Хуморът и прегръдката прогонват стреса около подготовката на трапезата и подаръците, каза в интервю за "24 часа" психологът
Още акценти от интервюто:
- Не е повод за притеснение, ако сме пропуснали нещо - не се явяваме на изпит, нито водим битки, за да се докажем
- Нека отделим 5 минути на ден за нещо, което ни кара да се усмихнем
- Очакваме поколението Z да показва енергия и около положителни събития, на протестите ги сплотяваха негативът и желанието за промяна
- Да заредим собствените си батерии, както правим с джиесема, когато е изтощен чрез хоби, спорт, грижа за външен вид
- Над 3/4 от българите ще посрещнат коледните и новогодишните празници у дома, според данни от онлайн анкета с 4500 читатели в сайта на "24 часа". Дали днешната тревожна политическа обстановка с протести и правителство в оставка, а наскоро видяхме и бой в парламента, ще хвърлят сянка върху празниците, проф. Бакрачева?
- Надявам се събиранията на фамилиите и техни приятели около коледната трапеза да не бъдат помрачени. Данните от вашата анкета показват, че българинът държи на традицията Рождество Христово да е семеен празник и я спазва. Важното е да се отърсим от негативизма си, да си помогнем сами и да направим една щастлива вечер заедно у дома без новини и политика, дори с цената на това да зарежем джиесемите.
- Изглежда, сме склонни да идеализираме радостта около празника - мнозина го превръщат в ад чрез скандали с най-близките. Други потъват в самота или нямат пари да го отбележат достойно. Кое надделява днес?
- Всяка ситуация е лична по различен за отделния човек начин. Хората се изнервят от висене по опашки и влачене на покупки у дома, от стреса, че времето не стига да приготвиш всичко за гостите, макар събитието да е щастливо. Дори решението при кого да бъдем - при "нашите" или при "вашите", може да се превърне в източник на напрежение. Зависи от личната способност на всеки да планира и организира празника.
Много често един в семейството се нагърбва с всичко - от избора на подаръци през пазаруването на всичко необходимо до това какво да има на масата, а другите са безучастни. Очакването е всички да са доволни, а все нещо се изплъзва и се пропуска. Да не говорим, че главният организатор на всичко може да рухне от умор,а преди изобщо да е дошъл празникът.
Той обаче е колективно дело - добре е всеки да участва в подготовката му и задачите да се разпределят отрано. А ако нещо сме пропуснали, да няма притеснени - не се явяваме на изпит, нито влизаме в някакви битки за доказване. Нека всеки прави онова, което му е най-приятно - по-лесно е. Да усетим радостта от изпълнението на задачите заедно като най-сплотяващо.
А за да не възникне конфликтна ситуация или неудовлетвореност, може би е добре да се въведат ритуали - битовизмите и малките дребни неща, които изграждат ежедневието ни, винаги са поводи за дрязги. Затова ритуалът идва на помощ, когато се появи напрежение. Това може да е личната ни дума, обръщението един към друг, което може да е знак, предмет, свързан със светъл спомен, любима песен, виц, спомен за весела случка, който ни кара да се усмихнем. Хуморът винаги намалява стреса. И разбира се, най-универсалното - прегръдката! Тя е близост, подкрепа и приемане независимо от различията и настроенията.
- Според нашата анкета впрочем самотниците на Рождество Христово са цели 14%. Други 35% споделят, че в годините им се е случвало да посрещнат празници сами, а 8% няма да празнуват. Излиза, че за всеки 5-и празникът изобщо не е празник. Вие как тълкувате тези данни?
- Не е учудващо, че за различни групи във вашата анкета по различни причини празникът няма как да бъде споделен с хора, които обичат. Въпросът е дали това им тежи, или не. Ако за едни е достатъчно да получат поздрав за празника по телефона, за други е тягостно, че близките им са в друга държава или просто вече ги няма на този свят.
Ако да останеш сам на Коледа и Нова година е личен избор, е важно това решение да не натоварва хората с чувство за вина или усещане за "несправяне". Все пак говорим за 1/5 от българите, които със сигурност имат индивидуални истории и причини да бъдат сами на празника. Важно е те самите да не се чувстват зле, че не са изпълнили очакванията, свързани с празника.
- Има ли формализация на празника в последните години? Превръщаме го в ядене и пиене на корем, а след някоя и друга чашка почват политически спорове. Дали политиката не удря по целостта на семейството?
- Политиката в по-общ смисъл - безспорно, защото средата, в която живеем, далеч не създава сигурност и предвидимост, които са важни, за да се чувстваме в безопасност. Животът в такава среда ни кара да се чувстваме зле, ставаме по-нервни, по-тревожни и реагираме на онова, което чуваме, като на заплаха. Такова ежедневие изчерпва и изтощава психиката. Единственото, което можем да направим, е да постъпим със себе си така, както с джиесемите си, когато са изтощени - да заредим своите собствени батерии. Получава се, когато си отделим време - за отдих, хоби, спорт, грижа за външен вид.
