Изкуствен интелект селектира гени за отглеждане на крави, които се оригват по-малко
Ще успее ли човечеството да произведе достатъчно храна, когато климатични катаклизми удрят селското стопанство? Не е ли самото селско стопанство една от причините за сериозни въглеродни емисии, които причиняват климатични промени? Как човечеството да излезе от този омагьосан кръг, който ни обрича на недостиг на храна?
Това бяха само част от въпросите, повдигнати на Конференцията на ООН за изменение на климата в Бразилия в края на миналата година.
Основният заподозрян за замърсяването е животновъдството. (Виж долу.) Все повече експерти търсят алтернативи на месото. Други обаче са на мнение, че човечеството няма да се откаже така лесно от хранителните си навици. Те виждат решение в създаването на алтернативно животновъдство вместо алтернативно месо. Добра новина за хората, които не искат да се откажат от месото и не признават нищо, което не е “расло на кокъл”.
Какво е алтернативно животновъдство? Начин да се подобри традиционното производство на месо, като бъде освободено от негативните странични ефекти.
Тъкмо това предлага базираната в Амстердам стартираща компания Connecterra. Иноваторите залагат на изкуствения интелект и предлагат решение в отглеждането на крави, което според тях щади природата. Чрез устройство, прикрепено към животните,
фермерите могат да следят плодовитостта, отелването, нараняването и други показатели,
свързани със здравето на кравите. Логиката е, че по-доброто здраве увеличава количеството произведено месо, което помага броят на стадата да бъде сведен до минимум.
Connecterra помага на фермерите да намалят и вредните газове, свързани с животновъдството. Иноваторите твърдят, че базиран на изкуствен интелект модел за оптимизиране на емисиите във фермата помогнал на холандска ферма за мляко да намали годишните емисии на въглероден двуокис с 42 тона.
Друго решение предлагат датски учени от Университета в Архус. Идеята им е да мерят количеството газове, отделяно от кравите. Те се позовават на проучвания, според които около
20% от емисиите на метан, който говедата изпускат, са наследствени
Така изследователите стигнали до идеята селективно да развъждат крави, които пръцкат и се оригват по-малко.
За разработване на иновацията учените от Центъра за количествена генетика и геномика (QGG) в Архус обединили усилия с партньори от индустрията. Революционният проект ще мери индивидуалните емисии метан на повече от 10 000 крави, обработвани от доилен робот. Множеството измервания ще позволят да се намерят кравите с ниски емисии на чревен метан, и от тези данни да се формулира развъден индекс. Платформата обещава да улесни и класирането на бикове за разплод според тяхната генетична предразположеност към емисии на метан. Нито една компания за развъждане в света не предлага
сперма от бикове, в която има информация за производството на метан,
основана на директни измервания от стада, смята мениджърът на проекта Ян Ласен от Viking Genetics.
Учените обещават ниска цена на измервателното оборудване, за да имат млекопроизводителите финансов стимул да прилагат мерки за намаляване на метана. Надеждите им са новата платформа за своеобразно “дирижиране” на пръцкането на кравите да помогне за намаляване на емисиите метан с 20% до 2050 г.
“Очакваме развъдният проект да намали емисиите на метан от общите млекодайни говеда в Дания със 171 875 т въглероден двуокис на година. Очакваме и по-добра ефективност на фуража, за да губят кравите по-малко енергия. Така всяка година кравата ще отделя 1409 кг по-малко азот и 215 кг по-малко фосфор. Ако това се разпространи сред всички 500 000 млечни крави в Дания, това съответства на 705 тона азот и 108 тона фосфор годишно”, оптимист е Ласен.
Дали и кога генната иновация на датските учени ще превземе фермите по света и ще ги спаси от санкции и затваряне заради високите емисии, които бълват, предстои да разберем.
Учени разработват и друг проект – промяна във фуражните добавки. Според изследване, публикувано на страницата на Beef Innovation Network Europe (BovINE) през 2021 г., увеличеното съдържанието на ненаситени мазнини във фуража инхибира бактериите, които произвеждат метан в храносмилателната система. През 2021 г. “Гардиън” разказа за иновация в храненето на кравите, която обещава да намалият газовете, които те произвеждат, докато смилат влакнестата храна. Този процес прилича на ферментация, обясняват учени в изследване, публикувано в PLoS One. Ако не знаете - метанът живее по-кратко в атмосферата от въглеродния двуокис, но е повече от 30 пъти по-ефективен при улавяне на топлина, което го прави основен парников газ.
Авторите на иновацията установили, че вид морски водорасли, наречени Asparagopsis taxiformis, могат частично да противодействат на тези емисии. Изследователите слагали по малко водорасли в храната на едър рогат добитък в продължение на 5 месеца и открили, че новата диета кара говедата да изхвърлят 82% по-малко метан, при това
без да се отрази на вкуса на млякото и месото от животните
“Вече имаме солидни доказателства, че морските водорасли в диетата на едрия рогат добитък са ефективни за намаляване на парниковите газове и че ефикасността не намалява с времето”, казва Ермиас Кебреаб от Калифорнийския университет Davis - директор на Световния хранителен център.
Предстои да видим дали и къде животновъдите ще намерят достатъчно количество Asparagopsis taxiformis - пурпурна морска трева, за да я вкарат във фуража на всички крави по света.
Едва ли тези и други технологични иновации ще успеят да поемат изцяло предизвикателствата пред месото на бъдещето. Вероятно ще са нужни и други усилия. Много страни вече обсъждат по-високи данъци за производители и потребители на истинско месо. В Нова Зеландия, например - страна, в която селското стопанство е отговорно за почти половината от общите емисии, предложиха закон, с който да се облагат емисиите от животни, отглеждани във ферми.
ФАКТИ
- През 2020 г. човечеството е изяло месо, морски дарове, млечни продукти и яйца на стойност 574 милиона метрични тона. Това прави почти 75 кг на човек.
- Производството и консумацията на месо е на първите места в антикласация за причинители на парникови газове, обезлесяване и съсипване на биологичното разнообразие. Организацията по храни и селско стопанство на ООН – FAO, изчислява, че дейностите, свързани с отглеждане на животни, заемат близо 50% от обитаемата земя на планетата.
- 77% от земеделската земя се използват за животновъдство, но то не осигурява на световното население нужните калории. Произведеното месо дава на човечеството само 18% от необходимата хранителна енергия и 37% от нужния протеин.
- Производството на 1 калория говеждо гълта 30 калории фураж, а една трета от културите, които хората отглеждат, се използва за храна на добитък вместо за храна на хора.
- Селскостопанският сектор е отговорен за 45% от всички антропогенни емисии на метан.
- По данни на Световния икономически форум от 2019 г. по света за храна се колят приблизително 130 млн. пилета дневно и 77 млрд. сухоземни животни годишно.
- Производството на 1 кг телешки протеин причинява толкова въглероден двуокис, колкото 5 двупосочни пътувания със самолет от Лондон до Рим.
