Липса на харизма, катастрофални дебати, пасивност към малцинствата - поредица от фактори доведе до унизителното политическо поражение на Майк Блумбърг, който се оттегли вчера от надпреварата за определяне на кандидата на демократите на президентските избори в САЩ.
Блумбърг издържа само 101 дни. Това време му беше достатъчно да похарчи над 550 милиона долара за реклама - рекорд в историята на политическите кампании.
Като се прибавят и над двете хиляди служители, наети за кампанията, местните клонове и пътуванията, сметката може да се окаже близо до абсолютния рекорд от 737 милиона долара, похарчени през 2011-2012 г. от Барак Обама за неговото преизбиране.
"Майк Блумбърг заложи, че неговото огромно богатство може да му спечели номинацията на демократите, и загуби", обобщава Дъг Муцио, преподавател по политически науки в колежа Барух.
Дали бившият кмет на Ню Йорк, който се включи в надпреварата доста късно, на 24 ноември, девет месеца след Бърни Сандърс и седем месеца след Джо Байдън, нямаше прекалено големи очаквания?
Според Джеймс Търбър, професор в Американския университет, дори Блумбърг да се беше включил по-рано, пак "щяха да се проявят част от същите структурни проблеми, проблеми, свързани с личността му".
Джон Зогби, политически анализатор, смята, че решението на Блумбърг да не участва в първите четири първични избори е създало впечатление за арогантност. "Ако искате да сте президент, трябва смирено да направите кампания в Айова, в Ню Хемпшър, да потропате на вратите. Така работи системата."
"Основната причина за провала на Майк Блумбърг е кандидатът Майк Блумбърг. Той е отегчителен, държи се като технократ, не буди ентусиазъм. Политиците като правило създават връзка с хората. Не и Майк Блумбърг", изтъква Дъг Муцио.
Предприемачът не успя да се възползва от двете възможности, които му предостави Демократическата партия на дебатите на 19 и 25 февруари, правилата за участие в които дори бяха променени.
Според Линкълн Мичъл, преподавател в Колумбийския университет, двата дебата са били повратна точка и са го поставили в неизгодно положение. "Ако (Блумбърг) не беше участвал в дебатите, пътят му към номинацията днес щеше да е много различен", коментира той.
Освен изхарчените от него средства, които дадоха повод за критики, присъствието му на дебатите го превърна в предпочитана мишена за нападки от страна на опонентите му. Това бе една добре дошла глътка въздух за Джо Байдън, който допреди това често бе атакуван на дебатите, твърди Линкълн Мичъл.
Макар и да не беше решаващо, припомнянето за политиката му в областта на сигурността, докато е бил кмет на Ню Йорк, смятана от мнозина за дискриминационна, също даде отражение.
"Той правеше пробив при избирателите афроамериканци, но това щеше да продължи да го преследва", особено срещу Джо Байдън, чийто образ се свързва доста директно с този на Барак Обама, твърди Линкълн Мичъл.
Много кандидати центристи
Друг проблем е, че Майк Блумбърг влезе в надпреварата като кандидат с центристки убеждения, каквито вече имаше много. Всички те се представяха за алтернатива на твърде лявата програма на Бърни Сандърс.
"Той навреди на Пийт Бутиджидж и Ейми Клоубъшар, като се опита да спечели същата аудитория, но това се оказа неблагоприятно за него, когато трябваше да се разграничи от Джо Байдън", казва Джеймс Търбър.
След изявленията му, че не изключва да продължи участието си в надпреварата до доста късен етап, Блумбърг, който е натрупал богатството си благодарение на разработената от него софтуерна програма за следене на финансовите пазари, в крайна сметка се оттегли вчера от борбата за номинацията на демократите.
"Фактът, че Блумбърг подкрепи кандидатурата на Байдън, е много благоприятен за Демократическата партия. Сега основният въпрос е да разберем дали той ще използва възможностите си, за да му помогне, защото Байдън няма много пари", казва Търбър.
През трите месеца, които продължи, кампанията на Блумбърг често бе представяна като иновативна, най-вече заради инвестирането в социалните мрежи.
"Нямаше нищо революционно в неговата кампания или в подхода му. Революционен беше само мащабът на финансирането. Това, което ще остане в историята, е нещо като анекдот, в който ще се разказва: през 2020 г. Майк Блумбърг похарчи близо 750 милиона долара и спечели само няколко делегати", обобщава Муцио.
(БТА)
