Взаимното дебнене на партийните лагери в изборната администрация вече не работи
Последните избори бяха всичко друго, но не и безспорни. Те само увеличиха недоверието както на гражданите, така и на политическите партии в изборния процес. След тях, изглежда, че българското общество все повече се доближава до момента, в който ще загуби доверие не само в процеса на избор, но може да спре да приема и резултата от изборите, а без този елемент демокрацията е трудно възможна.
България продължава да бъде единственият в света експеримент с двоен метод за гласуване в секционна секция и това не дава добри резултати. Той натоварва изборната администрация да организира два процеса и особено секционните комисии, които трябва да отчитат два избора.
По-лошото е, че двата метода вместо да създадат повече доверие в процеса, двойното им едновременно съществуване всъщност го намалява.
На тези избори виждаме и взрив на натрупаните от години дефекти в системата. Това е отказът на ЦИК да придобие капацитет и да управлява машинното гласуване така, че то да е надежден метод, който създава доверие в гражданите и най-вече в партиите.
Скандалът с удостоверяването на съответствието е пример за липсата на ясни процедури и институционална комуникация - нещо, което е недопустимо за модерна държава 10 г. след въвеждането на машините. И на двата тура видяхме старите проблеми – недостатъчно обучени членове на секционни комисии, сложни методически указания от ЦИК.
Към това можем да прибавим и отказа на комисията да предприеме каквито и да са действия по проблем, който имаме от около 10 г. –
високия брой невалидни бюлетини
на местни избори. Ако трябва да обобщим основния дефект: отказ на институциите да се взимат мерки за системни проблеми, които са ни известни от много изборни цикли.
Промените в Изборния кодекс изглеждат неизбежни, но е важно те да бъдат добре обмислени, да не са на парче. Липсата на системен подход в промените ни носи много повече проблеми. Не може да се въвеждат машини за гласуване, без да се помисли за капацитета на ЦИК, не може да се въвежда по-сложно гласуване като преференциалното, без да се анализира, че това вероятно ще наложи промени в процеса на рекрутиране и обучение на секционните комисии.
Този път това трябва да се избегне. В едни нови промени в ИК задача №1 за политическите сили трябва да бъде да намерят взаимоприемлив метод на гласуване, независимо какъв е той - хартия, машина или скенери. Основното изискване към него е да създава обществено доверие и да може да се осъществи от изборната администрация. Все по-важно изглежда да се преосмисли и заложеният модел на конструирането на изборната администрация на базата само на партийни квоти.
Партийният взаимоконтрол, поставен като основа за честността на изборите през 1990 г., вече не работи. Основните причини за това са както промяната на хората в комисиите, които вече не са толкова отдадени, така и покачените очаквания при задачите, които са им поставени. Политическото квотно сформиране на ЦИК например не може да отговори като професионален капацитет на сложния процес по машинно гласуване.
В резултат ЦИК изпадна в зависимост от частния подизпълнител и доставчик на машините. По подобен начин СИК изпитват трудности да броят точно преференциалните гласове на изборите. Вероятно е дошло време да се обсъди създаването на
смесен модел на изборна администрация
Очевидно е, че партийното представителство не може да се премахне на този етап в България, но то може да се допълни с различни експертни позиции.
На ниво ЦИК това може да изглежда като вкарване на съдии, включване на професионални, конкурсни позиции или нещо друго, което едновременно да покачи капацитета на комисията и да разбие политическите лагери в състава. Съществено е и създаването на специализирана администрация към изборната институция, която да може професионално да извършва неполитическите действия – протоколи, дизайн на бюлетина, разбираеми методически указания, както и по-гладки процедури за броене в секционната комисия.
Такъв тип професионална администрация трябва да се заеме и с подобряване на обучението на представителите в секционните комисии, възможността за тяхната оценка, сертифициране и т. н.
Много избори подред показват, че нивото на някои от изпратените от политическите партии в секционните комисии хора не отговарят на сложността на изборния процес. Затова трябва да се помисли за сериозни промени, които да намалят тази пропаст между най-лошите секционни комисии и сложността на изборния процес в секциите. Това може да стане чрез назначаване на специално обучени хора от администрацията, които да носят отговорност за качеството на процеса – броене, протоколи и т.н.
Едни избори са честни и добри само колкото обществото вярва в това. Тези избори бяха съпътствани от сериозни скандали, които директно се отразиха на доверието в изборите. В този смисъл оценката за целия кръг от институции, включени в организирането на изборите – ЦИК, ОИК, СИК, МЕУ, МРРБ, някои общини - не може да бъде висока.
Основна задача на тези институции, на политическите партии е да започнат да работят за връщане на доверието в изборите. Това може да се постигне с подобряване на процесите в изборите – като се започне от правилата за адресна регистрация, мине се през подготовката на машините, подготовката на методическите указания на ЦИК и се завърши с работата на СИК. Към това можем да прибавим и нуждата да се направи проверка на проблема с високия дял невалидни гласове на местни избори. Трябва да се намери процедура, по която
да се отворят чувалите с бюлетини
на тези избори и да се направи анализ на проблемите, които стоят зад този твърде висок дял.
Нищо от това обаче не може да се случи, ако политическите играчи не осъзнаят, че изборите са правилата на играта, която играят, както и механизъм за създаване и измерване на доверието на гражданите в политиците. Затова те трябва да стоят встрани от политическия инструментариум за печелене на надмощие.
