И в Унгария, и в България имаме силна популистка вълна срещу статуквото, но с много разлики
Още акценти от интервюто:
- На 19 април видяхме пълна победа на един от трите центъра на персонализирана власт, които очертаваха балансите на политиката през последните години
- При смяната на ВСС, ако ПП-ДБ сътрудничи на Радев, не трябва да позволи да бъде използвана
- ДБ може да привлече още подкрепа, ако мине вдясно - към традиционните сини политически ценности
- Доц. Минчев, седмица преди българските избори на 19 април имаше и вот в Унгария. Какви прилики и разлики виждате между двата вота като обществена динамика и как се вписват тези избори в общата тенденция в Централна и Източна Европа?
- Не мисля, че приликите са много. Но и в двата случая имаме силна популистка вълна, насочена към премахване на статуквото. И в двете страни то беше различно, но общото е популистката вълна, която искаше да се раздели него. А оттук нататък започват разликите.
В Унгария имахме един наистина авторитарен режим с кадифени ръкавици, който с течение на времето започваше да става все по-всеобхватен, по-концентриран, в известен смисъл по-репресивен, ограничаваше редица демократични права на гражданите.
От тази гледна точка победата на Мадяр означава преход към нещо, все още не напълно известно какво, но така или иначе ще бъде преход към деконцентриране на авторитарния режим на Орбан, който просъществува през последните 16 години.
В България не се достигна публично официално до такава степен на концентрация на властта, но така или иначе олигархичното управление ефективно заобикаляше чрез по-гъвкави средства законността в страната и установи контрол върху правосъдието и други национални институции. В този смисъл можем да търсим и други прилики между двете страни, но така или иначе между двата политически режима- на Орбан и този в България - разликите бяха повече от приликите.
- Двама се карат, трети печели. Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира победата на “Прогресивна България”. Така ли стана?
- Има такова равнище на интерпретация, но то не е достатъчно. В България през последните години се установиха три центъра на персонализирана власт - на Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев. Всъщност съперничеството между тези три основни властови фигури до голяма степен очертаваше и балансите на българската политика през последните няколко години.
Случилото се на 19 април е на практика пълна победа на една от тези три фигури, които се конкурираха - на Румен Радев. Оттук нататък по всяка вероятност ще се установи режим на концентрирана еднолична власт, каквато в много различен формат наблюдавахме по време на някои от служебните му правителства. Но това не е единственото ниво на интерпретация.
Това, което се случи в България, на практика беше един вътрешен държавен преврат, маскиран като политическа революция. Непременно искам да уточня, че не става въпрос за насилствен преврат, защото такъв може да има и с легитимни средства, каквито са изборите. Господстващата в страната олигархия на практика си разчисти сметките с тази политическа гарнитура, която я обслужваше десет години и от която нямаше повече никаква нужда, тъй като се делегитимира както в очите на редица международни партньори на България, така и в рамките на българското обществено мнение, където се създадоха много и силни и масови настроения против нея.
- Веднага след обявяването на резултатите Румен Радев сякаш протегна ръка към ПП-ДБ и изрази надежда да гледат в една посока по отношение на ВСС. Виждате ли възможност за сътрудничество между ПП-ДБ и “Прогресивна България” на Румен Радев?
- Да. Въпросът е в това до каква степен тя ще се превърне в действителност. Тъй като виждаме, че и в редиците на ПП-ДБ има доста вътрешни разногласия, макар и не по този въпрос.
Най-важно от гледна точка на кадровата смяна във Висшия съдебен съвет е да не се допусне Румен Радев да има на практика монопол върху назначаването на членовете на ВСС или това назначаване да се осъществи по логиката на някакви квоти - тоест новите номинации за ВСС да станат по квотно разделение три към едно примерно. Мен ме притеснява при тази по всяка вероятност всеобща кадрова промяна в институциите на държавата, в частност във ВСС, какви хора ще бъдат предлагани на мястото на досега упражнявалите тези административни и политически роли.
Въпросът може да има и чисто геополитически измерения. Това е доста чувствителен въпрос и ПП-ДБ, ако даде своето съгласие да бъде част от това квалифицирано мнозинство, трябва много добре да си даде сметка за това какво прави и да не позволи да бъде използвана .
- Говорейки си за ПП-ДБ, покрай тези избори между тях избухнаха конфликти. Виждате ли тази коалиция като устойчив политически съюз?
- Тази коалиция никога не е била стабилна, въпреки че външно логиката на нейното съществуване е безспорна. Това са партии, които са категорични в отстояването на прозападната геополитическа ориентация на България, отстояващи най-последователно поне на думи, ако не на действия, реализацията на една антиолигархична реформа, особено в правосъдната система. И други прилики имат от гледна точка на своите политически приоритети, така че не е нелогично те да бъдат заедно.
