"Поручик, кой ви научи да говорите като депутат?", казва му цар Фердинанд и го кани на служба
Роден е през 1891 г. в Разград. Баща му е едър земевладелец във Воден, но сина го тегли към армията и завършва военно училище в София.
Два месеца преди началото на Балканската война е разпределен в Разград. Отива на фронта и е взводен командир. После се връща в полка в Разград, а по време на Междусъюзническата война е командир на артилерийска батарея. В началото на 1915 г. е в отпуск и отива в София. На 1 февруари става атентатът в Градското казино, при който е убит и синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, поручик Бояджиев, негов съвипускник. На опелото в храма “Света Неделя” Иван Багрянов държи траурна реч. Присъстват цар Фердинанд, царица Елеонора, всички министри. Багрянов казва, че Междусъюзническата война е била пакостна за България, атентатът в казиното не бил случаен, а предназначен за отговорните за това решение, а Бояджиев е станал невинна жертва. След този пасаж царят си слага очилата и го гледа доста строго. Извиква го в двореца и го пита:
“Поручик, кой ви научи да говорите като депутат?” После му заявява: “Пред вас има два пътя – или веднага да напуснете армията, или да дойдете на служба при мене”. Багрянов избира второто.
При мобилизацията за Първата световна война пуска рапорт да бъде освободен от дворцовата служба и да отиде на фронта. Фердинанд слага резолюция:
“Този е луд. Пуснете го тогава да върви”. В края на войната заболява от тропическа малария и се лекува в Болницата на Червения кръст.
След 1918 г. отново го викат на служба в двореца. Придружава цар Борис в обиколките му из България и му прави преглед на тогавашната преса. Като наследник на земеделец Багрянов казва по-късно: “Моите тежнения тогава бяха категорично левичарски”. През 1922 г. заминава в Лайпциг да следва агрономство. По-късно учи и във Виена. През май 1923 г. получава съобщение от цар Борис, че в София се готви нещо опасно и го моли да си дойде, защото имал нужда от близки хора. Преди преврата на 9 юни 1923 г. с цар Борис и сестрите му Надежда и Евдокия посещава Александър Стамболийски в Славовица да видят новата му къща. Прибират се в двореца “Врана”, където пренощуват и рано сутринта царят го буди, като му казва, че е извършен преврат.
Хората около новия министър-председател Александър Цанков са зле настроени към Багрянов, той се прибира в стопанството си и става земеделец.
По-късно казва: “Царя го беше вече страх да ме вижда и да ми пише”. По повод на идейното им разделение пък цар Борис ще се произнесе: “Баща ми трябваше да ви осъди, а не да ви прибира в двореца”.
От юли 1923 до началото на 1938 г. се посвещава на наследствения чифлик “Мазхар паша теке” във Воден, за да създаде нещо образцово по подобие на тези стопанства, които видял в чужбина. Отначало селяните от околните села го посрещат с недоверие, но като виждат добивите му, започват да идват при него за съвети.
Често обаче пътува и до София. За седем години се жени два пъти. Първата му жена е съгражданката му Дора Явашева, лекарка във Варна, но дъщеря на академика биолог, химик и археолог Анание Явашов. Негови внуци от сина му са актьорът Анани Явашев, художникът Христо - Кристо и инженерът Стефан. Бракът на Багрянов обаче е бездетен и след три години се развежда. През 1931 г. се жени за шуменката Емилия Панова. По-късно отчита и този си брак като грешка.
На 28 май 1933 г. отговорникът за животните в чифлика му пише, че добитъкът благодарение на хубавата трева “започна да се зализва и можно сказат стана хубав, с изключение на 4-5 глави, които бяха съвсем слаби”. Както показва правописът, той е руснак белогвардеец, Ефраим. Викал доктор, който се учудил, че така бързо се оправят животните, но досега дали 6 жертви – един вол и 5 малки телета, едното от които “беше совершенно мершаво теле”.
Запазени са документи, с които Багрянов наема две ниви от 80 и 60 декара, за да избегне повишението на данъка върху собствените. В чифлика си Багрянов отглежда освен жито, ечемик и царевица и близо 100 крави и голям табун коне.
