Днес ги свързват само с прочутата бира, а са участвали в строежа на Централна гара и Народното събрание, Орлов мост и Варненското пристанище, обновяват Лъвов мост, дават идея за паметника на Левски
Днес за мнозина братя Прошек са едни от колоритните легенди на стара София. И се сещат за тяхната бирена фабрика, на чието място изникна голяма съвременна сграда. През 1881 г., когато започва строителството й, това е бил краят на София и столичани излизали там на разходка. За качеството на бирата и за чешмичката, от която тя течала, се разказват небивалици. Според едни тя била в двора и всеки софиянец, който минавал оттам, влизал, давали му чаша и той цоквал по една. Според други прословутата чешма била в ресторанта и оттам бирата течала на воля.
Нищо подобно не е имало, но легендата свързва братя Прошек единствено с бирата и забравя, че
братята са
Иржи и Теодор,
а когато се позамогват, привикват в София и двама свои братовчеди - архитект Йозеф Прошек се изявява като един от първите урбанисти на София, а Вацлав Прошек участва в строежа на тогавашната софийска жп гара.
Всички те са родени в чешкото градче Бероун в семейства на шивач и обущар. И както в американската легенда, с търпение и упоритост достигнали до върха. В София са участвали в строителството на Централна гара и Народното събрание, построили са Орлов мост, обновили са Лъвов мост, участват в градежа на Варненското пристанище, създават дружество “Славянска беседа” и Българското инженерно-строително дружество.
По идея на Георги Прошек, който според някои източници се познавал лично с Левски, тръгва инициативата за построяването на паметника на Васил Левски.
Тяхна собственост е била и първата столична печатница, печатала всички вестници, списанието на книжовното дружество (днес БАН), “Държавен вестник” още от първия му брой, бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.
Братя Прошек се изявяват като енциклопедисти и то не защото имат специалната подготовка, а поради нуждите на времето. Пръв от фамилията Прошек в България пристига
Иржи, който учил в Прага два семестъра
в Императорското техническо училище,
а после три години - машиностроене в чешкото Висше техническо училище. През 1870 г. по неведоми пътища 23-годишният младеж се озовал в България и започнал работа като инженер в Дружеството за строителство и експлоатация на железопътните линии в Европейска Турция на барон Морис Хирш.
По време на Освободителната руско-турска война Иржи станал кореспондент на чешки вестници и отразявал хода на военните действия. През 1878 г. при него пристига брат му Теодор, роден през 1858 г. Двамата се заемат със собствен бизнес и правят печатница. По това време се сприятеляват с Иречек и Иржи зарязва временно инженерството - станал стенограф в Народното събрание, тъй като бил един от малцината, които владеели този занаят. Сред техните приятели са министър Тодор Бурмов, митрополит Климент, наследил Бурмов като министър-председател от ноември 1879 г., Петко Каравелов, Константин Стоилов, министърът на просвещението Георги Атанасович и на финансите Григор Начович. Мнозина им завиждат и ги упрекват, че именно заради тези познанства техният бизнес се развивал твърде бързо. Тогава Иржи сменил името си на Георги, а Теодор - на Богдан.
През 1879 г. първият кмет на София Стойко Салабашев кани чешкия архитектурен техник Лубор Байер за архитект и той прави първия план за развитието на София. Негови асистенти стават Георги Прошек и Вацлав Раубал. За работата по този план двамата братя канят и братовчед си Йозеф Прошек. След това той започва работа в Дирекцията на обществените сгради и през 1884-1886 г. е асистент на архитект Фридрих Грюнангер, роден в Румъния и син на майстор тъкач, който е автор на доста знакови сгради в София, включително и тази на Народното събрание.
На 3 януари 1880 г. планът на София бил предоставен
за одобрението на министрите и княз Батенберг
Той утвърждава сегашната кръгова система на днешните булеварди “В. Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и пак “Васил Левски” - в частта на бившия “Волгоград”, а някога “Константин Стоилов”. Останалият в историята като Батенбергов план на София бил типично американски - столицата е разделена на квадрати, между които се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета. Докато работят по плана, Георги Прошек се задомява за Анна Раубал, сестра на градоустройствения техник Вацлав Раубал, и остава на работа в Столичната община.
Брат му Богдан
пристига братовчед им Вацлав Прошек
Той е завършил архитектура в Прага. През 1888 г. участва в строителството на Централна гара по проект на арх. Адолф Колар. После започва работа в семейната фирма. Георги, Йозеф и Богдан строят Орлов и Лъвов мост.
