В края на всяко лято бели мечки се събират край малко инуитско селище в Аляска, в северния край на континента, отвъд Полярния кръг, за да се нахранят с останките от китове, оставени от ловци и да изчакат морето да замръзне. Това е зрелище, което някога е събирало над хиляда туристи годишно в Кактовик, единственото селище в Арктическия национален резерват за дивата природа, известно като “туризъм на последния шанс” - възможност да се видят великолепни гледки и животни преди климатичните промени да доведат до изчезването им, предава Асошиейтед прес.
Пандемията от КОВИД-19 и заповед на федералното правителство, забраняваща обиколки с лодка, за да видят туристите полярните мечки, до голяма степен сложи край на този вид туризъм в Кактовик, на фона на опасения, че малкото селище е пренаселено с външни лица. Но местните лидери на Кактовик се надяват да го възобновят, изтъквайки, че може да донесе милиони долари на местната икономика и да даде на жителите допълнителни доходи - при условие, че селото наложи мерки, които да защитават както начина му на живот, така и самите мечки.
“Със сигурност виждаме ползите от туризма,” заяви Чарлс Ламп, президент на компанията Кактовик Инупиат (Kaktovik Inupiat Corp), която притежава 373 кв. км. земя. “Но не може да се развива както преди", пише БТА.
Още през 80-е години на XX-и век всеки в Кактовик, притежаващ лодка и познания за морето, е можел да заведе група туристи да наблюдават мечките по крайбрежните острови или как се хранят с китове.
Туризмът в Кактовик достига своя пик в годините след като федералните власти обявиха полярните мечки за застрашен вид, през 2008 г. Бързото затопляне на Арктика разтопява морския лед, който мечките използват за да ловуват, и според повечето учени популацията на полярните мечки може значително да намалее до края на века.
С ръста на посетители, правителството е въвело регулации, изискващи туроператорите да имат разрешителни и застраховки, което постепенно е изтласкало местните от индустрията, според Ламп. По-големи външни компании са навлезли и скоро тълпи от туристи са идвали в Кактовик - село с население около 250 души - през шестседмичния туристически сезон.
Двата хотела и ресторанта в селото са загубили част от приходите си, когато големите компании са започнали да водят туристи от Феърбанкс или Анкоридж за еднодневни обиколки. Жителите се оплаквали от натрапчивостта на посетителите.
С идването на пандемията, Кактовик спира временно посещенията. Пак по това време, през 2021, правителството прекрати обиколките с лодки, главно поради опасения, че туристите влияят на мечките и местната общност.
Сега местните власти на Аляска водят разговори с американската Служба за рибите и дивата природа за възстановяване на туризма, възможно най-рано през 2027 г.
Сред предложените мерки е ограничаване на времето, през което лодки могат да стоят близо до мечките, за да се предотврати привикването им към хора. По време на туристическия бум са зачестили случаите на навлизане на мечки в селището, което е довело до увеличаване на инцидентите, при които мечки навлизат в града, търсейки храна. По време на туритситческия бум е станало по-трудно мечките да бъдат прогонвани с несмъртоносни патрони, поради което се е налагало три до четири мечки да бъдат убивани всяка година - в сравнение с може би една годишно преди бума.
През 2023 г. жена и едногодишното ѝ дете са загинали при нападение от полярна мечка в западна Аляска - първият подобен случай от близо 30 години. След спирането на туровете мечките отново проявяват по-голяма предпазливост към хората, отбелязват местните.
Туристическият сезон съвпада и с традиционния лов на китове. Макар посетителите да са насърчавани да наблюдават или участват, снимането без разрешение се възприема като неуважение.
Експерти препоръчват Кактовик да се развива като дестинация за по-дълъг престой, която да предлага и културно преживяване.
Посетители от Австралия, които са били в селото през 2019 г., споделят, че наблюдението на мечките в естествена среда е сред най-впечатляващите преживявания.
“Това е едно от най-добрите неща, които могат да се видят,” казва Роджър МакКертич, професионален фотограф, живеещ в Сидни.
