Не съм се отказал да спирам вноса на отпадъци. Независимо от индикациите за натиск отвън се усеща като миризма, но не физическа. Продължавам подготовката, както съм я замислил в съответствие с Закона за околната среда, Закона за управление на отпадъците и Конституцията на България, Базелската конвенция и Регламента на ЕС за отпадъците.
Това съобщи служебният министър на околната среда Асен Личев при представяне на т. нар. "Зелена книга" - доклада за състоянието и опазването на околната среда за 2019 г. (виж долу).
Личев обяви още, че вчера министерството е изпратило писмо до Министерския съвет как да се изпълни екологичното законодателство, включително и това за Закона за биологичното разнообразие по отношение на Плана за развитие, възстановяване и устойчивост.
"Днес нещо ме изненада. Въпреки, че тук е изтръскана торбата с парите, излизат най-различни документи. Днес излезе един, от който става ясно, че през април министър Емил Димитров е одобрил ДМС на главна дирекция „ОПОС“ в размер над 500 000 лева. Това е ръст от 200%, при среден процент на ДМС за администрацията на министерството от 40%. Вероятно, защото ОПОС е отхвърлил 2 задачи, които съставляват дефицита на министерството в размер на 8,5 млн. лв. Тази история е още на фаза проучване. По-късно ще ви запознаем с подробности по случая", разкри още Личев.
По-рано от министерството съобщиха, че според извършена проверка изплатените средства по ОПОС са с 10 млн. лева по-малко от предварително заложените. Това забавяне е станало в периода март-април 2021 г. и води до реален риск във финансовото изпълнение на Програмата. В тази връзка Управляващият орган мобилизира всички усилия, за да бъде избегната загубата на средства по ОПОС от една страна, както и да финализира успешно преговорния процес за 2021-2027 г., отчитайки препоръките на Европейската комисия.
Става ясно и че през март тази година е било взето решение, с което общините се лишават от значителен финансов ресурс за рекултивация на общински депа. Сега ще се предприемат стъпки тази дейност да бъде върната в обхвата на програма "Околна среда".
В същото време в ПУДООС нямало възможност за разплащане на разходи по инвестиционни проекти, поради наложен таван от 70 млн.лв. на разходния лимит за тази година, който е приет със Закона за държавния бюджет.
Докладът за състоянието на околната среда е разделен на 16 раздела:
Раздел 1 „Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух“:
Тенденцията, която се забелязва за последните 29 години е, че намаляват емисиите на основните замърсители, с изключение на ФПЧ - 2,5, като от доклада е изведен извода, че причина за нарастването е изгарянето в битовия сектор.
Замърсяването с ФПЧ 10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната и процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ 10 над допустимите норми е много висок – 60.8%.
Раздел 2 е „Изменение на климата“. Тук имаме една значително положителна тенденция, като за периода 1988–2019 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване.
Раздел 3, който изключително детайлно е описан в „Зелената книга“ е „Управлението на водните ресурси и качество на водите“. Тук искам да отбележа 3 важни неща. Увеличава се броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води от 78 бр. (2010 г.) на 173 бр. (2019 г.) и нараства делът на населението свързано, с пречиствателни станции за отпадъчни води от 47.8% (2010 г.) на 64.6% (2019 г.).
През 2019 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в страната по отношение на основните физико-химични показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Като цяло може да се обобщи, че през 2018-2019 г. и назад, разрезът показва запазване на качеството на повърхностните води по отношение на основните индикатори, като при някой дори има леко подобрение.
Раздел 4 „Земеползване и състояние на почвите“
В периода 2009-2019 г. се наблюдава трайна тенденция към увеличаване и запазване на площите, заети с обработваеми земи и намаляване на необработваемите земи.
Почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество, както и по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.
Раздел 5 „Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа. Екосистеми“
За периода 2004-2019 г. площта на защитените територии се е увеличила, като в края на годината броят на защитените територии е 1 017, с обща площ 584 921.8 ha или 5.27 % от територията на страната.
В България до края на 2018 г. са приети от Министерски съвет 339 защитени зони (352 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната. През 2019 г. броят им се увеличава до 341 защитени зони (354 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.9% от територията на страната.
Раздел 6 „Гори“
Относно отлагането на атмосферни замърсители, и през 2019 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот.
Обобщената оценка на здравословното състояние на горските екосистеми в България показва значително подобряване през 2019 г., в сравнение с предходните години.
Раздел 7 „Отпадъци и материални ресурси“
Данните все още не са анализирани. Причините от анализирането на тези данни са от натрупани проблеми от липса на експертиза, сериозно забавяне по отношение на изпълнението на редица нормативно регламентирани задължения в областта на отпадъците. Създали сме стройна организация за преодоляване на тези предизвикателства.
Раздел 8 „Радиационни характеристики на околната среда“
Не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух.
Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2019 г., сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.
Раздел 9 „Шум в околната среда“
От проверените 486 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 5 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания.
Раздел 10 „Енергетика“
През 2019 г. се наблюдава намаление с 0.5% на крайното енергийно потребление, в сравнение с предходната 2018 г.
През 2019 г. се наблюдава намаление с 0.8% на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната спрямо 2018 г.
Раздел 11 „Транспорт“
Емисиите на СО2 в атмосферния въздух от транспорта за 2019 г., намаляват близо три пъти спрямо емисиите от 2000 г. и с 8% в сравнение с 2018 г.
Раздел 12 „Финансиране на дейностите по опазване на околната среда“, раздел 13 „Оперативна програма Околна среда 2014 – 2020 г.“ и раздел 14 „Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)“ представляват т. нар. финансови инструменти в областта на околната среда.
Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 2308,05 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,93%. Това е най-високото равнище на годишните разходи за периода 2016 – 2019 г.
Процентът на договорените средства спрямо общия финансов ресурс на „Оперативна програма Околна среда 2014 – 2020 г.“ в края на 2019 г. e 92,3%, или 3,2 млрд. лв. В края на 2019 г. усвоените от бенефициентите средства са приблизително 936 млн. лв., които представляват 29,3% от договорените суми по програмата.
Постъпленията по сметката на ПУДООС, формирани от различни източници за 2019 г. са в размер на 82 090 756 лв.
Раздел 15 „Превантивни инструменти за интегриране на целите за опазване на околната среда в инвестиционни проекти и действащи инсталации“
Запазва се тенденцията от последните години, за съобразяване от страна на възложителите с изискванията на нормативната уредба и издадените административни актове по ОВОС и ЕО.
Наблюдава се увеличение на броя на регистрираните по EMAS организации и на броя на българските продукти с екомаркировката на ЕС.
Раздел 16 „Повишаване на екологичното съзнание и култура“
Проведени са 587 форуми, семинари, беседи, кръгли маси, конференции за ученици, учители, бизнеса, неправителствени организации, за служители на общинската и държавната администрация от МОСВ и неговите структури.
Над 33 000 деца и ученици от 769 детски градини и училища са обхванати в информационно-образователни инициативи от МОСВ и неговите структури.
През 2019 г. в сравнение с 2018 г. се е увеличил броят на посетителите в сайтовете на МОСВ и неговите поделения, както се е увеличил и броят на проведените обсъждания с участието на обществеността.