Строителството на Лъвов мост започва през 1888 г. Дотогава на това място е имало каменен мост, известен в стара София като Шарения мост. На следващата година започват и Орлов мост. Интересно е, че строителството и на двата моста завършва през 1891 г. Фирмата “Братя Прошек” поръчва на Рудолф Вагнер във Виена изработката на металните парапети и орлите. Те са поставени от братята Прошек в памет на българските заточеници по време на турското робство в Диарбекир. Мостът е на мястото, на което те са били посрещнати при завръщането си от плен през 1878 г. Скоро след това Вагнер приема най-голямото професионално предизвикателство - изработва българската църква в Истанбул “Свети Стефан”, известна като Желязната църква.
При регистрацията на семейната фирма “Братя Георги и Богдан Прошек” е записано: “Тя има предмет на дейност производство и продан на бира и лед, печатарство и строителни предприятия”. С течение на времето фирмата процъфтява.
Братя Прошекови са и първите чешки консули в София. Ето като как е станала цялата тази история, обвита с шеговита опаковка. Братята си купили място на улица “Гурко”. В първите години след 1878 г. имало голям наплив към София (той кога ли е спирал?). За да дават подслон на пришълците в столицата, Георги и Богдан построили няколко дървени сгради, в които настанявали на първо време срещу наем предимно пристигащите чехи, които скоро започвали работа в държавната администрация, поканени от българското правителство. Георги Прошек ги посрещал и освен че давал подслон, ги и напътствал. Сънародниците му пък заради това скоро го нарекли “чешки консул”, без тази титла да му е дадена официално от правителството.
И затова решили да поставят на една от дървените постройки чешкото знаме. Веднъж оттам минал княз Батенберг, придружаван от неизменния си гавазин, търновеца Христо Карагьозов. Като видял чешкото знаме, той пратил гавазина да разбере какво е това консулство, за което не знаел. Карагьозов му обяснил каква е работата, князът се посмял от сърце, нарекъл Прошек “дипломатически узурпатор”, но се разпоредил чешкото знаме да се вее на воля.
От брака си с Вилхелмина Богдан Прошек има 3 дъщери - Божена, Милка, Власта и син Богдан. Децата на Георги и Анна са Мария, Ружена, Анна и син Георги. Братя Прошек развиват производството, увеличават печалбите и ги влагат в нови имоти. Те притежават дворно място на днешната ул. “Йоан Екзарх” 17, върху което по-късно е направена правителствената резиденция “Лозенец”, друго място с дървена постройка, която им служи за вила на ул. “Йоан Ковачев” 2, имоти в Радомир и сгради в Горна Оряховица, които дават под наем, на запустели места правят “ледници” за охлаждане на бирата в Слатина и Малашевци и почват строителството на фабрика за малц на гара Елин Пелин.
Дъщерята на Богдан - Божена, се омъжва за д-р Йосиф Урбан, висш общински съветник в Прага. Съпруг на Мария Прошек пък е Иван Кадела - управител на печатницата, който пръв от зетьовете станал член на управителното тяло на семейната фирма. Другата дъщеря на Богдан - Ружена, се омъжва във Варна за Александър Василев. Като вероятната причина за запознанството им е строителството на Варненското пристанище, в което Богдан и Георги участват. Търга печели Георги Прошек, който до 1901 г. е съучредител на дружеството за строеж и технически директор. Последвалата сватба на Александър и Ружена дава повод семейният съвет да опита да разшири бизнеса към черноморския бряг.
Георги и Богдан правят проект за казино-ресторант
във Варна
Той предвижда полукръг с арки, изложбени зали, два салона за танци и бирария, аркади. Аркадата от този проект още стои на входа на Морската градина във Варна. Варненското пристанище се смята за едно от най-сериозните начинания на двамата братя, но поради свлачище построеното с много труд се проваля. Георги Прошек не може да го понесе, умира на 58 г. от инфаркт през 1905 г. в София. Само месец по-късно от мъка по брат си умира по-малкият Богдан, едва на 47 г. Погребани са един до друг в Централните католически гробища в София.
Братовчедите Вацлав и Йозеф Прошек се връщат в Чехия. Двамата братя са подсигурили семейната фирма, която продължава да просперира. Тя вече има клонове в България и Чехия. След национализацията през 1947 г. част от имота на “Йоан Екзарх”, пивоварната им фабрика на “Сан Стефано” и тази за малц в Елин Пелин са обединени в пивоварна фабрика “Витоша”. Останалите им имоти също се национализират, като жилищните им сгради се предават на работниците.
