Защо признанието идва трудно, кой го заслужава и кой - не?
В навечерието на деня на свети Николай си спомняме за онези, които със слово, дело или пример са пробуждали духа на народа. Но светците и будителите не винаги получават признание навреме. В много градове остават хора, които макар и да не носят официалното звание “Почетен гражданин”, са истински будители - по-тихи, скромни, но не по-малко значими.
В последните години постоянно припламват спорове, свързани с присъждането, отказа или отнемането на различни звания. Понякога, за да станеш почетен гражданин, не стига да си достоен - трябва и времето да е “узряло”. Докато едни получават титлата почти по служебен път, други чакат с години, за да бъдат признати в собствения си град. А някои - като в добър сериал - трябва да минат през няколко сезона на предложения, отхвърляния и повторни гласувания, преди да чуят “да”.
Затова някои имена попадат в списъка чак след година или при втори опит. Сред онези, които получиха признанието си чак след 12 месеца, бе и актьорът Димитър Рачков. Оказва се, че да разсмееш цяла България, е по-лесно, отколкото да убедиш общинския съвет. Номинацията му повлече и критики - бил по халтурите, не можело да е редом до Георги Калоянчев и Руси Чанев за Бургас.
Защо да не може, той е също толкова талантлив, казва за колегата си Рафи Бохосян, който го номинира, а докладната бе внесена от кмета Димитър Николов в общинския съвет. В нея се посочиха и мотивите - доказаният професионализъм на Рачков в актьорската професия и неизменното популяризиране на Бургас от телевизионния екран на най-гледаните предавания в българския ефир. Началото за тази номинация беше шега от страна на комика, който попита защо още не е станал почетен гражданин на Бургас, при представянето на Тони Димитрова, която вече е удостоена със званието, в предаването “Пееш или лъжеш” по Нова тв. След това, година по-късно, актьорът наистина е номиниран, но общинският съветник от ПП "СБОР" Владимир Павлов постави въпроса на обсъждане в мрежите.
Навремето той се противопостави и за званието на Мария Бакалова - единствената българска актриса с номинация за “Оскар” и също бургазлийка. Е, все пак Рачков успя да стане “почетен” и званието му бе дадено от кмета Димитър Николов.
Самият актьор обаче вече е удостоен със званието “Почетен гражданин”, но на Твърдица през 2013 година. Всъщност от миньорското градче е майката на комика, а баща му е бургазлия.
Два месеца преди ситуацията с Рачков, на 23 август, общинският съвет в Хасково отказа да даде званието “Почетен гражданин” на един от големите поети на България - Ивайло Балабанов. Въпреки това той е носител на званието, но на други градове - Ивайловград, Кърджали и Свиленград. “Ти оставаш уважаван и признат не само у нас, но и по света и ще продължим да рецитираме стиховете ти в спектакъла “Поетите”, казва Юлиан Вергов след случая.
Все пак честта да бъдеш удостоен с признанието е висока, но понякога дори тя не може да надмогне личните принципи. Това се случва с легендарната певица Кичка Бодурова, която сама се отказа от званието през 2018 г. Като причина тя посочи чувството на игнориране от страна на организаторите на фестивала “Бургас и морето”.
Изпълнителката обясни, че нейна песен не беше одобрена за участие в конкурса, както и че не е поканена да пее в рецитала в памет на Тончо Русев. Бодурова заяви, че приема тези действия като лично отношение към себе си и реши да върне приза “Почетен гражданин на Бургас”, който досега високо е ценила. Когато го получи през 2013 година, тя заяви, че е “най-голямата награда в живота ѝ”.
“Няма субективно отношение към Кичка. Просто конкуренцията беше жестока. По регламент оценяваме песента, без да знаем името на изпълнителя. Нейния глас ще го познаем, но по тази логика трябваше да влязат и Маргарита Хранова, Коцето Калки и други известни изпълнители, които също отпаднаха. А за рецитала в памет на Тончо Русев са поканени само изпълнители, за които е писал песни”, обясни тогава един от организаторите на фестивала Веселин Пренеров.
Любопитно е, че докато някои получават почести по няколко пъти, други, като Ани Салич, остават извън списъците на почетните граждани. Журналистката, известна с дългогодишната си работа в националния ефир и участието си в редица благотворителни инициативи, така и не бе “забелязана” официално от родния си град - Благоевград. Общинските съветници там отхвърлиха предложението водещата по Нова тв да бъде удостоена с почетното звание през май 2016 г. Все пак осем години преди това журналистката стана почетен гражданин на община Струмяни, защото родът ѝ е от село Илинденци.
“Призът на община Благоевград далеч не е основната ми цел, но не ми е приятно името ми да се ползва за гъдел на едно или друго лично его. Знаете ли, учудих се от това, че повечето колеги, които имат смелостта да говорят от името на жителите на Благоевград, не от името на една част, а както пишат, от името на всички, приемат случаят с тази номинация лично. Това е неприятното. Злобата е напълно излишна. Да ме бяха потърсили да поискам оттеглянето на номинацията си, щях да го направя”, каза след случката Ани Салич.
