Разчетът на държавните финанси може да е за 6 месеца, но може да е за година и половина, за да позволи и дългосрочни политики
Финансовото състояние на държавата е катастрофално. За това предупреди Румен Радев - лидерът на най-голямата парламентарно представена партия, която ще излъчи кабинет. И обеща ревизия на двата последни кабинета, за да установи размерите на катастрофата.
Председателят на фискалния съвет Симеон Дянков вече обяви, че истинският дефицит за миналата година не е 3%, не е и 3,5%, колкото е по сметките на Брюксел, а 5-5,5%. Установяването на реалния дефицит според него е важно, защото размерът му ще даде данни за стъпката, с която трябва да се вдигат приходи и да се режат разходи.
Особеност на първия бюджет на редовния кабинет е, че времевият му хоризонт е половин година, а не цяла.
Два подхода са възможни при решаването на подобна задача.
Първият е той да постави акцент върху пропорцията приходи-разходи и да не залага политики, т.е. да бъде пределно скромен по отношение на капиталовите разходи и всякакви увеличения на заплати.
Вторият е да се прелее в новия, за 2027 г., което ще позволи и залагането на дългосрочни решения и амбициозни цели, които да преформатират фискалната политика.
По отношение на макрорамката поне засега и Фискалният съвет, и финансовото министерство не са променили основния си сценарий за тази година. Очакваният БВП е с номинален реален растеж 2,8%., а инфлацията - 3,9%. Само че след данните за април, които сочат 7,1% инфлация на годишна база, очевидно ще се наложат корекции. Очакванията в прогнозата за хармонизирана инфлация от 2,9% средногодишна и 3,3% в края на периода, няма как да се реализират.
Какво трябва да има и какво не трябва да има в новия бюджет, за да бъде подкрепен от останалите в парламента, а и да отговори на изискванията на Брюксел, за да не влезем в процедура по свръхдефицит. Обобщение на препоръките на институции и на финансови експерти, на икономисти и анализатори показват следното:
1. Новият план за държавните финанси трябва да бъде разчетен върху реалистични приходи, а не на надценени, каквито са в последните няколко години. Фискалният съвет изчисли, че приходите са надценени с 3,5 до 4,7 млрд. евро, а тази пробойна трябва да бъде запълнена или с рязане на разходи, или с пресиране на приходните администрации.
2. Няма икономист и финансист, който от поне 2-3 години да не повтаря, че от разходите за бюджета трябва веднага да отпаднат автоматичните индексирания на възнагражденията
в някои сектори, които също автоматично и неизбежно водят до бюджетен дисбаланс. По различни изчисления допълнителното натоварване на бюджета само от автоматичния ръст, а не от самите възнаграждения е между 450 млн. и 890 млн. евро всяка година. И ще расте с всяка следваща, докато този автоматизъм не се премахне.
3. За да има възможност да реагира на внезапни външни и вътрешни шокове, както и за да започне някакви структурни реформи, държавата трябва да разполага с циклични буфери, които да са над изисквания от Брюксел 1,5% от БВП. Това означава хазната да разполага с поне 3 милиарда евро резерв за различни реакции.
4. Възстановяване на законовото изискване размерът на публичния сектор да не бъде повече от 40% от БВП, което е нарушено през последните години. Експанзията на държавните разходи през 2026 г. се изчислява на 5% за година, а публичният сектор достига 45% от БВП - размер, който ограничава икономическия растеж и възможностите за възстановяване след кризи.
5. Темповете, с които държавата задлъжнява, трябва да бъдат укротени с по-нисък таван за нов дълг. Притеснително е, че той се увеличава до 29% от БВП за 2024 г. и достига 37% от БВП през 2025 г. Разходите за лихви също растат – те бяха 0,5 млрд. евро през 2024 г. и ще нараснат до 1,8 млрд. евро през 2028 г. Опасното в случая е, че освен като текущ разход задлъжняването постепенно ще увеличава цената за финансиране на дълга на международните пазари.
6. Дефицит в интервала 2,8-3%, не само за да се отговори на формалните критерии на Брюксел и на препоръките на МВФ, а защото свитата ножица между приходи и разходи означава стабилни държавни финанси, позволява поддържане на бюджетни буфери и елиминира необходимостта от ново задлъжняване или търсенето на допълнителни източници за приходи.
7. Край на отчисленията на 100% от дивидентите на държавните предприятия, защото в средносрочен план това води до декапитализацията им. А прилагането на кроссубсидиране и преразпределение между държавните фирми крие множество рискове.
8. Спиране на практиката държавата да търси еднократни приходи, като например авансово облагане на банките или местенето на пари от бюджета в ББР и обратно, каквото бе едно от последните решения на служебния кабинет за 1,4 млрд. евро. Хазната трябва да бъде разчетена на регулярни приходи, за да не се стигне до срив, който да налага такива пожарни решения.
9. Да се спре най-после с данъчните промени на парче, като намален ДДС за някои браншове, намаляване на акцизи за горива и други подобни решения. От една страна, защото този бюджет се прави в средата на финансовата година, а от друга, защото е доказано от отделни експерименти по време и след ковида, че ефектът върху цените и инфлацията е близък до нулата
10. Няма нужда от нереалистична капиталова програма, която да се ползва като буфер при нужда. Повечето от последните бюджети бяха правени именно така - капиталови програми в размери 7 млрд. евро и повече, за които е ясно, че няма да бъдат изпълнени за една година. От една страна, държавата режеше смело от тази програма, за да запушва дупки, а от друга - позволяваше авансови плащания на проекти, някои от които изобщо не се случват, но парите са похарчени.
Какво трябва да има в новия бюджет?
- Рязко съкращаване на административните разходи за издръжка на публичния сектор. По данни на финансовото министерство техният размер за 2025 г. е 12 млрд. евро, толкова, колкото са пенсиите. Стъпката на ръста им е с 1,25 млрд. евро всяка година. Заедно с пенсиите издръжката на чиновниците вече е една трета от всички разходи на бюджета.
- Индексиране на заплати, пенсии и социални помощи с темповете на инфлацията и с ръста на икономиката по приети от работодатели и синдикати методики, за да има, от една страна, сигурност и предвидимост и от друга, потреблението да не произвежда инфлация.
- Калибриране на всички помощи, особено на тези за бизнеса. Равносметката например показва, че само помощта за цените на тока за 2024 г. е струвала на бюджета 2,5 млрд. евро, през 2025 г. е спаднала до под 1,5 млрд. евро, а за тази се очаква да бъде около 500 млн. евро. Тези суми могат да бъдат използвани по-ефективно, ако не се дават на всяка фирма, а бъдат например обвързани с инвестирането в енергоспестяващи производства. Това вече започна като практика с помощта за енергоинтензивните производства, но трябва да стане постоянно.
- Реалистични и с осигурено финансиране програми за инвестиции, които е добре да започнат веднага или да бъдат довършени до края на годината. Разписани в отделно приложение към бюджета, приети от парламента, обявени публично, за да подлежат на контрол не само от институциите, а и от обществото. Това също започна като практика от служебното правителство с общинската капиталова програма и не бива да се изоставя.
- Промени на други закони или наредби в преходните и заключителни разпоредби на бюджета, което стана вредна практика в последните години. Трябва просто да се спазва правилото най-напред да се правят промени в данъчни и други закони, които променят приходната част на бюджета, а след това да се изготвя самият план за държавните финанси.
