Мнозина експерти смятат проекта за спекулативен и неосъществим, но някои елементи от него вече започват да се тестват в рамките на други проучвания
Слънчевата енергия е чиста и евтина и панелите се множат по покривите, по полетата и понякога дори в морето.
Но все още има един основен проблем, който се съпротивлява на този технологичен прогрес. Слънцето залязва и мощността намалява точно когато хората се прибират у дома и включват устройствата си – осветление, печки, екрани и климатици. Как можем най-добре да се възползваме максимално от този непостоянен енергиен източник?
Японска компания може би е намерила решение: тя иска да обгради Луната с гигантски пръстен от слънчеви панели, за да изпраща електричество обратно на Земята. Проектът, наречен Лунен пръстен, е футуристична идея на строителната група “Шимизу”, която предвижда лента от слънчеви клетки, обграждащи лунния екватор и предаващи енергия чрез микровълнови или лазерни лъчи от страната, която винаги е обърната към Земята. На хартия обещанието е потресаващо, но на практика препятствията са огромни, посочва специализираният в екологични теми уебсайт Ecoticias.
Концепцията, оказва се, не е нова. Тя е лансирана за първи път през 2013 г. след разрушителното земетресение две години преди това, довело до инцидента в ядрената централа във Фокушима. Тогава японската общественост, научните и бизнес средите започват усилено да търсят алтернативи на ядрената енергетика. Проектът обаче изглежда толкова фантастично, че не е посрещнат с фанфари и бързо отива в забвение.
Възроденият в последните години интерес към колонизиране на Луната и усиленото планиране на бъдещи лунни бази обаче периодично напомнят за този план, който с напредването на технологиите може би скоро вече няма да изглежда чак толкова екзотично. Самите нови технологии и особено развитието на изкуствения интелект и необходимостта от гигантски центрове за база данни изискват все по-мощни източници на енергия, което кара човечеството да търси нетрадиционни и иновативни решения. Вероятно и затова информацията за Лунния пръстен продължава да е част от официалната страница на японската компания под рубриката “Мечтата на “Шимизу”, където се лансират и други мегапроекти на бъдещето.
В най-амбициозния си вариант Лунният пръстен ще представлява лента с дължина около 11 000 км, обграждаща Луната, с варираща ширина от няколко километра до няколкостотин километра в зависимост от района. Върху него трябва
да бъдат разположени 2 трилиона слънчеви панела
Независимо от позицията на спътника, поне част от този пръстен ще бъде под пряка слънчева светлина. Електричеството ще се предава до база на Луната, разположена на обърнатата към Земята страна на спътника, и след това ще се преобразува в микровълни или лазерни лъчи, насочени към големи приемни антени на нашата планета, които ще го трансформират в използваем ток за мрежата.
Най-заклетите поддръжници предполагат, че строителството може да започне след 2035 г. Но изграждането и поддържането на лунна електроцентрала в този мащаб
би изисквало технологии и бюджети, които днес все още не са реалност
Но в близко бъдеще кой знае?
Генерирането на енергия на Луната обаче е само първата половина от пъзела. Другата половина, по-деликатната, се състои в доставянето ѝ до нашите енергийни източници, без да се губи по-голямата част от нея или да се застрашава нещо по пътя ѝ. Микровълните имат предимството да преминават през облаци и лошо време с минимални загуби, но изискват обширни зони за приемане. Лазерите, от друга страна, могат да бъдат насочени много прецизно, но тази прецизност също така увеличава рисковете в случай на отклонение, неизправност или кибератака.
Космическата слънчева енергия – концепцията за улавяне на слънчева светлина над облаците и изпращането ѝ обратно на Земята, е формулирана още през 1968 г. от инженера Питър Глейзър, като впоследствие вдъхновява проучвания на НАСА и на японската космическа агенция JAXA върху демонстрационни системи. В Космоса светлинният поток е по-интензивен и постоянен, отколкото на Земята, така че идеята не е напълно пресилена. Луната би предложила стабилна платформа без атмосфера, облаци, пясъчни бури или урагани, които да закриват панелите – идеалното реле за улавяне на цялата тази слънчева енергия.
Един детайл е изключително важен: дадена точка от лунната повърхност редува приблизително две седмици дневна светлина с две седмици тъмнина. Следователно всяко място преживява повече от 300 последователни часа тъмнина. Тук дизайнът на системата под формата на пръстен става от съществено значение: като непрекъснат пояс той гарантира, че част от нея ще е винаги изложена на слънчева светлина. Но тази непрекъснатост си има цена и мащабът на начинанието е потресаващ. Само си представете: хиляди километри електропроводи, инфраструктура за поддръжка в екстремна среда и постоянен поток от роботи, които поправят това, което вакуумът, студът или лунният прах ще повредят. Твърде голямо, твърде смело, твърде скъпо.
Според плана на японската строителна компания “ще използваме максимално ресурсите на Луната, за да построим лунна електроцентрала. Пясъкът на Луната е оксидно съединение, така че би било възможно да се произвеждат кислород и вода, ако водородът се донася от Земята. Освен това бихме могли да произвеждаме цимент, като смесваме вода с пясък и чакъл, за да произведем бетон. Би било възможно също така да използваме топлината от слънцето за производство на блокове и стъклени влакна. Роботите ще играят водеща роля в изграждането. Дистанционното управление от Земята ще позволи 24-часова работа. “Японските енергийни експерти обаче редовно посочват, че в краткосрочен план това решение остава много по-скъпо от наземните алтернативи – дори като се вземат предвид настоящите ограничения на наземните слънчеви панели. Поради което всички официални институции и космически агенции са предпазливи да говорят за финансиране и дори за подкрепа на подобен суперпроект. И той за момента си остава само теория.
Но това, което прави идеята за Лунния пръстен да изглежда по-малко ексцентрична, отколкото преди двайсетина години, е фактът, че
части от пъзела най-накрая се тестват
Проект на Калифорнийския технологичен институт проучва прототип в орбита – демонстратор на космическа слънчева енергия, способен да предава енергия безжично от Космоса до Земята чрез мрежа от малки микровълнови предаватели.
Европейската космическа агенция (ЕКА) пък ръководи програмата SOLARIS, която има за цел да оцени техническата, икономическата и регулаторната осъществимост на космическия сектор на слънчевата енергия, по-специално как мощните радиовълни биха взаимодействали с атмосферата и съществуващата инфраструктура.
В крайна сметка това, което прави Лунния пръстен интригуващ, е мащабът на неговото въображение. Вместо да се фокусира върху ограничените ресурси и енергийния недостиг, концепцията си представя бъдеще, изградено около изобилна чиста енергия, генерирана извън Земята. Привържениците на подобни идеи твърдят, че решаването на бъдещи екологични и енергийни предизвикателства може да изисква неконвенционално мислене и смели технологични експерименти далеч отвъд традиционните енергийни системи.
