
Подножието на Родопите е добър избор за бягство от големите градове
Понякога досадата от зимната мъглива столица или задръстените по-големи градове предизвиква да се отиде на място, където властва слънцето, а има и много какво да се види и научи. Един от добрите варианти за бягство за един или за два дни е подножието на Родопа планина. От една страна, е лесно и бързо достъпно, от друга - натоварено е и с история, и с природни забележителности. Ако нямате стремеж към заснежени върхове, за които е нужна и специална екипировка, и подготовка, това е добър избор, дори да сте с деца.
Пещера е център на множество маршрути. Но самият град и околните населени места могат да запълнят цял ден, а и да останат идеи за следващия. Тук всичко е наблизо, на хвърлей разстояние, а възможностите за избор са многобройни.
От София до Пещера са около 140 километра, повечето от тях по магистрала, стига да не е задръстена. От Стара Загора са 157, а от Смолян - 138. От Пловдив са около 45 километра, от Пазарджик - едва около 20. Остава да решим къде да отидем.
Перистера - първият избор
Крепостта на хълма Света Петка е възстановена и социализирана преди около десетина години. Много често се подминава, когато се ходи по разни маршрути из района. А не бива.
Посещението едва ли ще отнеме повече от час, час и нещо, но ще остави добри впечатления. Още при влизането в Пещера по пътя от Пазарджик има обозначено отклонение надясно, което води до добър безплатен паркинг. Над него е туристическият информационен център, където все пак се плаща сравнително символична такса за посещението - 4 лева за възрастен, 2 лева за ученици, студенти и пенсионери. Организацията е добра, а обектът работи дори в неделя, нещо не толкова типично за българските исторически места и музеи.
След входа към крепостта следват стръмнички стъпала, които се изминават за десетина-петнадесет минути. Обезопасени са с перила, а има и две просторни беседки за отдих, ако някой се е задъхал.
Уникалното на тази крепост са двете кули църкви. На територията на България други такива няма. При археологическите проучвания са открити множество артефакти, както и златни монети от римско време. Легендата гласи, че след приемането на християнството местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете наоколо да изградят своята църква. Тогава от хълма литнало ято гълъби. И това определило мястото на храма.
Легендите са си легенди. Както и последвалото варварско унищожение на крепостта неведнъж. Следи от тогавашните пожари може да се видят и до днес. В днешно време една от кулите е превърната в триетажен музей, а останалата част от крепостта е музей на открито, включен в 100-те национални туристически обекта. Не е натоварващо, отбивката е много приятна и познавателна.
А наблизо е Радилово
Всъщност излезете ли от Пазарджик към Пещера, така или иначе ще минете през село Радилово. А това е едно от местата, свързани с лейди Емили Ан Смайт, виконтеса Странгфорд. Тя е общественичка, пътешественичка и филантроп и е свързана с България особено след потушаването на Априлското въстание. Родена е като Емили Ан Бофорт в семейството на британския адмирал Френсис Бофорт (спомнете си, ако не, прочетете за скалата за измерване на силата на ветровете).
След остро отрицателна рецензия за нейна книга за египетските гробници и сирийски светилища от осмия виконт на Странгфорд в крайна сметка лейди Емили Ан Смайт се омъжва за него. Лорд Пърси Странгфорд е дипломат, който подкрепя българите в борбата им за църковна независимост и национална идентичност. След смъртта му тази кауза се подкрепя от лейди Странгфорд. След жестокото потушаване на Априлското въстание тя създава фондация за набиране на средства. Пристига в България през септември 1876 година и до пролетта на следващата оборудва 6 болници в най-опустошените селища - Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово, село Петрич. Снабдява жителите с дрехи, храни, медикаменти.
В радиловската болница пристига 18-годишната хърватка София Неспач. Но младата медицинска сестра е покосена от тиф на следващата година. Паметна плоча има на фасадата на някогашната болница. С годините тя е била кухня, училище, а сега е музейна сбирка (не работи в неделя).
Лейди Странгфорд е свързана с България не инцидентно, посещава я още веднъж. На нейната отдаденост посвещава стихове Иван Вазов. Има улици на нейно име, паметни плочи и паметници в няколко български града. Но отклонението към музейната сбирка в Радилово, вляво от центъра на селото, ако се идва от Пазарджик, към църквата няма да отнеме много време, а ще ни даде познания, за които дори не сме подозирали.
България не е единствената страна, с която английската филантропка е свързана. Тя създава болници и в Египет. По време на една от войните основава болница и в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тръгва за откриването и по море. Почива по време на пътуването от мозъчен инсулт.
Забравеният Алеко
Все едно дали е първи, или 13 януари, в зависимост от избрания стил, обикновено рожденият ден на Алеко Константинов - Щастливеца се отбелязва с преходи по планините. Туристически дружества се надпреварват да покажат признателност към твореца. Но почти не се сещат за лобното му място. А то е старателно укрито за обикновените посетители. Намира се по пътя от Пазарджик към Пещера, близо след разклона за селото, наречено Алеко Константиново. Макар да е само на десетина метра от основния път, няма начин да го видите, не е обозначено по никакъв начин. Няма насочваща табела, нищо. Отличава го малко уширение вдясно край пътя, където единствено указание може да бъде полуразрушена постройка. Ние се завъртяхме към три пъти, докато накрая не се доверихме на джипиеса.
Паметникът на лобното място на Щастливеца е сред малка горичка и би бил много приятен, ако се поддържа. Точно там Алеко, макар и по погрешка, е прострелян от засада на празника на светите Кирил и Методий през 1897 година. Целта всъщност е спътникът му Михаил Такев - адвокат и политик. Жителите на Пещера и Радилово имали отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, та тези от Радилово решили, че Такев им е враг и трябва да го гръмнат. Типична българска селска крамола, но Алеко си отива. Това е историята.
На това място е имало паметник, който след това е заменен през 1967 година с нов, изработен от бял врачански камък. Видимо не е постоянно поддържан, защото е доста зеленясал. А както край всяка крайпътна отбивка у нас, наоколо е сметище.
Истинско сметище. Край паметника пък е пълно с фасове, сякаш тук са се сбирали поклонници на фейлетона му "Страст" и са пушили на воля. Това са нещата. Но все пак посещението си струва, особено ако сте обсебени от природата и планините на страната ни. Алеко далеч не е само бронзова статуя за пипане на столичната "Витошка".
Още наоколо
В Пещера е и музеят на автомобилите от социализма, както и всякакви предмети и устройства от онова време. За хора, живели тогава, возили се с тези коли и имали тези неща вкъщи, може и да не е атракция. Но за по-младите със сигурност е.
На около 7 километра след Пещера е една от много красивите пещери у нас - Снежанка. Все пак трябва да се има предвид, че това е разстоянието до паркинга под пещерата. Следва пътека, малко над 800 метра, до входа на Снежанка. Пътеката е доста стръмна, натоварваща, добре е да се ходи с подходящи обувки.
На 7 километра е историческото Брацигово . На около 15 километра е Батак, градче, което е задължително за посещение когато и колкото пъти да сте наоколо. На 16 километра над Брацигово е Равногор, откъдето се тръгва към Бекови скали и фантастичната панорама към язовир "Въча" . Но там сега е доста снежно и мокро. Е, все пак ще дойде и пролет.