В условията на динамична международна обстановка България е изправена пред сериозни въпроси относно своята външна политика. Това заяви Меглена Плугчиева.
По думите ѝ, България като член на Европейски съюз и НАТО трябва да се придържа към общите рамки, но без да губи своята идентичност.
„Ние сме член на Европейския съюз и НАТО и разбира се нашата външна политика би трябвало да бъде в тези рамки, но това не означава обезличаване – това означава и на първо място поставяне на националния ни интерес", подчерта Плугчиева пред bTV.
Тя посочи, че честите политически промени у нас са довели до липса на последователност: „Истина е, че в последните шест години на непрекъснати избори, на непрекъснати смени, на служебни правителства, които изобщо за няколко месеца бяха, се стигна дотам, че изобщо не се ползваше експертизата на външно министерство."
Според нея външната политика трябва да се формира от парламента, но честите му промени са попречили за ясна стратегия: „С тези постоянни нови парламенти, колкото вече не знам на брой, де факто ние нямахме една ясно формулирана външна политика."
Плугчиева открои ролята на президентската институция като единствена с относителна приемственост: „Както виждате, само при президентската институция има една приемственост и последователност." По отношение на приоритетите тя беше категорична: „Естествено, че в тази буря, в която е светът, приоритетът за България и за Европейския съюз трябва да бъде мирът. Трябва да бъде невключване в никакъв военен конфликт."
Тя подчерта значението на дипломацията: „Това означава водене на преговори, ползване на дипломацията." Плугчиева отбеляза, че тази линия е била застъпена още в началото на войната в Украйна от Румен Радев, а в момента се развива и надгражда от Илияна Йотова.
По повод действията на служебните правителства тя изрази критика: „Едно правителство в оставка си позволи да отиде абсолютно адхок и да подпише едно такова присъединяване, след като беше ясно, че останалите страни членки на Европейския съюз изчакват и анализират."
Тя даде пример и със споразумение, свързано с Украйна: „Служебното правителство отива без никаква съгласуваност с президента – потъпкване на всякакви правила на координация и институционален диалог." Плугчиева определи документа като остарял: „Документът е толкова слаб. Няма числа, няма ангажименти. Лошото е, че той е стар – от 1924 година, а нищо от актуалната динамика около Украйна не е отразено." Тя предупреди, че подобни решения трябва да се вземат от редовно правителство и парламент: „Това би трябвало да бъде в ангажиментите и отговорностите на следващ парламент и редовно правителство."
По темата за международното напрежение и комуникацията между държавите Плугчиева обясни ролята на дипломатическите ноти: „Нотата е нормалната дипломатическа практика на взаимоотношения между държави, които имат дипломатически отношения." Тя подчерта, че ситуацията е динамична и изисква постоянна информираност: „Ако има и най-малкият симптом за промяна в ситуацията, трябва да се предприемат съответните действия."
По отношение на напрежението в района на Ормузкия проток тя предупреди за риск от хуманитарна криза: „Опасността от гладна хуманитарна криза в африканските страни е много голяма."
Плугчиева отново акцентира върху необходимостта от деескалация: „Трябва да се търси решение за прекратяване на конфликта, за връщане на масата на преговорите и за включване на България в международните усилия за мир – но след примирие."