Управителят му пише, че нямало да е зле да дадат аванс на работниците турци, “които постоянно ме задирят”. Работници не можело да наемат за по-малко от 15 лева надница. Съобщава му, че завалели дъждове и те пречели на работата по слънчогледа. Във Воден обаче Трифон имал добър боб, който продавал по 135-140 лева крината, а досега те го купували по 150 лева и препродавали с малка надценка. Препоръчва да му разреши да купи от евтиния боб. Друг източник на доходи от чифлика е варенето на маджун и дърводобив.
По това време Багрянов си е купил къща на столичната улица “Любен Каравелов” №6, в нея впоследствие живее синът му Михаил. Преди това, за да се среща с княгиня Евдокия, е отсядал в хотел “България”.
През 1938 г. става председател на Общия съюз на земеделските стопански задруги. Скоро след това в писмо до министър-председателя Георги Кьосеиванов напомня, че според предварителни изчисления у нас се произвеждат годишно около 600 милиона литра мляко.
От тях обаче само 62 милиона отивали за преработка в регламентираните млекопреработвателни заведения, както ги нарича, за сирене, кашкавал, масло и други млечни продукти.
Причината била, че млекарниците са недостатъчни, общо около 1000, и затова производителите предпочитали да правят млечните продукти вкъщи. През 1937 г. България е изнесла 1387 тона млечни продукти на стойност 36 млн. лева. В писмото си Багрянов настоява да се разреши на Българската земеделска и кооперативна банка да отпуска на общини и кооперативни сдружения специални ипотечни заеми.
През пролетта на 1938 г. на изборите за 24-ото народно събрание Багрянов се кандидатира от своята околия и както казва, “по един естествен път станах депутат”.
Работата му се очертавала много проста. “Живеем с нуждите и желанията на самия народ. Аз трябваше да синтезирам тези нужди и желания и да имам куража ясно и открито да ги кажа, а когато ми се удаде възможност да работя, то да работя така, както съм говорил. Нямах никакви ангажименти към никого освен човешките задължения към тия, които ми вярваха и ме изпратиха в Народното събрание.” Кандидатурата му е предложена за председател на Народното събрание и е подкрепена от цялата опозиция – земеделци, социалисти и комунисти. Надделяват обаче депутатите, верни на министър-председателя Георги Кьосеиванов и не му достигат десетина гласа.
На 14 ноември 1938 г. става министър на земеделието и държавните имоти във второто правителство на Георги Кьосеиванов, поканен е и от наследилия го Богдан Филов.
Като човек, познаващ добре селото и стигнал до министерски пост, прави няколко реформи. Първата е закон за изкупната цена на тютюна, който от 25-30 лева според качеството става 45-50. Следващата му стъпка е закон за подобрение цените на вината. С него възлага на Българската земеделска банка да закупи 50 милиона литра вино, и то от районите, където цената е най-ниска, като същевременно издава квота на министерството на земеделието за износ на вина в Германия. Само за година германците купуват 20 милиона литра вино на цена от 6-7 лева литъра. Негова е и идеята за построяване на модерни винарски изби, като се строят 50 изби, и са отпуснати 5 млн. лева за кооперативни млекарници. Багрянов прокарва и Закон за безмитно гориво на земеделските двигатели. При предишния министър Ради Василев изкупната цена на захарното цвекло е намалена на 420 лева за тон, но цената на захарта е останала непроменена от 25 лева за килограм. С нов закон той променя изкупната цена на цвеклото на 500 лева за тон. Повишава и цените на килограм ръж с 25 стотинки и на килограм жито с 10 стотинки. През 1939 г. добивът от жито е бил 1 850 000 т, а от ръж – 250 000 тона.
Багрянов внася в Народното събрани и закон за снабдяване на земеделските стопани с първокачествен посевен материал, както и за земеделски инвентар. Пак той е радетел за отпускане на държавен заем от 300 милиона лева, като с него са закупени 38 00 плуга, 3000 редосеялки, 24 000 брани и 5000 окопвачки.
В документите му в Държавна агенция “Архиви” са и бележки за подобряване бита на селото. В тях той предвижда създаване постепенно на фурна, сушилня, баня, пералня и консервна работилница във всяко село. Записал е: “През 1940 г. всяка община да има консервна работилница и за консервиране на месо”.
В селата предвижда аптеки, акушерки, че дори детски градини и... конкурс за най-добър стопанин. До него в бележките му се чете: “Закон за борба срещу измамата при продажбата на земеделски продукти”. За борба със сушата предвижда водни хранилища и оризища, залесяване и затревяване. По времето, когато е министър, му пишат хора от селата на цяла България, приветстват промените му и предлагат нови идеи, в които той често се вслушва. По-късно като нещо несвършено отчита, че не е успял да направи планово земеделско стопанство като част от държавното. Идеята му е да създаде петгодишни планове за развитието му.
