Журналистиката е на ръба на изчезването след организирани репресии срещу независими и официални медии и блокиран интернет
“Журналистиката в Иран е на ръба на изчезването.” Думите са на Джейсън Резаиан, колумнист на “Вашингтон пост”, след като иранският режим спря да подновява акредитивните карти на чуждестранни журналисти и дори прекратява издаването на вестници, лоялни към неговата политика.
Всичко това е част от влошаваща се кампания в страна с много ниска репутация по отношение на свободата на словото. Резаиан, бивш чуждестранен кореспондент, има двойно гражданство - американско и иранско. Той прекарва 18 месеца в ирански затвор по обвинение в шпионаж заради работата си като журналист. Освободен е при размяна на затворници през януари 2016 г.
През април “Репортери без граници” (RSF) класира Иран на 170-о място от общо 180 в годишния си индекс за свобода на печата в света. Организацията отбеляза, че иранските журналисти, които отразяват антиправителствени протести или публикуват критични към правителството коментари в социалните медии, все по-често са задържани.
На фона на вълната от протести в Иран през последните седмици цифровото пространство се превърна в основен фронт в безпрецедентната битка между управляващия режим и опозиционните сили, като и двете страни прибегнаха до изкуствен интелект, фалшиви видеоклипове и интензивни кампании в социалните медии, за да наложат вижданията си в условията на силно информационно затъмнение.
Според статия, публикувана от италианския журналист Андреа Муратори в InsideOver - уебсайт, специализиран в областта на международните и геополитическите въпроси, иранският режим, ръководен от върховния лидер Али Хаменей, разчита на двойна стратегия. Тя съчетава строго ограничаване на интернет и създаване на изкуствено съдържание, за да покаже широка народна подкрепа. Муратори отбелязва, че властите в Техеран са публикували генерирани от изкуствен интелект или редактирани видеоклипове, показващи големи тълпи с ирански знамена по време на проправителствени демонстрации, както и стари клипове от 2022 г. или след убийството на бившия командир на силите Кудс Касем Солеймани през 2020 г. Целта - да подкрепят официалния разказ в светлината на широко разпространеното спиране на интернет.
Според оценки на Newsgard броят на гледанията на фалшиви видеоклипове (Deepfake) от двете страни е достигнал 3,5 милиона онлайн потребители. Има и анализ, който показва, че свързани с Израел акаунти са използвали протестите в социалните медии.
Това създаде “сива зона”, изпълнена с несигурност и полуистини, което затруднява външните наблюдатели да добият точна представа за размера на протестите, силата на репресиите, ролята на външни фактори като САЩ и Израел или значението на фигури като Пахлави или МЕК в организирането на протестното движение.
Махса Али Мардани, директор на програмата “Технологични заплахи и възможности” в правозащитната организация WITNESS, твърди в статия, публикувана от The Atlantic, че иранските протести са реални, но “репортажите, снимките и видеоклиповете, идващи от Иран, са пълни с обвинения в
манипулация и фалшификация с помощта на изкуствен интелект,
което води до поставяне под съмнение дори на истината”.
Официалните медии застанаха рамо до рамо с независимите медии в Иран, представяйки панорамна картина на режим в състояние на “вътрешна дезинтеграция” и “стратегическа парализа”. Докато конфликтът между крилата на властта достигна безпрецедентни нива на обиди, разследвания и свидетелствата на журналистите разкриха шокиращи икономически и социални условия и катастрофална реалност на глад, екологична смърт и институционална корупция, поставящи цялата система в застой.
Главният редактор на базирания в Техеран реформаторски вестник HamMehn съобщи преди дни, че всекидневникът е спрян от Органа за надзор на печатните издания (PSA). Според иранските медии причината са два скорошни доклада. Първият включва статия на главния редактор, публикувана на 15 януари, в която се сравняват събитията, съпровождали Иранската революция през 1979 г., и настоящите събития. Вторият доклад е за статия, публикувана на 7 януари, озаглавена “Когато беше нарушена неприкосновеността на лечението”.
Преди това властта забрани всекидневника “Клид” заради публикуването на първата му страница на снимка, на която
ръката на върховния лидер аятолах Али Хаменей е изобразена в червено,
чертаеща линията на бедността. Нов доклад от 2024 г. за репресиите срещу медии и журналисти разкрива, че иранският режим е посегнал на най-малко 256 журналисти и медии в 385 случая на съдебно преследване и преследване от страна на службите за сигурност.
Докладът се основава на 344 случая, документирани от изследователите на организацията. Според доклада, публикуван в събота (11 януари), през миналата година в Иран 11 журналисти са били осъдени на лишаване от свобода, а най-малко 36 журналисти и медийни активисти са били арестувани.
През изминалата година съдебните власти в Иран са издали общо 69 присъди от по 10 години и 10 месеца затвор, 110 удара с камшик и повече от 200 милиона томани под формата на глоби срещу журналисти и медийни активисти.
Най-често срещаното обвинение е за “разпространяване на лъжи” - регистрирани са 205 случая. Що се отнася до съдебните органи и органите за сигурност, те са нарушили законните им права в поне 410 случая.
