Така ще си гарантират, че няма да бъдат изпреварени от основния си конкурент в космическата надпревара - Китай
След успешния завършек на мисията “Артемис 2”, при която пилотиран кораб за първи път от над половин век отново обиколи Луната, администрацията на президента Доналд Тръмп подновява намеренията си да изведе ядрената енергия в Космоса. Така САЩ искат да си гарантират, че ще останат пред Китай в новата космическа надпревара, която ще определи коя геополитическа сила ще създава правилата там в бъдеще, когато хората ще построят постоянни лунни бази и ще работят за достигане до Марс с космически кораб с ядрен двигател. През май миналата година Китай и Русия обявиха, че планират да построят автоматизирана атомна електроцентрала на Луната до 2035 г.
Ядрената енергия ще бъде необходима за живот и работа на Луната, защото на спътника няма неограничен достъп до слънчева енергия, а лунните нощи са с продължителност 14,5 земни дни. Ядрените реактори могат да бъдат разположени в постоянно засенчени зони и могат да генерират енергия непрекъснато, смята НАСА.
Според указания на администрацията, оповестени миналата седмица, Министерствата на енергетиката и на отбраната, Службата за научна и технологична политика на Белия дом и НАСА трябва да започнат да предприемат стъпки за безопасно разполагане на ядрени реактори в орбита още през 2028 г. и изстрелването им до Луната до 2030 г. “Дойде време Америка да започне работа по ядрената енергия в Космоса”, написа администраторът на НАСА Джаред Айзъкман, бивш астронавт на SpaceX, в публикация в социалната мрежа X.
“Съгласно националната космическа политика на президента Тръмп, Америка е поела ангажимент да се завърне на Луната, да изгради инфраструктурата за престой и да направи необходимите
инвестиции за следващия гигантски скок към Марс
и отвъд него - добавя Айзъкман. - Постигането на това бъдеще изисква овладяване на ядрената енергия. Това споразумение позволява по-тясно сътрудничество между НАСА и Министерството на енергетиката, за да се осигурят необходимите възможности за настъпване на Златния век на космическите изследвания и открития.”
В насоките се посочва, че НАСА и Министерството на отбраната трябва да организират конкурси за проектиране, за да се даде възможност за “краткосрочна демонстрация” на “космическия реактор с ниска до средна мощност”, подготвяйки се за разполагане на реактори с висока мощност през следващото десетилетие.
В рамките на следващия месец НАСА трябва да стартира програма за разработване на реактор, който да осигурява най-малко 40 киловата непрекъснато и надеждно електричество на Луната. Агенцията е натоварена да подготви също вариант на инсталация, която работи с ядрено електрическо задвижване: технология, която използва реактора за генериране на електричество и осигуряване на тяга за космически кораби. В следващите 60 дни Министерството на енергетиката трябва да даде оценка относно готовността на ядрената индустрия да произведе “до четири космически реактора в рамките на пет години”, разкрива британският в. “Индипендънт”.
Ядрената енергия в Космоса не е нищо ново и макар да има много противници, се използва още от 60-те години на миналия век. Усилията за разполагане на реактори в орбита също продължават от години, а Министерството на енергетиката и НАСА демонстрираха енергийна система с ядрен реактор през 2018 г. по време на първата администрация на Тръмп. През 2022 г. НАСА сключи три договора на стойност 5 милиона долара с компании за проектиране на реактор. Но някои експерти са на мнение, че новите цели за тези електроцентрали на Луната до 4 г. просто не са осъществими.
“Предложението е нелогично и противоречи на разумното управление на космическа програма, която сега е лишена от пари”, убеден е анализаторът по национална сигурност и ядрен експерт Джоузеф Чиринчоне. Той смята, че изпращането на ядрен реактор на Луната може да отнеме до 20 години, за да стане реалност. Но д-р Бхавя Лал, бивш заместник-администратор по технологии, политика и стратегия в НАСА, казва, че би било възможно да се изгради ядрен реактор на Луната до 2030 г. и че за това
ще са необходими 3 милиарда долара
“Изграждането дори на скромно лунно местообитание за настаняване на малък екипаж би изисквало производство на енергия в мегаватов мащаб. Само слънчевите панели и батерии не могат надеждно да отговорят на тези изисквания”, посочва на свой ред д-р Сунгу Лим, старши преподавател по космически приложения, изследвания и инструменти в университета в Съри. “Ядрената енергия не е просто желателна, тя е неизбежна”, смята той.
“Изстрелването на радиоактивен материал през земната атмосфера поражда опасения за безопасността. За това е необходим специален лиценз, но не е непреодолимо”, присъединява се д-р Саймън Барбър, специалист по планетарни науки в Отворения университет.
През 2020 г. 8 държави (САЩ, Канада, ОАЕ, Япония, Италия, Люксембург, Великобритания и Австралия ) подписаха споразумение за установяване на принципи за това как държавите трябва да си сътрудничат на повърхността на Луната. То включва така наречените зони за безопасност, които ще бъдат създадени около операциите и активите, които държавите изграждат на повърхността на спътника. Зоните за безопасност са предназначени да предотвратят “вредна намеса” между международни партньори, работещи на Луната, като например защита на оборудване, осигуряване на безопасни кацания и управление на дейности като добив на ресурси. Въпреки че са предназначени да обезпечават сигурност, тези зони са спорни, защото могат да бъдат възприемани като територии, които потенциално нарушават забраната на Договора за космическото пространство за национално присвояване на Луната.
“Ако построите ядрен реактор или каквато и да е база на Луната, можете да започнете да твърдите, че имате зона за безопасност около нея, защото имате оборудване там. За някои хора това е равносилно на
“ние притежаваме тази част от Луната,
ще оперираме тук и вие не можете да влезете”, обяснява д-р Барбър. Според него човечеството се връща към старите дни на първа космическа надпревара, което от научна гледна точка е малко разочароващо и обезпокоително. “Конкуренцията може да създаде иновации, но ако има по-тесен фокус върху националния интерес, тогава може да се изгуби от поглед по-голямата картина, която е изследването на Слънчевата система и отвъд нея”, добавя той.
Междувременно стана ясно, че НАСА ще построи първия в историята междупланетен космически кораб, задвижван от ядрен реактор. Той се нарича Space Reactor-1 Freedom, или накратко SR-1. Осъществяването на това намерение би възвестило нова ера в космическите полети, в която пътуването между Земята, Луната и Марс би било по-бързо и по-лесно от всякога.
Малко подробности за SR-1 са публично достъпни. Концепцията е той да изглежда като колосална стрела с пера. Отзад ще бъде разположена системата за захранване и задвижване, а върхът ѝ ще съдържа ядрен реактор, зареден с уран, с мощност 20 киловата или повече. За сравнение, типична атомна електроцентрала на Земята е 50 000 пъти по-мощна. “Перата” на SR-1 са част от охладителната система. Тъй като процесът на ядрено делене произвежда много топлина, голяма част от нея трябва да се изхвърли в Космоса – в противен случай реакторът и космическият кораб ще се стопят.
Разработването на хардуера на космическия кораб трябва да започне през юни тази година. До януари 2028 г. системите на SR-1 трябва да са готови за сглобяване и тестване. Сроковете са много кратки, но експертите са любопитни дали НАСА и нейните индустриални партньори ще успеят да създадат това инженерно чудо.
