Напусна ни капитанът на четвъртите в света и най-дългогодишният президент на БФС Борислав Михайлов
Отиде си "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов".
На 31 март свети Петър го привика да пази небесната врата на Рая. Явно знае, че ще остави ключовете в сигурни ръце. Защото, както е написано в Библията: "А който влиза през вратата,... Нему вратарят отваря." (Йоан, 10:2-9).
Ориста на спортните журналисти и особено на футболните е, че и каквито и приятелства да завързват със звезди или известни хора от тази сфера, винаги са на една статия от скандал, последван от дългосрочно ледено мълчание. Така на практика за 35 години в професията аз запазих еднакво хармонични отношения само с двама души - Иван Вуцов и Борислав Михайлов.
Вторият ни напусна вчера. Първото нещо, за което се сещам, когато върна спомените, е широко скроен. Въпреки че жизненият му път бе доста лъкатушещ и покрит с неравности и дупки. Нищо не му беше спестено - нито като футболист, а още по-малко като президент на БФС.
И въпреки всичко той беше готов да преглътне тежките обиди и дори да прости неща, които всеки друг би определил като предателство.
Боби беше от поколението "на ръба". Точно по време на възмъжаването му, а той влезе достатъчно млад при възрастните, по-старите от него се оплакваха как са се родили късно за партизани и активни борци, рано за футболисти. В смисъл че народната власт не разрешаваше да се рита в чуждестранни отбор.
Но Михайлов блесна съвсем млад, както се полага на наследник на друг голям вратар на "Левски" - баща му е голямото име от 60-те години Бисер Михайлов. След това пък синът на Боби ги наследи и
направи династията Михайлови единствената у нас с три поколения национали
Първият мач на все още тийнейджъра Борислав за мъжете на "сините" е в първенството 1979-1980 г. В интервю за "24 часа" по повод 60-ия си рожден ден той сподели: "Много добре си спомням дебюта. Беше на "Народна армия", играехме с "Локо" (София), още Начко Михайлов, лека му пръст, беше на терена. Иван Вуцов някъде след 50-ата минута ми каза: "Айде влизай да замениш Стайков". Това беше последният мач от сезона. Аз от напрежение забравих да си вържа връзките на футболните обувки. Наложи се някой от скамейката, не помня кой, да ми каже: "Ей, момче, вържи си обувките, че ще се спънеш". Играх трийсетина минути, не ми вкараха гол. Така че това ми е първият мач, на 17 години."
Славата кацна на рамото му 2-3 години по-късно, когато се наливаха основите на един от най-великите отбори на "Левски" - този с трите поредни титли (1983, 1984, 1985), с трите купи в един сезон (1984).
Това е тимът на треньора Васил Методиев, но Боби, коректен както винаги, държи да спомене и предшествениците му: "Като треньор на вратарите шанс ми даде Людмил Горанов. Иван Вуцов ме взе да тренирам с мъжкия отбор, когато играех при юношите старша възраст. И първият, който ме пускаше редовно като титуляр, беше Бобата (Добромир – б.а.) Жечев. После дойде Шпайдела (Васил Методиев - б.а.), с когото взехме трите титли".
Най-великият си мач за "Левски" прави вероятно още на 20 години срещу германския "Щутгарт" за купата на УЕФА. "Сините" бият 1:0 и продължават, а съперникът им, пълен с национали, същия сезон става шампион на Будеслигата. И това отваря пътя на Боби към националния отбор. Той и Наско Сираков са всъщност
свързващото звено между двата национални отбора, които се класираха на световни първенства
През 1986 г. с Иван Вуцов за първи път играхме в мач на откриването и излязохме от група, а с Димитър Пенев през 1994 г. станахме четвърти в света - нещо, което едва ли ще се повтори някога.
Между тях обаче има съботие, което едва не лишава легендите от САЩ'94 от техния капитан. След злополучния финал за купата на България ЦСКА "Септемврийско знаме" - "Левски-Спартак" (2:1) няколко играчи са наказани тежко, между тях и Боби Михайлов. Отборите са преименувани на "Средец" и "Витоша".
"По партийна линия наказаха мен и моите колеги и по партийна линия разформироваха "Левски" и ЦСКА. Това го направиха с решение на ЦК на БКП. Беше ужасно. Дори съм и ревал, въобще не можех да спя. Аз бях изключен от физкултурното движение завинаги. Това означава, че не мога да бъда и хандбален вратар, да съм волейболист, нищо. Не ми даваха да тренирам и бях изключен от ВИФ (сега НСА – б.а.). Значи – всичко... коз. Така че нямах много надежди в началото. Националният отбор се беше класирал за световното в Мексико с моето дейно участие", разказва Боби пак пред "24 часа".
