КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
В Берковица художникът Венелин Захариев показа една изложба иносказателна и с топла атмосфера, начело с портрет на усмихнатият, благ Радичков. „ Картините са автентични, поетични, на една поетична душа" каза при откриването Петя Генова, председател на читалище „Иван Вазов-1872"и цитира думите на Константин Еленков: „Който познава Вен Зах не може да не се запита как може така да твори, че да съхрани у себе си човека в тези нечовешки времена . Никой не е влизал така под кожата на Йордан Радичков"
Думите на съвременният български белетрист и драматург Йордан Радичков се припокриват с багрите на майстора на четката, роден в Северозападния Балкан, каза художникът Валентин Герасимов от Берковица.
И кметът Радослав Найденов подчерта любовта на писателя сърцевед към хората и открои достойнствата на картините на ВенЗах в началото на Радичковите дни и връчването на националната литературна награда на негово име.
Наистина художникът улавя магията в творчеството на самобитния творец с тази уникална изложба. И я пресъздава с багрите и философското внушение на героите-обикновени, с причудливи мисли, но и с мъдри с нежни души, понякога от очите им блика веселие, друг път тъга. Свят- автентичен и съкровен с твoрбите на майстора осветява фоайето на читалището свят, в който нищо не липсва, обкръжението е нашенско, изстрадано, озарено от величието на природата, на родния Балкан в Берковица. Тук са и гротеската и тънката ирония на автора, неговата всеопрощаваща мисия за родния край.
Вълнуващи са платната „Трапеза" по повестта „Всички и никой", с гъдуларя и мечките в „Бибино лице", „На гости" и „Дървояд", „Свирепо време" и др.
Този невероятен автор, чудак винаги успява и да ни натъжи, и да ни развесели едновременно, предизвиква удивление с въображението си.
Характерният негов герой - Верблюдът, е изцяло измислено същество - сякаш е самият сатана, който коварно примамва човека и разрушава доброто в него; който руши световната хармония и създава пълно безредие и зловещ хаос. Верблюдът на Радичков обединява злите сили на природата с мрачните тайнства на живота и е символ на основните екзистенциални и философски идеи на този загадъчно странен творец.
Тук в тази изложба писателят и художникът и местните хора са най- близо като силно емоционално и философско внушение. Редят се селски битови сцени на приношение на домашно животно - дар за Бога, на натоварени в каруца и потръгнали по важни дела селяни, на волове и бели гъски, кълнящи се жени и мъже на кокили и др.
„Животът на селяните от дивния Северозапад е винаги драматичен и абсурден, споделя Венелин Захариев, но това създава своеобразна хармония..."
