- Добре е да влезете в еврозоната - левът е по-несигурен, еврото - по-нискорисково
- В САЩ вдигат лихвата по-бързо, отколкото ЕЦБ - затова доларът поскъпва, казва преподавателят в Американския университет в България и член на експертния съвет към вицепремиера Атанас Пеканов
- Проф. Нилсен, каква ще бъде вашата роля и принос към работата на експертния икономически съвет?
- Моята роля ще е да анализирам финансовия пазар, тъй като това е нещото, от което се интересувам, откакто защитих докторантура. Моята експертиза се свързва главно с икономически развитите страни и най-вече се фокусирам върху САЩ. Обаче е приятно предизвикателство да науча повече за България и да допринеса нещо в перспектива. Но още в началото искам да кажа, че това, което ще споделя сега, е моето лично мнение и не ангажира членовете на експертния съвет.
- Инфлацията у нас и по света бележи рекордни нива. Основателни ли са притесненията на хората как ще се справят с идващата зима?
- Забелязваме, че от септември миналата година до септември т.г. тя е нараснала с 19%, което е сравнително по-високо ниво от това в еврозоната. Тук има два основни фактора - повишаване на цените на храната и енергията, както и на имотите, които са нараснали с 30%. Те предават като домино възходящия тренд. Ще ви дам пример. Ако отидем на ресторант, цените също са доста по-високи, защото собственикът купува по-скъпо хранителните стоки и след това наслагва останалите си разходи за ток и др. Всичко това е своеобразен себезахранващ се механизъм, който продължава и продължава. Доларът е доста висок и нещата, които се внасят от САЩ, са с по-висока цена.
Войната в Украйна
също оказва голямо влияние. Украйна е много голям износител на зърно, а Русия - на газ и петрол, мисля, че 75% от износа на Русия е в тази сфера и това води до голям проблем за целия свят. Хипотетично, ако г-н Путин реши да спре доставката на газ, западните страни ще пострадат.
Друг акцент са отпусканите допълнително помощи във връзка с КОВИД пандемията. Сега има едни пари, които “стоят” в икономиката и не се харчат, вместо да се вложат и да се раздвижат. Изглежда, че хората не разбират, че инфлацията е, все едно шефът да дойде и да ти каже: Намалявам ти заплатата с 20%. Така тя се отразява на покупателната способност. Най-добрият начин за борба с нея е г-н Путин да каже: Нека да има мир и нещата ще си дойдат на мястото. , ще се върнат обратно към нормалния ход. За съжаление обаче, виждам, че в момента това е невъзможно.
- Тогава какво да се прави?
- Затова се обръщаме към опита от миналото. Един такъв пример е да се вдигнат лихвите. Когато това стане, кредитополучателят ще трябва да връща повече и това ще намали неговата покупателна способност, което пък ще забави икономическия ръст. По същия начин фирмите няма да имат възможност да взимат с лека ръка кредити и това ще забави проектите им да инвестират.
Чрез вдигането на лихвите забавяме икономическата активност
Проблемът е, че ако се вдигнат лихвите твърде много, това ще доведе до рецесия, което пък ще вдигне процента на безработицата. Има разлика обаче между дълбока рецесия и лека рецесия. В Съединените щати например вече половин година брутният вътрешен продукт е стабилен, няма растеж, но икономиката все още е много силна, а безработицата - ниска. От тази гледна точка не винаги при една рецесия, може да се очаква тежка и сериозна безработица.
Друг момент е основата, по която мерим инфлацията. Разглежда се цената на потребителската кошница, в която има дори бензин, кафе и много други неща. Въпросът е обаче, че всичко се мери на месечна база, докато цената на имотите се мери на всеки 6 месеца. Всеки месец мерят цената на всичко друго, не и на имотите. Това води и до проблем с определяне на лихвените проценти.
- Добре ли е, че българинът обича да купува имоти, когато има свободни пари?
- Не съм много сигурен. Тук говорим за финансовия пазар, а той е място, където хора с повече пари срещат тези, които търсят пари. Ако със 100 млн. долара се купи имение, то просто ще стои там и няма да създава нищо, което да доведе до печалба. Ако вместо това се инвестира в завод, се създават работни места, дават се заплати, ще създаваш нещо, което да бъде продадено, и така има раздвижване на пазара.
- Разумно ли е желанието на България да въведе еврото и кога е най-подходящият момент да стане това?
- Въвеждане на еврото е правилна стъпка. България ще има възможност да участва в паричната политика на Европейската централна банка, докато сега само следва решенията. Когато става въпрос за България, предпочитам да говоря по-скоро кои са добрите страни. Например туристическият бранш - няма да има нужда от обмен на пари, когато идват чужденци тук или пък когато българите пътуват зад граница. Междуфирмените разплащания също ще се улеснят, няма да има нужда при търговия с чужди партньори да се превалутират сумите.
По-скъпо е и по-висока е лихвата, когато се взема кредит в лева, защото се смята, че левът е по-несигурен, докато еврото се води по-нискорисково. В момента БНБ прави печалба от това, че произвежда левове. Когато спре - няма да има печалба, но пък БНБ ще почне да получава от печалбата на ЕЦБ и нещата ще се компенсират. Колкото до опасенията за повишаване на цените, това би било някакъв еднократен акт, кратка инфлация, но няма да е подобно на това, което виждаме сега.
- В пика на кризата ли сме, или ни чакат още по-тежки времена?
- Питайте г-н Путин! Ще ви дам пример със САЩ. Лихвата по ипотеката е 7%, но инфлацията е 8%. Хората, които взимат кредит, връщат малко по-малко. Банката пък получава малко по-малко. Ако инфлацията е 10% и лихвата е 10%, все едно нищо не се случва. Затова, за да може да регулира пазара и да забави малко пазарната дейност, банката трябва да увеличи лихвения процент, така че той да надскочи инфлацията.
Ако цената на енергията отиде надолу, икономиката може да се стабилизира. Но ако цената на енергията се повиши, това ще допринесе за задълбочаване на финансовите затруднения. Централната банка няма директно влияние върху цялата картина, защото може само да регулира лихвения процент, но не може да регулира двете основни неща - енергията и храната.
- Вие сте студент на нобеловия лауреат Бен Бернанке. Какво от това, което сте научили от него, може да дадете като съвет за справяне с кризата?
- Правеше ми впечатление, че беше много бърз и експедитивен. Аз му изпратих дисертацията си и на следващия ден той ми я върна обратно с предложения и коментари какво да подобря. Изключително отговорен е към хората, с които работи.
На една конференция доста го атакуваха за неговите тези, но той беше спокоен и каза: "Това е, което ми показват данните". Опира се на емпирични статистически данни и това е всичко.
- Какво говорят данните за бъдещето на икономиката?
- Искате твърде много от мен. Трябва да се обърне внимание на
парите, които се вкарват в икономиката
Има по-голям приток на пари. Данните и графиките за САЩ например показват, че 40 г. паричният поток е стабилен и по време на пандемията графиките рязко тръгват нагоре. Милтън Фридман, нобелов лауреат, американски икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката, казва, че инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен - какви пари има в икономиката.
ЕЦБ почна да вдига лихвения процент, но не толкова бързо, колкото федералния резерв на САЩ и това бе причината да стигнем до момент, в който левът бе по-ниско оценен спрямо долала. 1 долар бе 1,60 лв., а сега е 2 лв. Какво ще се случи обаче в бъдеще, зависи от г-н Путин.
