САЩ сякаш са готови да нанесат удар по Иран в рамките на няколко дни. Докато потенциалните цели са до голяма степен предвидими, резултатът не е, пише в свой анализ Би Би Си. Така че, ако в последния момент не бъде постигнато споразумение с Техеран и президентът Доналд Тръмп реши да заповяда на американските сили да атакуват, какви са възможните резултати?
1. Целенасочени, хирургически удари, минимални жертви сред цивилното население, преход към демокрация
Въздушните и военноморските сили на САЩ провеждат насочени удари с висока прецизност срещу военни бази на Ислямската революционна гвардия и подразделението Басидж (паравоенна сила под контрола на Революционната гвардия), срещу места за изстрелване и съхранение на балистични ракети, както и срещу ядрената програма на Иран.
Вече отслабеният режим е свален, което в крайна сметка води до преход към истинска демокрация, при която Иран може да се присъедини отново към останалата част от света.
Това е изключително оптимистичен сценарий. Западната военна интервенция както в Ирак, така и в Либия не доведе до плавен преход към демокрация. Въпреки че и в двата случая тя сложи край на бруталните диктатури, тя доведе до години на хаос и кръвопролития.
Сирия, която проведе своя собствена революция, сваляйки президента Башар Асад без западната военна подкрепа през 2024 г., досега се справя по-добре.
2. Режимът оцелява, но смекчава политиката си
Това може да се нарече "венецуелски модел", при който бързите и решителни действия на САЩ оставят режима непокътнат, но с по-умерена политика.
В случая с Иран това би означавало, че Ислямската република оцелява, което няма да задоволи голяма част от иранците, но е принудена да ограничи подкрепата си за насилствените милиции в Близкия изток, да прекрати или ограничи вътрешните си програми за ядрени и балистични ракети, както и да облекчи потискането на протестите.
И отново, това е по-малко вероятният вариант.
Ръководството на Ислямската република остава непокорно и съпротивително на промените в продължение на 47 години. Изглежда, че сега е неспособно да промени курса си.
3. Режимът се срива и е заменен от военно управление.
Мнозина смятат, че това е най-вероятният изход.
Въпреки че режимът е явно непопулярен сред мнозина и всяка поредна вълна от протести през годините го отслабва още повече, все още съществува огромна и всепроникваща система за сигурност, която има силен интерес от запазването на статуквото.
Основните причини, поради които протестите досега не са успели да свалят режима, са, че няма значителни преминавания на тяхна страна, докато онези, които са на власт, са готови да използват неограничена сила и бруталност, за да останат на власт.
В объркването след евентуални удари от страна на САЩ е възможно Иран да се окаже управляван от силно военно правителство, съставено предимно от фигури от Ислямската революционна гвардия.
4. Иран отвръща с атака срещу американските сили и съседите си
Иран обеща да отвърне на всяка американска атака, заявявайки, че "пръстът му е на спусъка".
Ясно е, че страната не може да се мери с мощта на американския флот и въздушни сили, но все пак може да нанесе удар с арсенала си от балистични ракети и дронове, много от които са скрити в пещери, под земята или в отдалечени планински райони.
По арабската страна на Персийския залив, по-специално в Бахрейн и Катар, има американски бази и съоръжения, но Иран може също, ако реши, да нацели някои от критичните инфраструктури на всяка държава, която счита за съучастник в американска атака, като например Йордания.
Опустошителната ракетна и дронова атака срещу нефтохимическите съоръжения на Saudi Aramco през 2019 г., приписвана на подкрепяна от Иран милиция в Ирак, показа на саудитците колко уязвими са те от иранските ракети.
Арабските съседи на Иран в Персийския залив, всички съюзници на САЩ, са разбираемо изключително нервни в момента, че всяка военна акция на САЩ ще се отрази и върху тях.
5. Иран отвръща с поставянето на мини в Персийския залив
Това отдавна се очертава като потенциална заплаха за световното корабоплаване и доставките на петрол още от времето на ирано-иракската война от 1980-1988 г., когато Иран действително минираше корабните пътища и миночистачите на Кралския флот помогнаха за тяхното разчистване.
Тесният Ормузки проток между Иран и Оман е критична точка. Около 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG) и между 20-25% от петрола и петролните продукти преминават през този проток всяка година.
Иран е провел учения за бързо разгръщане на морски мини. Ако го направи, това неизбежно ще се отрази на световната търговия и цените на петрола.
6. Иран отвръща, потапяйки американски военен кораб
Капитан от американския флот на борда на военен кораб в Персийския залив казва, че една от заплахите от Иран, за която се тревожи най-много, е "атака с рояк".
При нея Иран изстрелва толкова много високо експлозивни дронове и бързи торпедни лодки към една или няколко цели, че дори мощната близка отбрана на американския флот не е в състояние да ги унищожи всички навреме.
Военноморските сили на Ислямската революционна гвардия отдавна са заменили конвенционалните ирански ВМС в Персийския залив, някои от чиито командири дори са били обучени в Дартмут по времето на шаха.
Иранските военноморски екипажи са фокусирали голяма част от обучението си върху неконвенционална или "асиметрична" война, търсейки начини да преодолеят или заобиколят техническите предимства на основния си противник, Петата флота на американските ВМС.
Потъването на американски военен кораб, придружено от евентуалното пленяване на оцелели членове на екипажа, би било огромно унижение за САЩ.
Макар този сценарий да се счита за малко вероятен, разрушителят USS Cole, струващ милиарди долари, беше повреден от самоубийствен атентат на Ал Кайда в пристанището на Аден през 2000 г., при който загинаха 17 американски моряци.
Преди това, през 1987 г., иракски пилот погрешно изстреля две ракети Exocet по американския военен кораб USS Stark, като уби 37 моряци.
7. Режимът се срива, заменен от хаос
Това е много реална опасност и е една от основните причини за безпокойство на съседи като Катар и Саудитска Арабия.
Освен възможността за гражданска война, каквато преживяха Сирия, Йемен и Либия, съществува и рискът, че в хаоса и объркването етническите напрежения могат да прераснат във въоръжен конфликт, тъй като кюрдите, балучите и други малцинства ще се опитат да защитят своя народ в условията на национален вакуум на властта.
Голяма част от Близкия изток със сигурност би се радвала да види края на Ислямската република, най-вече Израел, който вече е нанесъл тежки удари на иранските представители в региона и се страхува от екзистенциална заплаха от предполагаемата ядрена програма на Иран.
Но никой не иска да види най-голямата по население страна в Близкия изток с около 93 милиона души, да потъне в хаос, което да предизвика хуманитарна криза и бежанска криза.
Най-голямата опасност сега е, че президентът Тръмп, след като е събрал тази мощна сила близо до границите на Иран, реши, че трябва да действа, за да не загуби престиж и да започне война без ясен край и с непредвидими и потенциално разрушителни последици.
