В блатото край Малък Преславец е най-голямото естествено находище у нас
Това е едно кратко отклонение от главния път от Русе за Силистра. Но е много зареждащо и си заслужава да му се отдели известно време. На самия бряг на Дунав след село Малък Преславец е наричаното блато езеро, което съхранява най-голямото у нас естествено находище на цъфтяща бяла водна лилия. Нейните колонии заемат около 46 декара. Всяка година около средата на юни тук се провежда празник на водната лилия. Събират се множество фолклорни състави от този край, прави се и състезание по риболов. Тогава и през юли е времето за масов цъфтеж.
Пак там, на брега на реката, са вдигнати няколко дървени бунгала с по две легла, които могат да се наемат. Срещу всяко от тях има и самостоятелно барбекю с маси за по шестима.
Една от целите на празника е да се популяризира мястото като туристическа дестинация. Но това е само един ден. В останалото време блатото - еутрофно езеро с постоянно ниво на водата, захранвано от подпочвени води и дъждовете, показва красотите си и богатствата си на случайни любопитни туристи и на въдичарите. Целенасочена реклама и указващи табели няма. Няма и заведение. На място до рибарското селище може да се купи жива риба. Иначе, ако се настаните за повече от ден, остава да си носите продукти за барбекюто. Но пък зоната е чудесна за пикник.
По пътя и после
Малък Преславец е на 9 километра северно от село Зафирово, община Главиница. До Силистра са 49 километра, до Тутракан - малко над 18, около 86 до Русе. Главният път е много добър и не особено натоварен. Съвсем нетипично за селски пътища у нас и отклонението е в отлично състояние, без неравности и дупки. Така е до самия бряг на голямата река и рибарското селище. Там има просторен паркинг. Издигната е сцена, където се провежда празникът.
Точно сцената е едно от местата, от които най-добре се наблюдават езерото, колониите с лилии, неизменните бели лебеди.
Самото еутрофно езеро – с високо съдържание на хранителни вещества, е на 16 метра надморска височина и е на 5 метра над нивото на Дунав. При високи води то се оттича в реката по изкуствено прокопан канал. Дълбоко е около 4 метра. През лятото, когато намалява, дължината му е около 1,5 км, а ширината – 0,3 км. По бреговете е обрасло с тръстика и папур, по-значително в южния край, където е по-плитко.
Защитени са и някои от водолюбивите птици - сива чапла, малка бяла чапла, нощна чапла. В района са отбелязани 147 вида птици, като 82 от тях са гнездящи. Има немалко видове, които са тук през цялата година - мишелов, тръстиков блатар, ливаден блатар, лиска, белоока потапница, голям гмурец, корморан, воден бик, черноврат гмурец. Това прави блатото добро място за наблюдение на птичето многообразие. Наблюдателна площадка обаче няма. След обявяването на защитената зона пътчетата около езерото са преградени, недостъпни дори за мотоциклети и велосипеди. Няма и обособени пътеки от западната страна. Но така или иначе, там не може да се ходи. Сред тръстиките са гнездата на птиците и не бива да бъдат безпокоени. Забранено е и къмпингуването, освен от източната страна, край пътя от селото.
Иначе блатото е част от велосипедния маршрут Дунав Ултра. Оттам тръгва и чакълест път, който според трасето на маршрута и картата води към Тутракан. В източна посока са Попина и Силистра.
В делнични дни информация за района може да се получи от кметството на Малък Преславец, по-точно от кмета. Има и информационни материали. Но за по-сериозна туристическа инфраструктура няма как да се говори. Така че - съзерцание на природата, пикник или въдица, колкото и районът да е прекрасен за селски и екотуризъм.
Историята
Малък Преславец на сегашното си място съществува от около 400 години. Твърди се, че селището е основано от преселници от района на Котел, но и от други страни. В началото населението е смесено, но в по-късен период мюсюлманите се изселват. Както повечето населени места в региона, името му претърпява промени. Първото е Несцесънца, после става Кадъкьой. За известно време е в румънска територия. След връщането на Южна Добруджа в пределите на България получава сегашното си име.
Иначе в района има следи от обитаване още от праисторическо време. В местността Градището са останките от антична и късноантична крепост, както и римската пътна станция Нигринианис/Кандидиана. Крепостта е на връх на няколкодесетки метра над нивото на Дунав.
Проучвания и описания тук е правил Карел Шкорпил. При по-късни проучвания са открити останки от крепостни стени и крепостни кули. Укреплението е част от крайдунавския римски път, тръгващ от Нове през Сексагинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан) и стигащ до Дуросторум (Силистра). Останки от този път съществуват и днес. Самата крепост е окончателно разрушена през VI век.
В каталозите и сайтовете на община Главиница, а и в селото ще ви кажат, че на това място е бил и аулът - "преславният дом на Дунава" на хан Омуртаг. За този дом се съди по надпис на Омуртаговата колона, пренесена от цар Иван Асен II в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. На Градището е намерена и мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на хан Крум с византийския император Никифор. Къде е бил домът на Омуртаг - все пак няма окончателно потвърждение.
Учени и археолози ще продължат да спорят. За посетителите легендата буди интерес. Но дори и най-ентусиазираните няма как да видят останките. Пътека няма, да не говорим за маркировка. Съветват ни през лятото, когато тревите са избуяли, да не ходим натам. Районът е "преоран" от иманяри, рововете и ямите не се виждат и е рисковано. Пък и в друго време е добре да имаме водач. Така легендата си остава с бегли споменавания тук-там.
Наблизо е сребърната вода
Само на 30 километра от блатото край Малък Преславец е езерото Сребърна. Но то е известен и популярен национален туристически обект, описван многократно. Оттам до Силистра са едни 16 километра. Биосферният резерват "Сребърна" е обявен още през 1948 година. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Площта на резервата е близо 9000 декара, буферната зона е около 5400 декара. Намира се на главното миграционно трасе на птиците Виа Понтика между Европа и Африка. Тук гнездят около 220 вида птици. Разбира се, най-известният е къдроглавият пеликан. Разнообразен е и животинският, и растителният свят наоколо.
Сребърна е неизменна част от туристическите програми в района. При индивидуално посещение може да се мине по екопътеките, които обграждат езерото. Има изградени беседки, пейки, вишки, от които да се наблюдават птиците.
Добрият избор обаче е природонаучният музей. Той е и истинска атракция за децата, пък и за възрастните. Посоката към музея е маркирана, има просторен паркинг. На трите етажа е организирана експозиция на всички, макар и препарирани, обитатели край езерото - и летящи, и сухоземни. Може да се изгледа и кратък филм за езерото. Това е един от добрите подобни музеи у нас.
Най-привлекателна е панорамната площадка, от която да се наблюдава езерото. Оборудвана е с мощни бинокли и далекогледи и може да видите в реално време какво се случва в езерото. Със сигурност така се спестява обиколката му, а и така или иначе, екопътеките не стигат до водата. Там пък тръстиката ще попречи на видимостта. А и е добре да сме далеч от водата, все пак сме в поддържан резерват и да не безпокоим животинския и птичи свят наоколо.
Но минавайки през Сребърна, е добър избор да се разходим и до Малък Преславец. Макар да изглежда същият, това е доста различен свят. Така би се уплътнил един наситен с емоции ден.
А места за настаняване наоколо много. Все едно дали в село Сребърна, в Силистра, в Тутракан, дори в Русе, или в по-малките населени места наоколо.
Е, кога да се види царството на бялата водна лилия, е въпрос на преценка. Не е нужно да се чакат поредният юни и празникът.
