От "Кръста" и параклиса на светеца гледката към Пирин
е уникална. Но така е и от другия кръст - след "Стъпалата" над Разлог
Джерджева скала, понякога Гергева скала, сочат табелите от разложкото село Бачево (ударение на е ) по пътеката към параклиса "Св. Георги". От това място, където е вдигнат метален кръст, се отваря една от уникалните гледки към централното карстово било на Пирин и към населените места в подножието му. В началото на пролетта, когато долу се зеленее, а горе се белее, контрастът е прекрасен.
Но не си говорим за ходене по алпийската част. А буквално за съзерцание на Пирин от последните ридове на Южна Рила. Пък и за разтоварващ преход, стига някой да не е обсебен единствено от механите, ресторантите и спа комплексите на Банско, Баня, Разлог, Добринище.
Изкачването към светията
Една от изходните точки за параклиса и мегалитното светилище (има и няколко други) е село Бачево. То е едва на 4 километра северно от Разлог, на 920 метра надморска височина в южния край на Рила. Оттам тръгва основната пътека към скалите. В началото се ходи по полегат, силно песъчлив горски път, преди да се тръгне през гората. Районът е силно туристически, наоколо в ниското се обработват много ниви. Така че има множество разклонения на горски пътища и на пътеки.
Доброто в случая е, че основната пътека е маркирана със синьо-бяла лентова маркировка на достатъчно близко видимо разстояние, така че просто трябва да се ходи по нея. Има и насочващи табели за Джерджева скала, поне четири. Накрая се влиза в само един горски път, след като се подминат трасетата на АТВ-тата. Следва последната част – влиза се в горска пътека, също добре маркирана.
Макар маршрутът да е сравнително кратък и с неособено голяма денивелация - до 1260 метра, в последната си част пътеката на места е стръмничка, изровена и камениста, без да има нещо екстремно. Все пак в зависимост от подготовката би отнело от 1,5 до 2 пешеходни часа. Има предвидено и място за отдих.
След като се достигне до параклиса, идва и възнаграждението - отворена панорама към Пирин. С осигуровка от здраво въже се стига и до самия кръст. Гледката е същата, но пък има един камък наблизо, където може да се седи и да се съзерцава панорамата. Извън празниците мястото не изглежда особено посещавано и оживено. На скалата са монтирани фотоволтаици и отскоро кръстът свети през нощта.
Един от другите подходи е откъм една от конните бази - "Русалиите", покрай ВЕЦ "Гарваница". Маршрутът обаче не е маркиран освен в горната си част с няколко табели и стрелки. Той също е атрактивен, не е труден, но е възможно объркване в многото пътища наоколо, докато се "хване" маркировката от Бачево.
Ние стигнахме от "Русалиите" (добре е да се използва GPS), но на връщане пропуснахме отбивката и опознахме Бачево, преди да се върнем до базата си.
Светилището
Скалите горе са мегалитно тракийско светилище – едно от шесте древни в Разложко, регистрирани от археолозите. Датирано е около I хилядолетие пр. н. е. И досега там се изпълняват ритуали с провиралището. Легендата е, че св. Георги е живял по тези земи и закрилял християните. Бил подгонен, но като стигнал до скалата с коня си, Господ дал на коня му криле и се спасил. И досега в скалата "личат следи от копита". Тя се разделя на две и досега хора, стигнали до нея, се провират през нея, а тя определя кой е грешник и кой не. Въпрос на вяра. Понякога - и на килограми.
На мястото на стар храм на най-високата част на хълма с дарения и доброволен труд на местните хора е изграден параклис. Той е посветен на свети Георги и е място, изпълнено с покой, място за уединение и молитва.
Другият кръст
На хълма Голак над Разлог е вдигнат още един метален кръст. До него се стига по панорамната алея "Стъпалата". Кръстена е, твърди се, на едни други природни образувания между хижа "Яворов" и Разложки Суходол, но те са за алпинисти и за странично съзерцание при преход от хижа "Яворов" към Кончето.
На тази алея обаче няма нищо екстремно. Просто са изградени каменни стъпала. Тръгва над болницата на Разлог, всъщност от градския гробищен парк. Стъпалата са все пак стръмни, не съвсем стандартни, но пък има обособени пейки и места за отдих.
Изкачването е някакви си 15-20 минути - според подготовката. По пътеката нагоре има табла, които отразяват историята на региона, животинския и растителния свят наоколо. Алеята е подходяща за деца, дори само на няколко годинки, и те като че ли са най-ентусиазирани от приключението.
На хълма горе са обособени места за отдих и за игра на децата. По дървена пътека се стига до 12-метрова метална кула за съзерцание, от която има гледка към Разлог, към Родопите, фантастична към Пирин, към последните ридове на Рила. Направена е и метална панорамна площадка, от която също се вижда цялото централно карстово било на Пирин.
Това е едно от много популярните места над Разлог, в почивни дни е доста оживено. Така че, ако сте изпаднали в досада от многозвездните места наоколо, това е добър избор за приятно и ненатоварващо отклонение. А и самият Разлог си струва посещението, не само веднъж. Паркът в центъра на града е много хубав, навсякъде са направени канали с вода и фонтани, които стигат до просторно езеро в парка.
Не са само кръстовете
В Разлог и край Бачево има няколко конни бази, които предлагат езда, първоначално обучение, стрелба с лък. В една от базите има и минизоопарк. Така че по пътеките наоколо много често ще срещнете групи на коне или самотни ездачи.
Неслучайно Тодоровден открай време е най-почитаният празник.
Разбира се, на Гергьовден се прави курбан от жителите на Бачево за здраве и плодородие в местността Пресвета, на 1 километър от Джерджева скала. На 15 август по традиция в местността Цръквището - старо оброчище, също се дава курбан за здраве на селото.
Друга популярна атракция са преходите с АТВ-та, които също често може да бъдат срещнати по време на преход в планината.
Съвсем наблизо, на двадесетина минути с кола, е село Добърско. То е популярно най-вече със старата си църква, паметник на културата. Постройката е вкопана, изцяло каменна. Изографисана е в 1614 година и фреските не са реставрирани. Запазени са заради уникалния микроклимат, създаден от строителите. На една от фреските мнозина виждат Христос в ракета. До църквата има аязмо с лечебна за очите вода. Според легендите тук ослепени войници на цар Самуил намерили облекчение от болката си. Просто е задължителна за посещение, не само веднъж.
Така че, независимо към кой кръст ще се отправите, или ще яздите, или ще се отдадете на съзерцание на панорамата наоколо, има условия за пълноценни и изпълнени с впечатления дни.