На 4 февруари 1941 г., знаейки за предстоящото включване на България в Тристранния пакт, напуска кабинета и живее основно в стопанството си във Воден. При оставката му министър-председателят Богдан Филов уверено заявява: “Различията, които докараха до оставката на г-н Багрянов, не се отнасят нито до целите, нито до задачите на земеделската политика, която водеше правителството досега. Те лежат повече в една странична област – областта на методите и на отношенията”.
В края на май 1944 г. в политическите среди все по-усилено се лансира неговото име за министър-председател. Независимо че след февруари 1941 г. регентите принц Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов са наредили агенти да го следят пред къщата му в София и във Воден, на 1 юни го одобряват за министър-председател. Такъв е до 2 септември 1944 г. Пред Народния съд казва, че тогава положението на България е било безнадеждно. Осъден е на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г.
"Смъртта на царя е от провидението - трябва кабинет и с комунистите"
Пред Народния съд:
Филов, доколкото си спомням, беше ни прочел един отговор, който беше даден на г. Соболев (тук има предвид Соболевата акция през ноември 1940 г., на която е предложен договор за сътрудничество с Москва - б.а.), този отговор беше отрицателен на предложенията, които е правил г. Соболев. Двете обстоятелства бяха: Разговорите на г. Молотов в Берлин и който отговор беше едно дърпане, ме доведоха до мисълта, че никак не е изключен един бъдещ конфликт между Съветите и Германия и че в този конфликт съществува опасност ние да бъдем въвлечени на страната на Германия.
---
В разговори с бившия министър-председател в дома на също бившия министър Стефан Стефанов: “Смъртта на царя е една намеса на провидението, за да ни помогне да излезем от безизходното положение, в което страната ни попадна последните години. Трябва да се направи един кабинет на националната концентрация, включително и комунисти, който да произведе избори за Велико народно събрание, чрез което да се потърси изходът. Това мнение аз сметнах, че не е зле да се предаде на министър-председателя (Богдан Филов – б.а.), затова поисках да го видя. Лансирах му моята идея накратко, видях, че умът му е зает само с въпроса за регентството и подобни идеи не го интересуват, затова след 10 минути си вземах сбогом и вечерта напуснах София”.
---
По време на голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г.
“На другия ден в дома дойде господин Лаврищев (съветският посланик по това време – б.а.). Той ми каза, че когато в София се заговорвало за криза, то винаги преплитали и моето име, и че той като стар познат иска да ме види и да узнае как аз схващам положението. Казах му, че с него, той знае, винаги говоря открито и че същото ще направя и сега.
Първо, че аз лично нямам никакъв нагон за власт. Смятам един такъв нагон за много първичен и животински. Второ. Смятам, че България е поставена в безизходно положение, ако мисли сега да излиза по старите пътища. Смятам, че световната война ще завърши с резултати, които хората сега не им се ще да допуснат.
---
Борбата на правителството за оттегляне на корпуса (има предвид българските войски в Югославия – б.а.). Още в началото този въпрос беше поставен и Министерският съвет беше абсолютно единодушен: “Корпусът трябва бързо да се оттегли”. След оформяне на решението военният министър заяви, че този въпрос е от командването на армията, че той не може да се разреши без заповед на регентите. Тогава аз се опитах да сменя военния министър, но за съжаление, ген. Стойчев отказа, а за генерал Маринов, както вече казах, регентите не се съгласиха.
---
За разговорите на Стойчо Мушанов в Анкара за излизане от войната: “Решихме и изпратихме г. Стойчо Мушанов в Анкара – г. Мошанов замина със задачата да потърси съвсем неофициално английския пълномощен министър, с когото били лични добри познати, да говори съвсем частно, а ако той пожелае тези разговори да станат официални, да ни уведоми и според обстановката ний ще решим какво да правим”.
---
Като Съветска Русия е решила да обяви война на България на всяка цена и че ний не можем да избегнем тази война, каквито и отстъпки да правим, и че с отлагането на това скъсване (на отношенията с Германия – б.а.) само губим ценно време да си развържем ръцете и веднъж завинаги да се очистим от всички техни агенти и партизани.
