През 2010 г. Тончо Русев написа музиката на песента “Нашата полиция” по текст на стария си приятел - поета Евтим Евтимов. Двамата майстори си свършиха професионално работата, певецът Веселин Маринов - също.
Но песента се прие нееднозначно, отнесе много критики, шеги и подигравки в социалните мрежи. Още повече, след като се разбра, че идеята за тази песен е на тогавашния главен секретар на министерството Цветан Цветанов. Неофициално песента е обявена за химн на МВР.
Дано маестро Русев не се е ядосвал много, защото в един разговор признава, че
най-вече се
огорчавал, когато
чуел лоши приказки
по собствен адрес
А най-много се радвал, когато напишел хубава песен.
Той е автор на над хиляда песни, голяма част от които са се превърнали в хитове и шлагери и продължават да звучат в нашия ефир осем години след смъртта му. Да си припомним: “Тишина”, “Незабрава”, “Панаири”, “Ти сън ли си?”, “Нощ над града”, “Рожден ден”, “Огън от любов”, “Телефонна любов”, “Горчиво вино”, “А дали е така?”, “Кой ще каже какво е любов”... край нямат.
Тончо Русев е роден в Бургас в железничарско семейство - бащата Руси Тончев е локомотивен машинист, майката - служителка в БДЖ. Но бащата свири на тромпет и мандолина и рано разбира, че синът му няма да тръгне по жп релсите, а ще избере необятния път на музиката. И прави мил, но и пресметливо умен родителски жест - продава си часовника и купува на Тончо тромпет. Има нещо много сантиментално в това и момчето не го забравя и когато става мъж.
Първата професия, записана в трудовата му книжка, обаче е шлосер в завод “Червено знаме”. Но нали “шило в торба не стои”, той създава работнически духов оркестър от 60 музиканти. Нормално за времето - една от “повелите” на партията с главно П беше да създаде “хармонично развити личности”.
Освен тези ангажименти младежът намира време и за частни уроци по тромпет при Димитър Ганев, който е солист в бургаската филхармония. Тончо свири в симфоничен оркестър, но и
чете за приемен
изпит по
индустриална химия
във ВХТИ. И добре че след дълги разговори маестро Ганев успява да го накара да кандидатства в Музикалната академия. През 1955 г. я завършва със специалността “Тромпет”. Започва музикалната си биография като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас и Перник и в Софийската опера.
През 1957 г. е създаден Сатиричният театър в София и Тончо Русев е поканен в оркестъра му. След три години, през 1960 г., вече е в първия състав на БНР. Заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и други основава оркестър “Балкантон”, свири в него до 1972 г.
С този оркестър през 1965 г., в Христовата си възраст, Тончо Русев изпълнява първата си песен. Тя се казва “Звезди”, изпява я Георги Кордов. Текстът е на Дамян Дамянов. Ако използваме името на песента като метафора - да, появява се нова звезда на българския естраден хоризонт.
С изключение на Емил Димитров почти
няма друг известен
певец, който да не е
изпълнил поне една
песен на Тончо Русев
Както и няма голям български поет, по чийто текст маестрото да не е създал красива песен.
През годините Русев успява да събере в едно служебните и началническите си задължения в Концертна дирекция, дирекция “Българска естрада”, като продуцент на фирма “Мега музика” и да създава хубави мелодични песни. От 1996-а до смъртта си през 2018 г. е на свободна практика.
В едно интервю го питат как създава песните си. “Пиша само когато в душата ми звучи някаква музика. Не се е случвало да стана сутринта, да си пия кафето и да си кажа: Хайде сега да напиша една песен.” Но няма друг български музикален творец с изключителната продуктивност на Тончо Русев. Той признава още, че тъгата е чувството, което го кара и вдъхновява да композира. И с песните да достига до най-нежните и деликатни струни на човешката душа.
Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филмова музика. Не знам обаче защо българското кино не се възползва от разностранния талант на маестрото. В творческата му кариера има само два игрални филма и един сериал с негова музика: “Юлия Вревска”, “Тайфуни с нежни имена” и “Петимата от РМС”.
Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и бившите социалистически страни.
Носител е на
всички възможни
български награди за
култура и музика,
включително и на орден “Стара планина”. Награждаван е и на фестивалите в Париж, Токио, Видя дел Мар (Чили), Дрезден, Сопот и други.
Семейството на Тончо Русев подари неговото пиано на Бургас. Волята на наследниците е любимият му музикален инструмент да остане в родния град на маестрото и да се ползва от младите таланти на Бургас. Над 40 години Тончо Русев композира и аранжира на това пиано едни от вечните хитове на българската музика. На него са създадени и всички песни по стихове на бургаската поетеса Петя Дубарова.