С бирата идва и паметният
ресторант "Дълбок зимник"
Фабриката на братя Прошек от мнозина е сочена за първата у нас, но това не е истина. Втората е. При една разходка извън София през 1881 г. Богдан и братовчед му Йозеф видели пивоварната на французина Дюкорп в Княжево. Навикнали да пият бира в родината си подобно на всички чехи, те решили да направят по-модерно пивоварене в българската столица. Двамата споделили намеренията си с Георги, той одобрил идеята и като първа стъпка решили да вземат под наем малката фабричка в Княжево. Речено - сторено. Наели и за майстор варач сънародника си Мартеник, който работел за кратко при първия собственик Кривия Стоян.
През есента обаче купуват място в днешния център, но тогава в края на София – та по това време тя брои едва 20 хил. жители и центърът ѝ е около днешния площад “Славейков”, където е и старата сграда на Народното събрание. Придобивката им е част от старата турска казарма, която след 1878 г. е изгоряла. Стават собственици на 30 декара, като върху три от тях изградили фабриката си. В края на мястото построили и изба, която нарекли “Дълбок зимник”, като това име ще остане паметно и до ден днешен, вече като на ресторант. Строителството започнало през 1881 година и завършило след три.
Когато потекла първата бира, в София имало само три кръчми, които продавали това питие и в тях се консумирали по 6-7 около 50-литрови бурета дневно.
Скоро братята станали официален доставчик на заведенията в София и на царския двор, естествено, в бурета, които разкарвал Бохумир Шимачек, който бил и технически ръководител на печатницата на Прошекови. За това как се е развило биропроизводството можем да съдим, че през 20-те години на миналия век братя Прошек имат на склад над 15 хил. оборотни бурета и специална машина за тяхното пълнене и засмоляване.
Те са първите у нас, които не работят с предплата, а плащат накрая за свършената работа. Така майсторите Нено Христов и Георги Николов се задължават да направят 100 хил. тухли, като ще получат за всеки 1000 по 16 сребърни лева. Друг договор сключват с изкопчията Арсо Митрев за изкопаване на “зимник”, в който ще отлежава бирата. Когато фабриката е готова, братята правят и собствена бирария, непосредствено до фабриката си - това е първообразът на прочутия “Дълбок зимник”. Тая бирария имала за времето си 400 стола и 50 маси.
Техният днес модерно наричан дистрибутор Морис Рот започнал да разрежда бирата. И тогава Прошекови пишат писмо до двореца: “От години време насам в двореца се продава пиво от фабриката ни чрез г-н Морис Рот. Понеже по този начин не е възможно да ви се доставя винаги съответното хубаво и качествено пиво, а освен това и самото ни пиво ви се продава значително по-скъпо от посредници, то ний ви молим занапред да не си правите поръчките чрез Морис Рот, а направо във фабриката ни, в който случай ние ще знаем, че пивото е за двореца и ще ви изпращаме винаги само от най-хубавото ни пиво, при по-ниска цена, отколкото вий сега го имате”.
През 1901 г. братята разширяват пивоварния бизнес и към Чамкория. Там наемат сграда, правят я локал и започват продажба на бира. След десетина години обаче той се оказва тесен откъм посетители за домораслите родни аристократи курортисти и братя Прошек наемат втора сграда за нов локал. Собственикът Александър Балабанов обаче взема парите и... отказва да им даде ключа. Прошекови му пишат сдържано писмо: “Не можем да търпим тази игра и ако още днес не ни бъде предаден локалът, ще ви дължим лично отговорни за евентуалните щети, които ни нанася вашето пренебрежение”. През 1912 г. “Братя Прошекови” сключват договор с “Пенчо Баев и сие” в Стара Загора за доставка на пиво.
В резултат на Първата световна война обаче през октомври 1918 г. пивоварната, както и много други в България, спира производство. Възобновено е през март 1920 г. Заради кризата в пивоварството след сложни и дълги преговори на 3 април 1927 година съществуващите тогава пивоварни се обединили в пивоварен картел. Според постигнатото споразумение 8 фабрики преустановяват производството и остават да работят само “Бр. Прошек - София”, “Шуменско пивоварно дружество” – гр. Шумен, и “Н. Хаджиславчев” – гр. Търново.
Производството на бира обаче продължава да намалява. Изместено е от виното, тъй като за него са отпуснати държавни дотации и се изнася основно в Германия.
