагат стентове, вместо да се пие ранолазин. А това лекарство има същия ефект като стента, обезболява, с тази разлика, че не се налага инвазивна процедура. Особеното е, че този ранолазин действа много по-добре на жените, отколкото на мъжете.
- На какво се дължи, че жените живеят по-дълго от мъжете?
- По последните данни на Националния статистически институт продължителността на живота на мъжете в момента в България е 71,9 години. Докато продължителността на живота на жените е 79,3 години. Близо 8 години разлика. И не само вие се питате коя е причината. Ако успеем да отгатнем механизма зад този факт, вероятно ще успеем да го използваме, да речем, и при мъже. Или най-малкото при жените ще наблягаме повече на това, което води до удължаване на техния живот.
- Кои са първите фактори, които изпъкват при анализа?
- Една безспорна причина е, че жените се движат повече от мъжете. Домакинската работа у дома, която натоварва повече жените, изисква повече време в движение. Така е в повечето семейства.
Хората сме уникално животно в няколко отношения. Едното е, че хомо сапиенс в хилядолетната си еволюция е адаптиран към непрекъснато движение. Тоест ние можем да сме живи и здрави само като се движим за разлика от най-близките до нас други животни.
- Защо движението е толкова критично за нашия вид?
- Горилата може цял живот да си седи на едно дърво, да си яде зелени клонки или да си лежи в зоопарка и да не помръдне оттам, без това да скъсява нейния живот. И не получава атеросклероза. Ако един човек подхване начина на живот на горилата – само да седи и да яде, ще умре преждевременно. Още Хипократ го е забелязал и е казал, че пълните и обездвижените умират по-рано. Хората можем да сме живи само ако се движим. Това е и причината да нямаме козина. Хората сме се появили в Африка, а да се движиш непрекъснато, означава, че тялото генерира непрекъснато топлина и за да не прегреем в това топло място, в еволюцията сме изгубили козината си. Останала ни е косата - да не получим слънчев удар от директното действие на слънцето върху главата. Като на трайното население на Африка косата е допълнително и къдрава - въздухът между къдриците е още по-добра термоизолация спрямо идващите от небето слънчеви лъчи.
Накратко, единият безспорен фактор за по-голямото дълголетие на жените е, че се движат малко повече, нещо, което кардиолозите стимулираме и препоръчваме и за двата пола.
- Кои са другите защитни външни фактори, свързани с начина на живот или професията на жените?
- Втората, пак очевидна причина е, че жените по-рядко практикуват рискови професии. По-рядко служат в армията, по-рядко са пилоти, изпитатели.
- А биологичният фактор – хормоните? Не са ли те основното обяснение?
- Интуитивно всеки човек най-напред би казал: “Абе, не е ли обяснението много по-просто - женските полови хормони?” Това е разумна хипотеза, но да погледнем в дълбочина. Знае се, че ако поради някакви медицински причини се дадат женски полови хормони на мъже, при тях се увеличава сърдечносъдовата смъртност.
- Означава ли това, че допълнителният прием на хормони невинаги е здравословен и за самите жени?
- От 1991 до 2002-2004 г. в САЩ се проведе едно голямо държавно проучване - Women's Health Initiative. Това сериозно, мащабно и неповлияно от фирмени влияния проучване показа, че ако на жени на средна възраст 63 години им се дават женски полови хормони, се отчита повишена смъртност. Те много по-често получават сърдечносъдови проблеми, например инфаркти, инсулти, белодробна тромбоемболия, тромбофлебит. Механизмът зад лошия ефект беше изяснен. Хормоните карат черния дроб да синтезира повече фактори на кръвосъсирването, а високото ниво на фактори на кръвосъсирването води до повишена честота на инфаркти, инсулти, тромбофлебити, белодробни тромбоемболии. И не стига това, ами според проучването даването на естрогени на жените на средна възраст 63 г. увеличава честотата на инвазивния рак на гърдата, увеличава честотата на рака на матката. Особено ако тези жени пушат, защото пушенето само по себе си води до сърдечносъдови инциденти, както и до карциноми.
- Тогава на какво се дължи защитата на жените преди менопаузата?
- По принцип една жена до менопаузата има много по-ниска сърдечносъдова смъртност и получава много по-малко инфаркти, инсулти и всякакви сърдечносъдови усложнения от мъжете. След менопаузата рискът и за жените нараства. Имам за себе си обяснение, което нито е единственото, нито е 100% общоприето, но е най-логичното. Ако някой ми представи по-убедително обяснение, разбира се, ще си сменя мнението. Засега приемам, че ниската женска сърдечносъдова смъртност до менопаузата и по-общо женското дълголетие се дължат на редовната менструация, която води до загуба на кръв, което от своя страна е условие за намаляване на нивото на желязото в организма.
