Светът преживява най-големия шок с горивата. Какво ще стане, ако картелът предизвика ценова война
Тези дни Обединените арабски емирства (ОАЕ) хвърлиха истинска дипломатическа бомба като обявиха, че напускат петролния картел ОПЕК от 1 май 2026 г. Бомба не само защото решението беше изненадващо, но най-вече защото става въпрос за един от най-големите производители на петрол. Това напускане силно разклаща контрола на ОПЕК върху петролния пазар и ще има дългосрочни последици за цените.
В България ОАЕ най-вече се свързва с Дубай, който е финансов, търговски и туристически център, както и най-голям град в ОАЕ и привлекателна дестинация за живот на богати чужденци. Обаче ОАЕ не е само Дубай – има още шест емирства, едно от които е Абу Даби, където се намират големите залежи на петрол. Именно заради тези залежи на петрол емирът на Абу Даби по традиция е президент на ОАЕ, а премиер е емирът на Дубай.
ОАЕ има доказани залежи на петрол от 113 милиарда барела, което поставя страната на шесто място в света – тоест ОАЕ има повече петролни резерви от Русия и САЩ. Като приходи от експорт на петрол ОАЕ се нарежда на четвърто място в света, малко след Русия и САЩ. Всъщност емирствата могат лесно да скочат до второ място и да се конкурират с лидера Саудитска Арабия – но ОПЕК не им позволява да увеличат производството си.
През последните години ОАЕ инвестира масирано и значително увеличи производствения си капацитет до около 5 милиона барела на ден. Обаче ОПЕК не позволява този капацитет да се използва и отпуска официалната квота на ОАЕ от едва 3,5 милиона барела на ден. Излизайки от ОПЕК, емирствата ще могат да произвеждат, без да се съобразяват с квоти и ограничения, и бързо ще станат вторият най-голям износител на петрол в света след Саудитска Арабия. Разбира се, това може да се случи едва след като се отвори протокът Ормуз, тъй като ОАЕ изнася основно през този воден път.
Квотата е основният проблем на ОАЕ с ОПЕК и Саудитска Арабия, но не е само това. Съперничеството между двете арабски страни е в много посоки – включително са на различни страни във войните в Йемен и Судан. ОАЕ също така признава Държавата Израел и е доста силен “ястреб” по отношение на Иран – неслучайно през март най-много ирански удари има по емирствата.
Как излизането на ОАЕ ще се отрази на картела ОПЕК? ОПЕК не за първи път губи членове. Ангола напусна през 2023 г., Еквадор през 2020 г. и Катар през 2019 г. Но това са сравнително малки производители, които, взети заедно, имат в пъти по-малък петролен капацитет от ОАЕ. С други думи, излизането на ОАЕ е безпрецедентно за ОПЕК и значително ще отслаби пазарната позиция на петролния картел. А тази позиция и без това постепенно е подкопавана през последните десетилетия.
През 1973 г. ОПЕК контролира над 50% от световното производство на нефт, но постепенно делът на картела намалява, за да достигне 34% през 2024 г. Това се дължи на увеличеното производство извън картела, в страни като Бразилия, Канада, САЩ, Гвиана. Сега с излизането на ОАЕ картелът ще контролира под 30% от световния добив, което значително намалява възможностите за контрол върху цените. Нещо повече, ОАЕ има свободен капацитет и ще иска да го използва, т.е. ще изнася много повече петрол, което допълнително ще намали пазарния дял на картела.
ОПЕК има и вътрешни проблеми – не всички страни спазват производствените квоти през последните години. Казахстан например систематично произвежда повече от заложената му квота и не успява да влезе в рамки въпреки обещанията. Други страни от картела също послъгват понякога. В такива случаи обикновено на саудитците им писва да поемат върху себе си тежестта да поддържат цените и те също започват да увеличават производството си, което сваля цените и наказва останалите производители.
Ценовите войни не са новост – Саудитска Арабия използва този подход, когато иска да принуди останалите производители да контролират производството си. През 2014 г. саудитците започнаха ценова война срещу американския шистов петрол, което свали цената на петрола от над 115 долара в средата на 2014 година до дъно от 27 долара в началото на 2016 г. Тогава Русия беше тежко ударена от ниските цени и реши да се съюзи с ОПЕК – влизайки във формат ОПЕК+.
Но и форматът ОПЕК+ скоро беше подложен на тест и предизвика ценова война между партньорите. През 2020 г. Русия отказа да намали производството по време на пандемията и саудитците реагираха с агресивно увеличение на производството, което срина цената на петрола – за кратко цената беше дори отрицателна! След това саудитците и руснаците стигнаха до споразумение. Нещо подобно може да очакваме и след излизането на ОАЕ – с тази разлика, че емирствата имат най-ниски разходи за производство на петрол, т.е. не ги плаши ценова война.
За световната икономика излизането на ОАЕ от ОПЕК ще има по-скоро позитивни ефекти. Причината е, че петролните шокове обикновено засилват контрола на ОПЕК върху пазара. Например след първите петролни шокове през 70-те години на ХХ век цената на петрола никога не се връща на ниските нива отпреди шоковете. Защото петролните шокове минават бързо, но на ОПЕК ѝ харесват високите цени и ги запазва дори след шока. Поради тези причини стагфлацията през 70-те години е толкова тежка и продължителна. Светът дълги години се бори с висока инфлация и икономическа слабост.
Заради разклатената позиция на ОПЕК този път стагфлацията може да не е толкова тежка и продължителна, въпреки че преживяваме най-големия петролен шок в историята. Веднага след като приключи иранската криза, ОАЕ ще увеличи производството, което бързо ще задоволи пазарите и ще намали цените. Ако ОПЕК отговори с ценова война, резултатът ще е срив на цените на горивата и ниска инфлация. Във всеки случай ще е добре за потребителите. Но ще усетим ефекта само след отварянето на протока Ормуз.