На 7 януари организацията “Защита на свободния поток от информация” съобщи, че през първите 100 дни от президентството на реформаторския политик Масуд Пезешкиян 78 медии и журналисти са били обект на съдебно разследване и преследване от страна на службите за сигурност, което показва развитието на моделите на потискане на свободата на изразяване в Иран.
В доклада се обяснява, че след встъпването в длъжност на Пезешкиян не е настъпила забележима промяна в показателите за свободата на печата в Иран и системното блокиране на свободното разпространение на информация е продължило.
В последния си доклад организацията описва 2024 г. като година, изпълнена с трудни събития и предизвикателства за журналистите и медиите в Иран, като отбелязва, че историческите събития в Иран и Близкия изток са оказали значително влияние върху нарушаването на информационния поток в страната.
В доклада се отбелязва, че съдебните дела срещу журналисти и медии в Иран продължава с пълна сила, а заплахите срещу иранските журналисти, които работят в Европа, са придобили тревожни размери.
Организацията подчерта, че изявленията и заповедите на иранския лидер Али Хаменей за „разправа" с журналисти, медии и потребители на социални медии са изиграли важна роля за ескалиране на потискането на свободата на изразяване през 2024 г.
Според организацията през 2024 г. журналистки в Иран са станали свидетели на безпрецедентно ниво на репресии; броят на журналистките, които са арестувани за изпълнение на професионалните си задължения, е надвишавал броя на мъжете журналисти в продължение на няколко месеца.
През 2024 г. във всички провинции на Иран са регистрирани случаи на съдебни и охранителни реакции срещу журналисти и медии. Само на Техеран се падат повече от 63% от тези случаи. От идването си на власт иранският режим продължава да арестува, измъчва и хвърля в затвора журналисти, писатели, граждански активисти и опозиционни политици.
От години Иран затяга контрола си върху интернет, като блокира повечето западни приложения и платформи за социални медии, както и външни новинарски сайтове като BBC News. Независимо от това мнозина успяха да получат достъп до популярни приложения като Instagram, използвайки виртуални частни мрежи (VPN). Активистите за свобода на интернет от Access Now казват, че Иран има навика да спира интернет като начин да прикрива масовото насилие и бруталните репресии срещу протестиращите, какъвто беше случаят по време на общонационалните спирания на интернет по време на протестите през ноември 2019 г. и септември 2022 г. Иранските власти наложиха подобно спиране и по време на ирано-израелската война през юни 2025 г.
Сегашното прекъсване на интернет обаче е по-дълго от всяко предишно
В изявление благотворителната организация Access Now заяви, че интернет услугата трябва да бъде напълно възстановена. „Ограничаването на достъпа до тези основни услуги не само излага на риск живота на хората, но и насърчава властите да прикриват нарушения на правата на човека и да избягват отчетност и наказание."
Проектът за наблюдение на интернет FilterWatch твърди, че последното блокиране е началото на по-строга „цифрова изолация" и засилена цензура върху това, което се казва, изпраща и гледа онлайн.
Амир Рашиди, директор на отдела за киберсигурност и цифрови права в Mian Group, който ръководи проекта FilterWatch, заяви пред Би Би Си, че според него властите преминават към многостепенна система и че достъпът до глобалния интернет вече няма да е автоматичен, а ще подлежи на одобрение. Рашиди очаква достъпът да се предоставя чрез регистрация и проверка, като добавя, че техническата инфраструктура за такава система е създадена от години. Според FilterWatch за тези планове не се говори публично, а ключовите решения все повече се съсредоточават в службите за сигурност, а не в гражданските министерства.
Друг мотив за тези драстични стъпки може да е защитата на Иран от кибератаки, при които през последните години бяха регистрирани няколко случая с висока степен на обществена значимост и опустошителни последици.
Анализаторите обаче предупреждават, че тези планове може да не бъдат напълно осъществени или да се прилагат неравномерно в резултат на вътрешната динамика на властта и по-широкия икономически и технологичен натиск.
Амир Рашиди отбелязва, че рисковете, пред които са изправени доставчиците на интернет услуги, както и способността на потребителите да се адаптират или да преминат към алтернативни платформи за достъп до уебсайтове, могат допълнително да усложнят процеса. Ако Иран продължи с разпространените планове, той ще последва стъпките на управляващите режими в Русия и Китай.
Накъде отива интернетът в Иран?
Ако съобщенията са верни, Иран, изглежда, планира да наложи почти постоянен контрол върху интернет, като съчетае китайския и руския модел. “Изглежда, че в Иран има тенденция за изолиране на всички от всякаква електронна комуникация освен с одобрението на правителството”, казва проф. Алън Удуърд, експерт по компютърна сигурност в Университета на Съри в Обединеното кралство. Той смята, че иранският режим може да е започнал да изпълнява дългосрочните си планове, използвайки сегашното прекъсване на интернет като повод да прави технически промени.
Въпросът вече не е технически, а политически, казва Амир Рашиди, като отбелязва, че пълното прилагане на тези системи зависи от политическата воля.
Удуърд казва: “В крайна сметка достъпът до интернет почти сигурно ще стане наистина глобален, но той винаги ще бъде игра на котка и мишка за репресивните режими”.
