Не е от сезона, виновници за по-честите ни прозевки и отпадналост са смяната на часовника, клопката на 1000 пъти чутия мит, културният натиск, че трябва да "цъфтим" заедно с природата
С оттеглянето на зимата милиони хора по света започват да оправдават всяко неразположение или загуба на настроение с нещо, за което всички говорят, но науката не го открива - пролетната умора. Дали това е биологичен диктат, или просто една от устойчивите колективни заблуди на съвременното общество? Нааучните данни сочат към отговор, който ще подразни “уморените”.
Последният удар върху теорията за пролетната умора дойде през март 2026 г. с публикация в авторитетното списание Journal of Sleep Research. Екип от хронобиолози от Университета на Базел, Швейцария, е провел мащабен експеримент, проследявайки над 400 доброволци в реално време през цялата 2025 г. Учените са използвали комбинация от биометрични данни от носими устройства и ежедневни психологически анкети. Резултатите са категорични: въпреки че близо половината от участниците смятат, че са с пролетна умора, няма разлика с останалите сезони по отношение на обективните резултати от тестовете за бодрост, скорост на реакция и качество на съня. Заключението на швейцарските изследователи е, че умората през пролетта е по-скоро “когнитивен артефакт”. Нещо като самопораждаща се реакция – очакваме да сме изтощени, защото културата на мейнстрийма ни го внушава, и затова приписваме всяко нормално недоспиване или отпадналост на сезона.
В научните среди данните от Базел не правят голямо впечатление. По различни методики през годините са правени много проучвания в търсене на обяснение за безсмъртието на мита за изтощението от зимата, което ни пречи да се чувстваме възродени заедно със събуждащата се природа.
Година преди швейцарския експеримент в списание SLEEP беше публикуван анализ на данни от умни гривни и пръстени на над 70 милиона души от различни държави. Изследването установи, че макар хората да спят средно с около 17 минути по-малко през пролетта в сравнение с декември, това не води до натрупване на патологична умора. Човешкият организъм притежава изключителен капацитет за хомеостаза – вътрешна стабилност, която компенсира тези минимални колебания в пренастройката на организма.
Много други екипи на учени от различни области на медицината съобщават сходни резултати. Но за златен еталон за надеждност на изследванията в темата за пролетната умора е прието основополагащото проучване на Бърнадет Майер и Кевин Уилямс от Катедрата по психология на щатския Университет на Олбани, публикувано в Journal of Psychosomatic Research. Това изследване остава ненадминато като аргументация поради своята продължителност – цели 18 месеца. За разлика от много други проучвания, които просто питат хората “Как се чувствахте миналата зима?”, което разчита на ненадеждна памет, изследователите прилагат проспективен метод. Те следят участниците в реално време. И Майер и Уилямс откриват нещо фундаментално, което многократно ще се препотвърди след това: нивата на енергия при хората не се движат на вълни според сезоните. Ако един човек е уморен през март, той е бил също толкова уморен и през октомври, но е намирал друго оправдание за състоянието си.
Изводът на двамата учени е революционен за времето си: умората е строго индивидуален процес, свързан с личния стрес и навици, а не с позицията на Земята спрямо Слънцето. Променливи като преса в работата, качество на съня и физическото здраве обясняват почти 100% от вариациите в енергията. Сезонът сам по себе си има нулев принос към нивата на умора, след като се отчетат обективните фактори.
Проучването премества фокуса от астрономическото време към биологичното и социалното поведение на човека.
Но защо, ако данните отричат сезонните колебания, много лекари все още не са отхвърлили напълно идеята за пролетна умора? Донякъде заради смесването на представата за неразположение с ефектите от смяната на часовото време през март. От една страна, биологичната адаптация е реална. Медицината признава, че тялото преминава през нещо като хардуерна настройка, ако спазим технократската терминология, която днес е удостоверение за модерност.
Преминаването от зима към пролет е свързано с пренастройка от високи нива на мелатонин - хормона на съня и отпуснатостта, към по-високи нива на серотонин - хормона на доброто настроение и висок тонус. При естествения природен преход продължителността на дневната светлина и на нощния мрак се преливат плавно, със скорост в минути от едното към другото. При ръчкането на часовото време под диктата на безсмислена и вредна за здравето социална принуда постигането на хормонален баланс отнема на тялото между 2 и 4 седмици. Но няма общо с пролетта.
Нашият вътрешен часовник - циркадният ритъм, се управлява от малка структура в мозъка, наречена супрахиазматично ядро. Тя работи синхронно с естествената дневна светлина. Когато изкуствено преместим времето с един час напред, ние създаваме нещо като социален джетлаг. Усещането за хаос и изтощение от него лесно може да се припише на някакви мистични способности на сезона да ни омаломощава.
От друга страна, дори високообразовани хора може да попаднат в психологическата клопка на градските легенди. Изследователите на явлението пролетна умора го наричат социален конструкт - идея, създадена и поддържана от обществото, а не от обективната природа. Този тип феномени са резултат от споделени вярвания, културни норми и човешко взаимодействие. В случая пролетта носи със себе си огромен социален натиск за “ново начало”, “жизненост”, “щастие”. Едва ли не ако не “цъфнем и вържем” с овошките, нещо не ни е наред.
Когато не се чувстваме моментално преродени, ние етикетираме нормалното си състояние като умора. Науката обаче доказва, че тялото ни е много по-силно и устойчиво на сезонните промени, отколкото предполагаме. Все пак монетата има и обратна страна. Изследванията се фокусират върху здрави хора, но медицината не отрича съществуването на сезонното афективно разстройство, което е специфично клинично състояние сред малък процент от населението на света. Това обаче е друга глава от учебника по неврология.
