Спад с 90% на невалидните бюлетини при въвеждането на устройствата, а на местните избори пак много, но заради сложното гласуване за общински съветници
Местните избори, отминали току-що, ще се помнят като едни от най-турбулентните. Ден преди първия тур на 29 октомври се разрази мощен скандал, който отмени машинното гласуване. За втория тур то бе върнато, но изригна с нова мощ старият спор кой е виновен за манипулации на вота - машините или хартията.
Той разделя България на две - "машинна" и "хартиена" - привържениците на единия начин на гласуване са противници на другия. Хартията е атакувана заради големия процент недействителни бюлетини, машините - заради случката със заснетия хешкод.
Резултатът е нова голяма порция загуба на доверие в изборите. То си личи в отчайващо ниската избирателна активност - 36,87% на балотажа, 44,97% на първия тур, по данни на ЦИК. Това е
рекордно ниска активност на местен вот -
никога на последните 4 кметски избори активността на първи тур не е падала под 49%, а на втори - под 41%.
Отделно сред гласувалите има сериозен процент вот "Не подкрепям никого".
"Системният проблем в България е именно ниското доверие - не само към публичните институции, към политическите структури, но и в междуличностната комуникация и междусъседските отношения - казва психологът д-р Пламен Димитров, който изследва профила на негласуващите. - Вследствие на което тези хора махат с ръка, виждат, че е хубаво времето, и казват: "Майната им, да правят каквото си искат". Говорим за усещане за безперспективност, за много ниска лична ефективност и тук битува фразата: "От мен какво ли зависи, аз на себе си не мога да помогна, камо ли да участвам в избори".
Отговорност на политическите партии е да се седне и да се поговори за сериозни промени в Изборния кодекс, каза председателят на парламента Росен Желязков. И президентът Румен Радев заговори за необходимост от промени в изборното законодателство.
Как се разделихме на "хартиени" и "машинни" фенове
От 2017 до 2023 г. средната избирателна активност на различните избори е спаднала с малко над 10%, но като в електорално изражение се равняват на 968 172 избиратели по-малко до урните. Това е равносметката след 6 години промени в Изборния кодекс, с които партии и политици постоянно сменяха технологията на вота - един път изцяло с хартия, после изцяло с машина, а накрая - смесена форма на гласуване.
Както казахме, изминалият местен вот бележи най-ниската избирателна активност на всички досега избори за кметове и общински съветници както на първи, така и на втори тур -
5% по-ниска активност и на първи тур спрямо 2019 г.
А мажоритарният елемент на този тип избори, който по принцип вдига избирателната активност, успя да привлече с около 30 хиляди души повече от последния парламентарен вот на 2 април тази година.
2021 г. бе годината, в която започна ударния изборен цикъл у нас - само в рамките на същата година гражданите ходиха три пъти да гласуват за парламент, един от които смесено и за президент.
Всъщност от 2014 г. има машинно гласуване у нас, но едва през 2021 г. почна да се прилага масово
Последните парламентарни избори с изцяло хартиено гласуване бяха през 2017 г., когато се конструира 44-ото НС. Именно тогава почнаха горещите дебати за въвеждането на машините постепенно и навсякъде. Въпреки това на местния вот през 2019 г. машини нямаше, но невалидните бюлетини стигнаха до умопомрачителните 661 000.
През 2020 г. депутатите решават в секциите с над 300 избиратели да се гласува смесено с хартиени бюлетини и машини. Така година по-късно парламентарните избори на 4 април ЦИК регистрира 50,61% избирателна активност и 86 527 невалидни бюлетини - двойно по-малко от тези през 2017 г., когато са 169 000.
За по-малко от месец обаче новоизбраните депутати почват ожесточени дебати и ударни промени по изборното законодателство.
Освен махането на ограниченията за секциите в чужбина, както и видеонаблюдение на преброяването, една от главните изборни промени тогава бе въвеждането на изцяло машинен вот във всички секции с над 300 избиратели. Те бяха подкрепени от ИТН, БСП, ДБ и "Изправи се! Мутри вън!", а главните им аргументи бяха, че машините спомагат за драстичното намаляване на невалидните бюлетини.
Това и се случва - на вота за НС на 11 юли 2021 г. невалидните бюлетини спадат с близо 90%, придружени с първия масов отлив на избиратели - след промените в ИК активността спада с 8% спрямо тези, провели се на 4 април, или близо 559 000 души по-малко до урните.
Разбира се, въвеждането на машинния вот (който според противниците му е отказал по-възрастните да гласуват) не е единственото обяснение.
Тогава в България бе пикът на пандемията от коронавирус, което принуди част от избирателите да си останат по домовете.
Тенденцията за траен спад на избирателната активност се запазва и на последвалите през ноември същата година трети поред парламентарни избори, които се провеждат едновременно с вота за президент. Те отново са с машини в секциите с над 300 души. Въпреки избора 2 в 1, както и мажоритарния елемент и при вота за президент, който предполага покачване на избирателната активност, тя спада с около 2% спрямо предишния вот за НС, а избирателите - със 106 000. Невалидните бюлетини се покачват до 11 315 на първия тур и драстично спадат на балотажа до малко под 4000. На тези избори "Изправи се! Мутри вън!" не успява да премине 4-процентната бариера и остава извън парламента.
Не толкова драстичен е спадът в активността на последвалите на 2 октомври 2022 г. - само 2% и 68 000 души по-малко отиват до урните. След вота обаче ИТН, която предложи въвеждането на изцяло машинно гласуване у нас, не успя да премине парламентарната бариера.
Така на 1 декември 2022 г. след дълги среднощни заседания с гласовете на БСП, ГЕРБ и ДПС се приеха промени в ИК, с които отново се върна хартиената бюлетина и броенето на гласове на ръка. Основният мотив - да се даде максимална възможност за избор на българските граждани. И последните избори за парламент на 2 април 2023 г. се провеждат чрез смесено гласуване. Промените обаче успяват да вдигнат активността до малко над нивото на вота 2 в 1 през 2021 г. и да върнат около 14 хил. избиратели до урните.
Равносметката от "хартиения" първи тур на местните избори сега е - 554 525 невалидни бюлетини. Но огромната част от тях - в бюлетините за общински листи, заради хора, които са отбелязали преференция, но не и номер на партия.