Проблемът е, че са много различни в други отношения и тяхното съжителство никога не е било безконфликтно. Тук има поредица от личностни, политически, организационни и всякакви други проблеми, които оказват силен натиск върху качеството на сътрудничеството и на взаимоотношенията между двете части на коалицията. А непрекъснато и в минало време имахме сериозно напрежение при изготвянето на листите. А при всеки нови избори възникваше въпросът кой какъв дял от кандидатурите поема.
ПП смяташе себе си за по-старша и по-влиятелна партия и оказваше силно въздействие върху ДБ да се примири с по-второстепенни позиции в листите. От своя страна ДБ си отмъщаваше, като лансираше доста по-популярни фигури, които си пробиваха път в следващия парламент с преференции в гласуването.
Да добавим и това, че и чисто политически двете части на коалицията не са достатъчно еднородни. “Демократична България” е част от общността на демократичните сили, каквото и това да означава в България.
През 90-те години имаше ясно очертана характеристика - това беше СДС. След това имаше различни формати на обединение, на разединение - Синя коалиция, Реформаторски блок и т.н. Но тази демократична общност с основание или не смята себе си за вдясно от центъра. В “Демократична България” преди всичко е “Да, България”, тъй като ДСБ вече е доста миниатюрна партия.
“Да, България” се учреди през 2016 г. с центристка мисия, чиято основна цел беше строго фокусирана върху осъществяването на институционална, преди всичко правосъдна реформа. Това доведе до обвинения спрямо нея от страна на други части на демократичната общност, че са много леви, компромисни и т.н. През последните 2 г. има едно завръщане, чисто риторично може би, на ДБ към някаква по-дясноцентристка идентичност, докато “Продължаваме промяната”, която с труд се удържа в центъра, по-скоро е партия вляво от него и това е нейното призвание може би. Тя на практика би поставила доста по-различни акценти и в икономическото управление, и в други аспекти на своята политическа програма. Това също оказва въздействие и натиск върху отношенията между ДБ и ПП.
Освен всичко друго тази коалиция имаше своята роля в този петгодишен период на интензивна политическа криза в България - когато имахме полуразпад на партийнополитическата система, фрагментация, липса на възможности за провеждане на ефективна политика. И тези обстоятелства поддържаха някакъв тип компактност и единство между двете части на ПП-ДБ, тъй като беше самоубийствено да се разпаднат предвид цялата останала фрагментация на политическия живот.
Сега обаче сме в ситуация, която, изглежда, ще бъде по-дългосрочна като хегемония на новата партия “Прогресивна България” на Радев. И сега единството - лепилото между двете части на ПП-ДБ - вече едва ли ще се окаже толкова значимо предвид и нарастващите вътрешни противоречия в сред тях.
- Ако тръгнат по отделни политически пътища, кой би понесъл по-голям риск - ПП или ДБ?
- Трудно е да се прецени ад хок от днешна гледна точка, въпреки че повечето хора, наблюдаващи тези развития, ще ви кажат, че ПП ще получи по-големи поражения.
Избирателният корпус на ПП е по-уязвим от въздействие на други партии, с които тази формация има гранична общност на политически позиции. Докато ДБ на практика има потенциал за експанзия, и то по отношение на същата тази демократична общност, тъй като в момента няма други сериозни политически представители.
Особено ако ДБ си даде труд да мине повече вдясно, да се фиксира върху традиционните сини политически позиции и да привлече допълнителна подкрепа.
Доколко това ще се случи, остава да видим. Но ми се струва, че ако двете части на коалицията поемат всяка по своя път, и двете страни имат своите шансове. ПП има шанс за сътрудничество в лявата част на спектъра, която е много сериозно ударена от резултатите на изборите в неделя.
- Възможно ли е, след като за първи път в модерната ни история нямаме лява партия в лицето на БСП?
- А БСП за първи път след 1989 година не можа да влезе в в парламента. Имаме и други, по-малки леви партии, които пък, без да са в коалиция с БСП, отдавна нямат шанс да попаднат в парламента.
Това означава, че се отваря пространство за лявоцентристко сътрудничество между ПП, от една страна, и едно реформистко ръководство на БСП, от друга страна.
Кой би имал по-голям успех, зависи от много фактори, които все още не са се разгърнали в пълнота в тази първоначална ситуация след изборната победа на Радев.
CV
- Роден е във Варна
- Завършил е средното си образование в родния си град в Първа английска езикова гимназия, а висше - в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Социология"
- Доктор на социологическите науки
- Преподавател е в катедра "Политология" на СУ
- Автор на десетки научни трудове и на публикации в медиите
