- Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват
- Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки
БНБ публикува редовната статистика за депозитите и кредитите по размер и икономически дейности, която винаги поражда интерес най-вече заради броя на “депозитните милионери”. Към края на март броят на влоговете на граждани със суми над 1 милион е 1277, като увеличението за една година е 255 броя. Общата сума в тези милионерски влогове се увеличава с над 25% за година и надминава 3,5 млрд. лв.
На пръв поглед изглежда логично броят на големите депозити да расте
Все пак през миналата година инфлацията, енергийната криза и икономическият подем създадоха уникална ситуация, при която много фирми реализираха свръхпечалби. Голяма част от тези свръхпечалби в крайна сметка отиват в собствениците на бизнеса, т.е. в техните банкови сметки.
Разбира се, не всички фирми разпределят печалбата си изцяло към собствениците – по-далновидните инвестират в своя бизнес, за да го направят по-конкурентен и дългосрочно успешен. Но данните показват, че близо 15 милиарда лева годишно отиват за дивиденти.
Политиците трябва да се замислят какво трябва да се направи, за да се реинвестират поне част от тези средства в икономиката.
Преди време с колеги икономисти предложихме да има облекчения за фирмите, които реинвестират, и това продължава да е на дневен ред.
Тук обаче възниква и друг въпрос – защо хора с милиони държат парите си по сметки в банки? Все пак лихвите по депозити все още са близки до нулата и не носят доход.
В същото време лихвите по краткосрочни държавни облигации са далеч по-високи при нисък риск. За дребния спестител не е толкова лесно да си купи държавни облигации на Германия или Нидерландия (и дори български), но за големите вложители това не е проблем.
И наистина в последното тримесечие имаме обръщане на тенденцията – за три месеца обемът на милионерските влогове е спаднал с 0,1%. От 25% растеж на годишна база до 0,1% спад на тримесечна – това е голяма промяна.
Очевидно вече има недоволство от нулевите лихви в банките
и се търсят алтернативи. Тази тенденция не е само при милионерските влогове, но и при влоговете между половин и един милион лева.
При тях също се наблюдава спад на тримесечна база – и броят, и обемът на тези влогове намалява съответно с 0,5% и 0,8%. Спадът засега е минимален, но все пак ще окаже натиск за постепенно вдигане на лихвите по депозитите на банките. БНБ също даде едно рамо, като наскоро увеличи минималните задължителни резерви на банките, което също ще насърчи вдигането на лихвите.
При бизнеса растежът на депозитите продължава, но се забавя значително през последните месеци.
Растежът на депозитите на бизнеса се забави от 27% на годишна основа през февруари до 21,6% през март. На тримесечна основа растежът е едва 2,1%. Лесните свръхпечалби от миналата година вече започват да намаляват, а натискът за увеличение на заплатите се усилва, така че
депозитите от бизнеса няма да вкарват толкова много пари
в банките. Това също ще подкрепи тенденцията за увеличение на лихвите.
Накратко, това ще бъде новата тенденция – постепенно увеличение на лихвите по депозити и кредити. Всеки, който взима кредит, трябва да се съобрази с тази тенденция при лихвите и да не се подлъгва по ниските лихви в момента.
Например ипотечните кредити сега изглеждат супер изгодни с лихва от 2,8%, но тази лихва не е фиксирана.
Лихвите по ипотеките са плаващи и съответно ще се увеличават. Затова, който взема ипотечен кредит, трябва
да си направи сметката дали може да си плаща вноските при задаващите се по-високи лихви
Лихвите ще оказват все повече влияние върху кредитната активност. Вече имаме няколко месеца с леко забавяне на кредитирането и това ще се ускори като тенденция по-нататък през годината.
Още повече че се променят и тенденциите при инфлацията. Миналата година високата и растяща инфлация стимулираше покупки – хората купуваха, за да изпреварят поскъпването.
Сега имаме обратна тенденция на спадащи цени на едро и дори спад на някои цени на имоти, което пък стимулира обратната тенденция - на изчакване.
Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки.
Междувременно продължаваме да наблюдаваме и една дългосрочна тенденция – на намаление на общия брой банкови сметки. Преди години, когато почти нямаше такси по банковите сметки,
имахме многократно повече банкови сметки, отколкото е населението
на страната. Много хора имаха по няколко сметки в различни банки. В последните години обаче имаме постоянен спад на броя на банковите сметки и той продължава и последната година, когато са закрити 129 хиляди банкови сметки (най-вече се закриват банкови сметки с малки наличности под 1000 лв.).
Причините за закриването на банкови сметки са няколко.
От една страна, банковите такси са доста повишени, което стимулира хората да си закриват излишните банкови сметки и да си оставят по една основна.
От друга страна, броят на банките намалява и много от тях се сляха (само преди седмици беше поредното сливане на големи банки), което също води до намаление на броя на банковите сметки. И в момента имаме 8,8 милиона банкови сметки на физически лица, което е доста повече от пълнолетното население, така че вероятно тенденцията на намаление на броя на сметките ще продължи още известно време.