- Защо по-ниското ниво на желязо да е предимство в случая?
- Желязото е незаменим микроелемент, без който никоя човешка или бактериална клетка не може да се раздели. Така, както на бензиновите коли, за да се движат, им трябва бензин, така, за да се разделят, на клетките им трябва желязо. По тази причина белтъците, които пренасят желязото, се явяват растежни фактори за нормалните човешки клетки. Те са растежни фактори и за клетките в атеросклеротичните плаки. Те са растежни фактори и за туморните клетки.
- Значи организмът съвсем съзнателно се опитва да ограничи достъпа до желязо при болест?
- Да. Затова, когато един пациент, не дай си боже, развие рак, организмът почва да се бори срещу тумора, като скрива желязото в депата с цел туморните клетки да нямат желязо и туморът по-бавно да се развива и по-бавно да убива. Организмът решава проблема, като намалява желязото в кръвта. Аналогичното е при бактериална инфекция. Бактериите също не могат да се делят без желязо. Затова по същия начин нашият организъм отново скрива желязото в депа. Целта е бактериалните клетки да нямат желязо и да не могат да се делят, да не могат да се размножават. Особено опасни са бактериите, които отделят хемолизини. Това са вещества, които разрушават еритроцитите ни, а целта на бактериите е по този начин да се доберат до желязото, което се съдържа в хемоглобина. Затова, докато се борим за живота на пациенти със сепсис, им даваме антибиотик, но не вливаме желязо - не искаме по никакъв начин да помогнем на бактериите. Чак когато овладеем инфекцията с антибиотици, почваме да коригираме железния дефицит.
- И според вас желязото е ключът към сърдечното здраве на жените?
- Белтъците, пренасящи желязото, са растежен фактор за всичко, включително за клетките в атеросклеротичните плаки. Затова желязо около долните граници на нормата или минимално под нея дава на жените едно от предимствата за по-ниската честота на сърдечносъдовите инциденти. Свързаността на желязото с изхода от заболяването е причината съвременната медицина да не препоръчва преливане на кръв, ако хемоглобинът на човека не е под 90 грама на литър. При 91 г/л по никакъв начин не може никой да ни убеди, че трябва да прелеем на този човек кръв.
- Виждаме ли този принцип приложен и на други места в природата?
- Природата активно използва факта, че бактериите не могат да се размножават без желязо. Това е една от причините майчиното мляко да е много бедно на желязо, та бебето да е по-трудно податливо на инфекциите. Разбира се, “проблемът” на бедната на желязо кърма се използва от индустрията и много фирми внушават: “глупавата” природа е направила майчиното мляко бедно на желязо, но в нашата фирма сме коригирали тази “грешка” и ви продаваме адаптирано мляко, което е обогатено с желязо. Същото е и с големия бизнес с железни добавки. Но от медицинска гледна точка обикновено не бързаме да коригираме железен дефицит, който не причинява никакви оплаквания или е свързан с пренебрежими, минимални симптоми. Точка.
Разбира се, верният път е средният. При тежък железен дефицит, дори пациентът да няма оплакване, коригираме недостига.
- Може ли чрез храненето да контролираме стойностите на желязото около здравословното ниво?
- Много често въпросът за диетата възниква във връзка с атеросклеротичните плаки. Кардиолозите, а и като цяло съвременната медицина предпочитаме белите меса пред червените. Количеството холестерол е абсолютно еднакво - колкото холестерол съдържа червеното месо, толкова съдържа и бялото. Разликата е в цвета, а той се дължи на миоглобина, който пък дължи своя червен цвят на желязото. Червените меса съдържат повече желязо, белите меса съдържат по-малко желязо.
- Кои са преките доказателства, че загубата на кръв пази сърцето, а не просто женските хормони?
- От регистрите на известната американска Mayo Clinic знаем, че ако на жена под 40-годишна възраст ѝ се махне само матката, тя не може да менструира, но яйчниците ѝ продължават да произвеждат полови хормони. Независимо от това нейната сърдечносъдова смъртност се качва. Но ако на 45-50-годишна възраст махнеш на една жена матката, там вече няма голяма разлика между тези, на които е махната матката, и тези, на които не е махната, защото и едните, и другите почти не менструират и при тях разлика в смъртността няма. Данните са илюстрация в коя възраст женските хормони помагат на жените.
- Менопаузата обаче е труден период за много жени.
- Има жени, които “Господ ги обича” и менопаузата им протича леко. Въпросът е, че немалка част я карат доста тежко. Получават топли вълни, нощни изпотявания, сърцебиене, остеопороза и свързаните с нея чести счупвания. Въпросът е как да им се помогне.