Същата година големият английски романист Чарлз Дикенс също не бе обявен посмъртно за почетен гражданин на Бургас. Името му бе предложено от общинските съветници от Националния фронт за спасение на България в морския град. Те обясниха, че в периода 1853-1855 година като военен кореспондент Дикенс е написал пътепис за Бургас. Текстът пък е включен в книгата на Стоян Райчевски “Старият Бургас”.
Освен “почетни граждани” има и “почетни селяни”
Когато “цървул” звучи гордо, дори прахът по обувката се превръща в символ на чест и усилие, а малките дела се чуват по-силно от официалните аплодисменти. Ето кои са най-личните селяни у нас и какъв облик дават на местата.
Калуди Калудов
Преди няколко години Калуди Калудов, певецът, извисявал глас от сцените на “Ла Скала”, “Метрополитън”, “Ковънт Гардън” и виенската “Щатс Опер”, получи вселенската награда “Почетен селянин”. Връчиха му я жителите на Хухла, Ивайловградско. Отличието представлява статуетка на цървул с дупка в петата, но побрал земното кълбо. Дело е на кърджалийския скулптор Емил Пенчев. Калудов поема със задоволство приза и обещава: “Този цървул ще го разнасям, докато сили ми стискат, по цялата земя!”.
Стефан Данаилов
От три десетилетия Ламбо бе VIP жител на радомирското кътче Дрен. Местните го удостоиха с признанието заради участието му в сериала “На всеки километър”. През 2007 г. актьорът получи званието “Почетен жител” на Дрен. На раздумка със съселяните си Данаилов разказа и мил спомен. Преди години дренчани го дарували с агнето Мирчо. Актьорът го взел в София, цяла нощ го галил в тоалетната на апартамента си, за да не плаче, а на сутринта съседите го попитали дали има бебе у дома.
Петър Жеков
Краката му прославиха Книжовник. Затова в центъра на хасковското село заслужено стои паметник в негова чест. Легендарният голмайстор на ЦСКА печели “Златната обувка” в далечната 1969-а. Освен нея има и “Сребърна” и “Бронзова”. Продава ги обаче в края на 90-те. “В голямата криза толкова закъсах, че не можех да си платя парното. Роди ми се внучка, а снахата нямаше достатъчно кърма. Занесох трите обувки на Любо Стоичков. Той тогава имаше верига от бинго зали, а после стана шеф на ръгбито. Човекът извади 20 000 марки и ми ги купи и трите. Взе ги барабар със сака! После ходех в чужбина и пазарувах бебешки храни за малката. Тя на тях израсна и вече е голяма. Продажбата се оказа от полза!”, разказвал е в интервюта покойният футболен гений.
Иван Звездев
Доказателството, че понякога пътят към почетното жителство минава през стомаха. От миналата година тв кулинарят, който иначе е родом от София, е най-известният селянин на Момчиловци. Кметицата на родопското селище Мария Никова го дари с званието заради приноса му към популяризирането на местната кухня, фолклор и обичаи.
Никола Манев
От година приятелите на покойния художник се шегуваха с него, че е почетен партизанин. Не за друго, а заради приноса му в културното развитие на чирпанското селце Партизанин. Там той има етнографски музей в местна възрожденска къща. Купил я преди време и я реставрирал със собствени средства.
Орлин Горанов
Втората гордост на Берковица след духовата музика е Орлин Горанов. Човекът, изпял “Светът е за двама” и куп арии, стана почетен гражданин на северозападното градче. Там певецът за пръв път пуска гласа си. И никога не къса пъпната връв с родното градче. Изпя химна на Берковица и на всеки по-голям празник участва неизменно в прояви на общината.
Медали има, почести няма
Злато на врата, но не и от града, казват хората, когато стане дума за спортисти, които не са станали носители на приза "Почетен гражданин". През 2012 г. например бащата на футболната легенда Златко Янков - Георги Янков, излезе с навлажнени очи след общинска сесия, на която не удостоиха сина му с почетно гражданство на Бургас. "Целия си живот посвети на спорта в Средец, много тежко го преживя", заяви съпругата му Донка Янкова. "Срамота, нека тежи на съвестта им", бе лаконичният коментар на сина му - героя от САЩ 1994 Златко Янков.
Друг популярен футболист - Петър Хубчев, също стана носител на званието от втори опит. Първоначално общинските съветници в Стара Загора не приеха предложението на кмета Живко Тодоров, а месеци след това тайното гласуване събра необходимите точки с 36 гласа и бившият селекционер на националния ни отбор по футбол взе званието.
Още една футболна легенда - Стойчо Младенов, пък изобщо не стана почетен гражданин на Димитровград. Това се случи през 2014 година. Общинарите не събраха мнозинство от 2/3, което бе необходимо. Младенов почва кариерата си точно от местния тим и до момента помага на спорта в града.
Същата година стана и скандал в Сливен, тъй като общината не предложи нито един човек за званието. Комисията там предложи кметът да награди само с почетен знак - плакет, покорителя на Еверест Атанас Скатов, поетесата Валентина Радинска, която е родена в Сливен, дългогодишния шеф на фолклорен ансамбъл "Сливен" Тодор Кръстев, бизнесмена Росен Афузов, журналиста Георги Ведроденски, общественика Николай Домусчиев, посмъртно д-р Димитър Топалов и бившия футболист Валери Вълков.