- С вас и преди сме говорили, че около почивни дни и около празници обичайно се пълнят криминалните хроники, даже повече, отколкото в делничен ден. Умее ли българинът да празнува и да си почива?
- Въпросът е как разбира празнуването. Да хапнем, да пийнем, са задължителните неща. Но можем да го направим без да влизаме в мейнстрийма точно какъв да бъде подаръкът, точно какво да бъде поставено на масата, за да усетим удоволствието от самото празнуване, преживяването от общуването с обичани хора.
- Кое в празника днес е променено?
- Живеем в свят, изпълнен с изкушения. Всичко можем да си поръчаме онлайн. Нещата са на един клик разстояние и това ни кара да искаме още и още и спираме да забелязваме и казваме истински важните неща.
Затова даването на спирачка и оглеждането може да се превърнят в нов начин, по който възприемаме света около себе си. Да инвестираме в свободата и здравето си, които са основата на психичното и на физическото ни здраве.
- Има ли техники за въвеждане на промяна?
- Има, разбира се. Просто е - да отделим 5 минути на ден за нещо, което ни кара да се усмихнем. Да се обръщаме с топли думи към хората, на които държим. Някои пускат всяка вечер листчета, в които описват какво хубаво им се е случило или какво ги е накарало да се усмихнат през деня, в специално определена за това кутия или буркан. Това са малки стъпки, които обаче могат да ни помогнат да променим лошото настроение и негативната си нагласа към света и хората в него.
- Помня, че преди години имаше международно проучване, според което българите сме с най-слабо чувство за общност като нация в сравнение с другите европейски народи. Опровергаха ли го протестите? Какво ни каза всъщност поколението Z, за което толкова много говорим в последно време, особено сега, около празниците. То ще сплотява ли, или ще разделя?
- Твърдо се надявам да сплотява. Най-малкото това е новата енергия на хора, които още не са минали през множество разочарования. Надявам се тази енергия да бъде и около положителни събития и факти, защото по-често и по-лесно сплотява негативът.
Днес има с какво да се гордеем - като започнем от деца, които печелят олимпиади, минем през научни постижения и стигнем до спорта. По-възрастните си спомнят може би единственото обединение около положителен фактор през 1994 година, когато беше световното по футбол.
Споделянето и коментирането на положителното и доброто в живота ни също може да бъде развивано до обща нагласа, че хората наистина да се почувстват като едно цяло. Независимо от промените и динамиката на света, в който живеем, според изследванията хората, които живеят в брак, не само в съжителство, и онези, които принадлежат към религиозна общност, са по-щастливи. И това щастие идва от сигурността.
Всеки един от нас има нужда от корени и да се чувства социално приет. От намръщените около нас попиваме негативна енергия и реагираме защитно. А когато сме обградени от позитивни хора, се отпускаме. Всички сме част от този процес на взаимна социална регулация.
Така беше и на протестите, в които имаше не само гняв, но и позитивни неща. Видяхме усмивки покрай танците, мечти и желания, които младите споделиха. Затова надеждата ни в бъдеще е да споделят и позитивната енергия, а не да се обединяват само когато искат някаква промяна.
- Според социолозите от "Тренд" за младите по-значим празник е Нова година, а за възрастните - Коледа. Как го обяснявате?
- До около 30-ата година жизнените цели, перспективата, това, което е най-важно за младите хора, е да доказват себе си, включително и с хедонизма си. Така че Нова година, която е свързана с купон, забава, предизвикателства, е фокусът, характерен за този възрастов период. Докато преместването на фокуса върху даването и грижата за другия идва на малко по-късен възрастов етап.
Това в никакъв случай не означава, че младите хора не изпитват топли чувства към членовете на семейството. Просто те живеят, от една страна, в перспективата "тук и сега", а от друга, през големите житейски цели. Обикновено в ежедневието тук и сега е това, което има най-притегателна сила. Така че, ако има някое място, което е интересно за мен, може да не ми се иска да остана цялата вечер със семейството си, а да предпочета да съм там, където ми е по-вълнуващо, без това да означава, че не обичам близките си.
CV
- Родена в София
- Завършва психология в СУ "Свети Климент Охридски"
- Професор и доктор на науките по психология
- В момента е преподавател по психология във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ и други вузове
- Автор е на 15 монографии и над 90 научни труда в областта на управлението на стреса, майндфулнес (внимание, осъзнаване - б.р.) и психичното благополучие
