41 млн. евро за три месеца струват бонусите при пенсиониране, неизползван отпуск и болнични в МВР
Около 110 хил. души в България работят на позиции, които при пенсиониране или напускане им гарантират изплащането на по 20 заплати като обезщетение. Това означава, че тази привилегия ползват 20% от всички държавни служители, или 3,7% от всички работещи българи.
Преди седмица бившият главен прокурор Иван Гешев дори успя да осъди България заради неполучени 20 заплати с лихвите, които се дават на всеки магистрат при напускане. Точната сума е 251 468 лева, тъй като заплатата му като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв.
Кой има право на 20 заплати сега?
В МВР това са около 50 хил. служители - патрулни полицаи, криминалисти, следователи в МВР, жандармеристи, гранични полицаи и пожарникари. Те получават по 1 заплата за всяка прослужена година в системата. Таванът от 20 заплати се стига при 20 г. стаж . При напускане по здравословни причини законът гарантира минимум 15 заплати при над 10 г. стаж в системата.
Другата голяма група е в Министерството на отбраната. Тук попадат около 30 хил. военнослужещи.
Между 6000 и 7000 служители в Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР), Военно разузнаване, ДАТО и НСО също имат право на тази привилегия.
Около 6000 пък са тези в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и “Охрана”.
Право на 20 заплати има и в съдебната власт за 2200 съдии, 1500 прокурори и 500 следователи. За разлика от МВР тук не се върви година за година. А правото на обезщетение се получава при поне 10 години работа като съдия, прокурор или следовател. Ако например съдия се пенсионира или напусне на 9-ата година, той няма да има право на този бонус.
Обезщетенията се изчисляват на база на последната брутна заплата (включваща основно възнаграждение, добавка за трудов стаж/клас, рангове и специфични условия). Тези суми са напълно освободени от данъци и осигуровки.
Средната брутна заплата в сектор “Сигурност” (МВР и специалните служби) е около 1430 евро. Това означава, че при пенсиониране ще получат средно 28 600 евро. За висшия ръководен състав заплатата надхвърля 2300 евро, което означава краен бонус от над 46 000 евро.
Средната брутна заплата в отбраната е около 1380 евро, което прави обезщетение при пенсиониране в размер на 27 600 евро. На военните пилоти, водолази и екипажи на подводници заплатите са двойни поради рисковите добавки, което вдига бонуса до 55 000 евро.
Средната брутна заплата в съдебната система е около 4463 евро. Или това означава средно 89 260 евро при изплащане на 20 заплати. 12 пъти по-малко получава при пенсиониране
работещ в частния сектор със средна заплата от 1200 евро - максимум 7200 евро
Обезщетението за всеки извън облагодетелстваните категории при пенсиониране е 6 заплати, ако е изкарал 10-те си последни години стаж при същия работодател.
За първите три месеца на годината разходите за персонал в МВР са били 500 508 516 евро. А за осигуровки още 172 млн. евро.
41 331 383 евро са разходите по перо “Други възнаграждения и плащания за персонала”. Тук влизат точно парите за обезщетения при пенсиониране, за неизползван годишен отпуск, болнични и пари за униформи.
Общо за заплати през първите три месеца на годината в Министирството на отбраната са платени 326 813 724 евро.
За същия период от бюджета на ВСС за заплати и вънаграждения са отишли 186 млн., почти 26 млн. за осигуровки и 43 млн. по перото “Други възнаграждения и плащания за персонала”.
Паричният бонус за полицаи и военни върви и с ранно пенсиониране
В масовата трета категория сега за жените се изисква възраст от 62 г. и 6 месеца и осигурителен стаж от 36 г. и 10 месеца. Мъжете пък се пенсионират на 64 г. и 9 месеца и осигурителен стаж от 39 г. и 10 месеца.
За военни и полицаи обаче изискуемата възраст за мъже и жени е 54 години и 6 месеца. Те трябва да имат и 27 години общ трудов стаж, като поне 18 г. трябва да са на действителна служба в самите ведомства (МВР, МО, затвори или спецслужби).
Свръхрисковите професии (чл. 69, ал. 4 от КСО) - военни пилоти, парашутисти, екипажи на подводници и водолази, се пенсионират при навършване на едва 44 години и 6 месеца и при 15 г. стаж на такава длъжност. През 2015 г. успоредно с това обаче е въведено и правилото служебните правоотношения на служителите на МВР да се прекратяват при навършване на пределна възраст - 60 г. Това може да става по собствено желание, по здравословни причини, при невъзможност за изпълняване на задълженията и при дисциплинарно уволнение. Така служителите до навършване на тази възраст могат да получават и пенсия и заплата. Това в момента правят в МВР около 5000 работещи пенсионери. А само миналата година това право на пенсия са придобили още 591 служители на вътрешното министерство. Те обаче не се освобождават от мястото им, защото трябва да им се изплатят 20 заплати, което
за бюджета означава общо около 200 млн. евро
Причината е, че бонусът се получава при окончателно напускане.
И тук идва още един омагьосан кръг - размерът на тези обезщетения се вдига всяка година, защото се изчислява според последната заплата. Освен това оставането на работа след пенсия означава и допълнителен стаж. Това веднъж вдига заплатата чрез клас прослужено време, а втори път пенсията се преизчислява всяка година от 1 април.
Така, ако служител е придобил право на пенсия през 2023 г. и е напуснал системата при последна заплата от 1100 евро, е получил обща сума от 22 000 евро. Ако обаче се е възползвал от бонуса да продължи да работи до 2026 година, то заплатата му вече е 1430 евро или обезщетението набъбва до 28600 евро.
От въвеждането си през 1997 г. до момента таванът от 20 заплати не е променян въпреки многократните опити за неговото намаляване през годините.
В края на миналата година Институтът за пазарна икономика пък изчисли, че ако държавата си постави за цел да свие числеността на работещите в публичния сектор с 10 хиляди души, предвид актуалния размер на заплатата в него (средно брутно около 1400 евро), то цената на реформата би била най-малко 140 млн. евро – сигурна спирачка без подготовка и план. “Ако трябва да се намали броят на наетите в публичната сфера с над 100 хил. души – реалния необходим размер – то еднократният разход би надхвърлил милиард и половина евро. Тази оценка обаче е консервативна, защото не взема предвид специалните правила (като тези в МВР), както и не отчита факта, че работещите в края на кариерата си в общия случай имат значително по-високи от средните заплати”, пише още в доклада си Адриан Николов.