На всяка жена, първо, препоръчваме спорт - както аеробни натоварвания, на които във фитнеса им казват кардио, така и силови с цел да станат костите по-здрави, да се преборим с остеопорозата. Но ако това не помогне за жени, които са в началото на менопаузата си, която в България настъпва между 45 и 55 години, тогава в световен мащаб вече се прилага хормонозаместителна терапия. Тогава жените продължават да имат менструация и по-ниска сърдечносъдова смъртност, остават с по-здрави кости, живеят с по-малко топли вълни през деня, по-малко нощни изпотявания.
- В сила ли е рецептата “колкото повече, толкова повече”?
- В никакъв случай. Когато вървим срещу природата, тя ни наказва – както ако мъже получават естрогени или жени след 60-годишна възраст. Единственият разумен подход е леко да подкрепяме природата в граничните случаи. И то за ограничено време при жени, които неотдавна са влезли в менопауза или наскоро им предстои, тоест в интервала 45-55 години. Защото голяма част от тях наистина се чувстват по-добре и по-здрави с добавяне на хормони.
В Западна Европа получават хормонозаместителна терапия около 20 процента от жените, които наистина са подходящи за нея. В България това са 0,3%, което е едва една трета от един процент. Това е равно на честотата на употребата в Узбекистан - не казвам Казахстан, защото в Казахстан е по-висока, 0,4%. Във воюващата Украйна 1,5% от жените получават хормон-заместваща терапия. Тоест ние като отношение към жените и тяхната терапия сме част от териториите на бившата Османска империя.
- Какъв е редът за изписване на терапията?
- Хормонозаместителната терапия се изписва от гинеколог, който не само преценява за кого е подходяща, но и проследява въздействието ежегодно с клиничен и ехографски преглед. Той насочва към ултразвуков преглед на гърдите, където, ако мамологът има съмнение за тумор, ще назначи и мамография. Най-често терапията се изписва за трансдермално приложение - приема се през кожата. На Запад това са лепенки, които се сменят един или два пъти седмично. Понеже лепенките са по-дефицитни в цял свят, някои използват мехлеми или спрейове, които се резорбират пак през кожата.
- Защо се предпочита прием през кожата пред таблетките?
- Ако едната жена пие хормоните на хапче, от стомашно-чревния тракт те минават първо през черния дроб и след това се разпределят в тялото. А в черния дроб естрогенът води до повишаване на нивото на факторите на кръвосъсирване, които са предразполагащ фактор за инфаркт, инсулт, белодробна емболия и останалите болести на кръвообращението. Счита се, че когато приемът е през кожата, хормонът не отива директно в черния дроб или е в по-малка концентрация.
- Връщайки се към еволюцията, защо в крайна сметка жените живеят по-дълго?
- При хомо сапиенс жените остават живи след менопаузата, докато в почти целия животински свят живеят, докато могат да се размножават. Първото обяснение, което може да му хрумне на човек, е, че съвременната медицина е удължила живота на жените десетилетия след спирането на възможността да се размножават. Обаче от откритите древни останки се вижда, че хората са живеели по-кратко, най-вече заради висока детска смъртност, но жените, които са достигали до менопауза, нерядко са живели 10-20 г. след това. Значи заслугата не е на медицината. Тя, разбира се, също има значение, но не е първопричината.
Ако се опитваме да отгатнем защо при хората има менопауза, най-лесният начин е да се обърнем към малкото други видове с подобно устройство. За тези биологични видове е характерно, че старата женска, която вече не може да ражда, се грижи за внуците. Всяка жена се грижи за децата си, но в няколко биологични вида - хората, косатките, белугите - жената се грижи не само за децата си, а и за внуците. Тоест това, че жените са баби, е довело до удължаването на живота им. При косатките възрастните жени не само са отдадени на потомството, те често водят групата косатки. Те са лидерите, те командват.
- Защо?
- Има събития, които се случват един път в живота. И когато начело на групата е косатката, която е живяла по-дълго от останалите и е виждала повече изключителни събития, има по-голяма вероятност да вземе вярното решение. И при хората често е така. Сред българските роми - и не само - е обичайно да коймандва майката на момчето.
Има и показателен цитат от Уинстън Чърчил, който е представител на съвсем различна култура и общество: “Когато ми казаха, че до 2100 г. жените ще управляват света, отговорът ми беше: “Все още ли?”. Социалната роля е тази, която е довела до дълголетието на жените след менопаузата.
Визитка
Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, е началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология.
Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология.
Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Специализирал е във Виена, Осака и др. Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия.
Автор е на едни от най-четените български медицински учебници – "Как се разчита ЕКГ", "Как се преслушва сърце, бял дроб и корем", "Как се разчита рентгенография" и др. Както и на книгите "Бъдете здрави! Как" (съставена от 24 интервюта във вестник "24 часа"), "Любимите ми медицински вицове" и "Любимите ми медицински афоризми", издадени от КК "Труд".
Дългогодишен член на лигата "Лекарите, на които вярваме".