Но все пак с дейното участие на тогавашния национален треньор Иван Вуцов и привърженици на "сините" във властта и интелигенцията Михайлов и Сираков са върнати в тима и дават своя принос за класирането на 1/8-финалите. Е, за вратаря спомените не са много приятни - вкарват му първия гол на първенството (Алтобели за Италия, 1:1) и най-красивия (Негрете за Мексико в 1/8-финала, загубен 0:2).
След осем години обаче всичко е на шест. Даже след седем - на онзи най-любим за българите стадион "Парк де Пренс", когато притиснатите до стената родни лъвове, изведени на терена от Михайлов,
изтръгват победа от Франция с 2:1 с попадение в последната секунда
и се класират за финалите.
Между този мач и незабравимия американски триумф има период точно преди отпътуването за САЩ, който най-добре говори за лидерските качества на Боби Михайлов. Ето го, разказан лично от него:
"Първо, момчетата не искаха да тренират. Бяхме тук, в резиденция "Бояна", зад тази прекрасна база, която построихме с колегите преди седем години, в Дом 2 спяхме. Те вечер си излизаха, ходеха си по "Нерон", по "Орбита". Естествено, не с прибиране чак сутринта, но все пак извън режима. Това продължи няколко дни. Аз имах срещи с всички представители на тогавашната власт - премиер, финансов министър, шеф на Народното събрание, но пари така или иначе не се намираха. Тогава се появи Христо Данов и пое нещата, Михов беше принуден да си подаде оставката, но поне се появи финансова стабилност. Не ни бяха платили от ноември предната година, но нямаше пари и за самото пребиваване, хотели и така нататък".
Пожарът уж е потушен, но в Америка в началото не е по-различно:
"В първия ни мач с Нигерия резултатът (3:0 за африканците – б.а.) изобщо не отговаряше на това, което се случи на терена. Имахме отменен гол, много изпуснахме, греда на Емо имаше. А и Нигерия беше много силен отбор. Освен това първи мач, страшна жега беше в Далас. И след това при този резултат, който не беше добър за нас, страшно плюене по нас. Нормално - тогава имаше много повече медии.
Пената искаше да си ходи, имаше някакви движения евентуално за вътрешен бойкот, който аз го спрях просто. След разговор с Христо Данов, лека му пръст".
С тези му лидерски качества и №1 на гърба бе въпрос на време Боби да поеме футболния съюз. Питал съм го кога, той все отговаряше: "Спокойно, колега, аз бързам бавно". И в крайна сметка стигна до поста, издебвайки подходящия момент и понабрал управленски опит като заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта (предшествени на ресорното министерство) и вицепрезидент на Иван Славков в БФС.
Когато Батето беше намесен в световен корупционен скандал,
"великолепната седморка" на българския футбол
- Борислав Михайлов, Наско Сираков, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Емил Костадинов и Любослав Пенев, реши да вземе властта в свои ръце. Логично президент стана човекът с №1 на гърба.
Доколкото го познавах, той имаше три, може би не мечти, но главни цели като шеф на българския футбол. Децата и юношите, базата и националният отбор. Е, и оттук излезе като от "Парк де Пренс" - резултатът е 2:1 в негова полза.
Децата и юношите бяха включени в многобройни програми по линия на ФИФА и УЕФА, където Боби имаше силни позиции. Все пак той е първият и засега единствен българин, член на Изпълкома на европейската футболна асоциация, при това при двама президенти - Мишел Платини и Александър Чеферин. Именно с тяхна подкрепа бяха изградени стотици футболни площадки, на някои от които вероятно са направили първите си стъпки някои от днешните национали. Това позволи на България да стане домакин на европейското първенство за юноши до 17 г. през 2015 г.
А пък заедно с Мишел Платини Михайлов направи първа копка на другата си голяма мечта -
изграждане на истинска база на БФС в Бояна,
която да събира националните отбори, които преди това се скитаха немили-недраги по хотели из цяла България.
Въпреки че липсата на класиране на националите за голямо първенство му беше голямата мъка като президент, той отчита, че базата винаги е по-важна, защото навсякъде всичко започва от инфраструктурата.
"Аз имам класиране, ти го спомена преди това, като първи вицепрезидент. А и тогава в Португалия останах и като водач на отбора, защото Славков си тръгна след 0:5 от Швеция в първия мач. Президентът не може да бъде отговорен за това, че отборът не се класира. Футболистите се правят по клубовете, идват в националния отбор, за да си вдигнат нивото, да играят с гордост с националната фланелка. И най-грубо казано – да си вдигнат цената, защото, когато играеш за страната си, е съвсем различно. Много пъти бяхме съвсем близко до класиране. В една от квалификациите взехме 24 точки и пак не можахме да се класираме. Могат колкото си искат да ме обвиняват, но това е само защото нямат какво друго да измислят", сподели той преди 3 години пред "24 часа".
