Миг невнимание може да те прати в пропастта между Смолян и Мугла, казва 20-годишното момиче. Още в XII клас тя първо опесъчавала и после влизала в час
Тя е млада, красива и е шофьор на снегорин. 20-годишната Анна-Мария стряска мъжете и бабите тази зима по пътя Смолян - Мугла зад волана на огромната машина.
"Ани има куража и уменията на 10-ина", казват в родопското село. Крехкото момиче понякога е посрещано дори с аплодисменти от възрастните хора, когато са били с дни в снежна блокада.
Ани работи по едно от най-опасните трасета в България, където на места снегът достига няколко метра. Пътят криволичи завой след завой, през тесни разломи и клисури и е дълъг 27 км.
За да се стигне до Мугла, се изкачва връх Новак, висок 1800 метра, а преспите стигат до 4 метра
"Страшно е при бедстващи периоди - падат големи лавини, а огромни дървета се чупят като клечки около снегорина. На места пътят едва се вижда и миг невнимание може да те изпрати в пропастта", разказва Анна-Мария.
Тя започнала да работи още като дете. А като ученичка през ваканциите била на 4-часов работен ден в малкия магазин на семейството си в смолянския кв. "Райково".
Анна-Мария Искилиева е завършила художествената гимназия в Смолян, специалност "Рекламна графика".
"Казват, че рисувам добре, правя и качествени графики, но шофирането и тежките машини ме грабнаха и не си виждам бъдещето в това, което съм завършила. Усетът към изкуството обаче си остава в мен. Не знам, не мога да си го обясня - харесва ми, пристрастих се към адреналина и многотонните машини. Може и нещо наследствено да имам – прадядо ми, ако не първият, то е един от първите автоинструктори в Смолян", казва момичето.
Ани взела шофьорска книжка за любител още след като навършила 18 г. Започнала работа в смолянска фирма за транспорт, дърводобив и производство на европалети. Първоначално заради липса на ценз карала мотокар, с който товарела и разтоварвала продукция в двора и цеховете на компанията.
Започнала и курсове за професионален шофьор и я качили на самосвал
Карала и фирмен микробус. Още ученичка в XII клас, придобила право да управлява превозни средства над 3,5 тона.
Дванадесетокласничката убедила с уменията си шефовете и те започнали да я изпращат с тежки машини да опесъчава районите на селата Мугла, Гела, Турян и Пещера. Ставала в 4 през нощта, опесъчавала поверените отсечки, прибирала машините в базата и след това ходела на училище.
При завършването си съучениците искали да изненадат учителите на абитуриентския бал. Приели, че изненадата ще бъде Ани да се появи с огромен камион пред гимназията. Накичената с балони тежка машина едва се провряла по тесните улици около гимназията. Междувременно завършила и курс за "Е" категория, която позволява да управлява тир с ремарке.
Младото момиче без проблеми правело курсове от Смолян до Видин и Варна с продукция на фирмата. По груби изчисления вече има зад гърба си над 100 хил. км пробег. Анна-Мария е единственото момиче шофьор на снегорин в Смолянско.
"Мъжете се учудват и не вярват, че чистя най-страшния път. Често поставят под съмнение, че имам дори категория и че умея да управлявам всякаква техника", казва Ани.
"Още докато караше малки машини в предприятието, заставах зад нея и давах кураж. Тя беше почти дете, но даде заявка за една от най-мъжките професии. Не очаквах, че ще стигне толкова далеч. Старае се много. Сега вече има нужния ценз и умения да управлява и тир. Не се притеснявам въобще да поверя най-новата и скъпа техника в ръцете. Естествено, че имам едно наум – при прекалено лошо време да не отива сама, а да е с екип.
Лошото на това трасе е, че няма покритие на мобилните телефони и ако възникне проблем, няма как да се осъществи бърз контакт с базата, за да се окаже съдействие", казва собственикът на фирмата Бисер Балийски. В нея работят братът и бащата на Ани. Брат е предимно в гората, където дърпа с техника трупи и прокарва пътища, а баща е в базата в града. Майка Кичка Искилиева е кмет на близкото село Дунево.
Другата голяма страст на Ани е гората. Поема с охота през лятото задачи от фирмата за работа с машини в горски условия. Затова и записала, а скоро предстоят и семестриални изпити в Лесотехническия университет
"Родителите ми приеха вече поетия път от мен и свикнаха, че вместо художничка дъщеря им ще кара снегорини и тирове. Дори се гордеят, но сигурно се притесняват, когато тръгна към Мугла в лошо време.
Случвало се е да тръгна от Смолян при сняг от 2–3 сантиметра, а на високите части да е натрупало почти метър и да се наложи да се слагат вериги на снегорина", казва Ани.
Веднъж на връщане от работа изчезнали светлините. Нямало как да ги поправи и се наложило, пъплейки в тъмното, да стигне до града. Използвала фенерчето на телефона, за да се обозначи и да я виждат в тъмното.
Освен че е слагала вериги при буксуване в снега, се налагало да сменя и гуми на път. Разказва, че февруари е бил един от най-тежките изпитания за нея и колегите . Мугла бе няколко дни в бедствено положение. Екипът от фирмата е трябвало да чисти по тъмно, с риск за живота си.
Дърветата падали, а един снегорин аварирал и трябвало да го ремонтират на място
Заради липсата на сигнал, за да потърсят помощ, екипът вървял 7–8 км пеша до Смолян.
По трасето на Ани пътят има приемлив вид до затворническото общежитие и сметището на Смолян. Следват участъци, където асфалтът е едва доловим. Някога по трасето е имало уранови рудници "Възход" и се е поддържало добре.
След затварянето им държавната поддръжка почти спира. Централната власт преценява, че трудният за поддръжка път не е нейна отговорност, и го прехвърля към грижите на община Смолян. Според сметките на общината, за да го поддържа идеално, трябва да заделя близо 1/3 от бюджета си за зимно поддържане за Мугла, а на територията все пак има още 85 села.
Поддръжката реално е почти целогодишна - първите снегове падат през октомври и се топят в края на май. Освен сняг по трасето има непрекъснато срутища и пропадания.
