- Конституционните съдии на два пъти я запазиха заради паритет в гласовете, едва ли има смисъл отново да бъдат сезирани преди следващата ротация на членове
- Президентът с основание може да казва, че това не е неговият кабинет и не носи отговорност, предупреждават още тогава юристи
Ще оцелее ли домовата книга с кандидатите за служебни премиери, или 52-ото народно събрание, което предстои да избираме през пролетта, ще я отмени. А може депутатите отново да я пратят в Конституционния съд, макар това да изглежда нелогично, защото този състав се произнесе, а следващата ротация ще е чак в края на 2027 г.
Надежда, че парламентът ще преосмисли текста и
депутатите сами ще решат кашата, която забъркаха, изрази и президентът Илияна Йотова
при консултациите си с по-големите партии миналата седмица.
“Надявам се, че при едно стабилно мнозинство в следващия парламент много сериозно ще се преосмислят тези промени в конституцията, за да изглеждаме не само в очите на нашите европейски партньори, но и на собствените ни граждани достатъчно сериозни като институции”, посочи Йотова. От тези нейни думи може да се предположи, че самата тя няма да я праща в съда, каквато възможност има.
Вероятно по същата причина КС в този състав вече каза каквото има за домовата книга.
За промяна в основния закон от парламента са нужни 160 гласа,
толкова са необходими и за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота и на Инспектората към ВСС. Дали ще се събере подобно мнозинство, към днешна дата едва ли някой може да предположи. Също така не е ясно дали, дори да има мнозинство за промени в кадровия орган на съдебната власт, то ще е и готово за промени в основния закон.
Едно обаче е ясно. Въпреки многото критики от политици и юристи домовата книга оцелява вече две години. Прозвището ѝ даде Румен Радев при първия избор на служебно правителство по новия ред. Тя мина през цедката на Конституционния съд през 2024-а и 2025 г.
Първия път КС беше сезиран от депутатите извън сглобката и от президента Радев - веднага след като промените влязоха в сила в края на 2023 г.
След близо 6 месеца съдът излезе с решението си, с което отмени почти всички нови текстове, свързани със съдебната власт, заради които всъщност се тръгна към реформа на конституцията. Запази обаче домовата книга, защото съдиите, които са 12, се разделиха 6-има на 6-има.
Че тези разпоредби са противоконституционни, гласуваха шефката на съда Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова. А колегите им Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова застъпиха обратната позиция.
При това положение въпросът остана висящ, тоест можеше отново да бъде пратен в КС. Както се и очакваше, в края на 2024 г. настъпи т.нар. ротация в състава на съда,
напуснаха представители и на двата лагера
- “за” и “против” домовата книга. И също както се и очакваше, Румен Радев и депутати от БСП, “Възраждане” и ИТН пак пратиха новия начин за определяне на служебен премиер в съда.
След напрегнато няколкомесечно очакване отново нямаше решение. Съдиите се разделиха 6:3:3. Според Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Сашо Пенов и Невин Фети тези разпоредби са противоконституционни. На позицията си, че домовата книга не нарушава основния закон, останаха Надежда Джелепова, Красимир Влахов и Десислава Атанасова.
Според тримата тя не води до промяна във властовия баланс, а служебното правителство, макар и назначавано по предложение на кандидата за служебен премиер, остава политически отговорно пред президента, а не пред НС. И твърдят, че обратното виждане, обосновано от обвързания избор на президента, означава да се изключи всяка форма на политически контрол върху дейността на служебното правителство. В становището си заявяват още, че не може в парламентарна и демократична държава формата на управление да е обусловена от строго личното и неограничено усмотрение на президента да назначи посочен от него за министър-председател.
А пък другите трима - Борислав Белазелков, Галина Тонева и Орлин Колев, застъпиха мнение, че исканията, с които КС беше сезиран да се произнесе повторно, са недопустими.
Едва ли 12-имата конституционалисти ще отстъпят от вижданията си, така че съдбата на домовата книга остава в ръцете на тези, които я измислиха - депутатите.
Как обаче се стигна до нея и кой е “писателят” ѝ. Сега от ПП-ДБ подчертават, че тяхната първоначална идея била
редовното правителство в оставка да продължава да работи до изборите,
както е в други държави. Преди три години обаче тази идея не срещна подкрепата на юристите, а и на повечето народни избраници - не било добре правителство, което е подало оставка или е свалено, т.е. не се ползва вече с доверие, да продължава да действа месеци наред. Иначе като пример се даваше Нидерландия, където тогавашното правителство на Марк Рюте беше подало оставка, но продължаваше да действа.
Така в предложението за шестата поправка в конституцията, внесено на 28 юли 2023 г. по време на т.нар. сглобка, текстът придобива друг вид. То е
подписано от 166 народни представители
от ГЕРБ-СДС, ПП- ДБ и ДПС, като под номер едно, две и и три са имената на Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски.
В първия си вариант текстът за възможните премиери гласи следното: За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание.
Изборът бе изключително ограничен - измежду шефа на парламента, председателя на КС и на БНБ.
По време на дискусиите в конституционната комисия идеята шефът на КС да бъде сред кандидатите за служебен премиер е критикувана от всички юристи. Причината е, че в самия закон за КС пише, че съдиите по време на целия си 9-годишен мандат не могат да се занимават с нищо друго, дори да преподават. Така шефът на КС отпада и остават само двама - председателят на парламента и управителят на БНБ. За всички е ясно, че само от двама не може да се избира.
Затова преди второто гласуване
текстът се променя по предложение на Христо Иванов и група народни
представители Като аргументът е да се заимства гръцкия модел. (За него виж долу.)
Новият текст гласи: За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
От ВКС реагират незабавно и изпращат писмо до парламента, че това е
абсолютно омешване на трите власти
Така шефът на ВКС отпада.
По време на всички дебати повечето конституционалисти се изказват против новите текстове. Поставят се въпроси какво ще стане, ако всички откажат. Отговорът на депутатите е клиширан - няма как да се случи, защото това е чест и тяхно задължение. Времето после ги опроверга.
Другият въпрос, който тогава често се задава, е кой ще носи политическата отговорност за служебното правителство. “С пълно съзнание президентът, който и да е, може да каже, че това не е неговият кабинет и не носи отговорност”, предупреди проф. Пенчо Пенев. Без да се вслушат, депутатите приеха текстовете в края на декември 2023 г.
В Гърция посоченият няма право да откаже, в Испания служебните не правят бюджет
ВОЛЕН СТЕФАНОВ
Преди България да се “уреди” с домовата книга през 2023 г., радетелите на ограничаване на президентските правомощия по отношение на служебната власт даваха пример с други държави. Идеята за конституционната промяна бе заимствана от гръцката конституция и комуникирана като “гръцки модел”. В двете системи обаче има ключови различия. Едно от тях е, че в Гърция посоченият няма право да откаже конституционното си задължение. Там изборът за служебен премиер е измежду председателите на Върховния съд, Държавния съвет и Сметната палата. Шефът на парламента не е в списъка.
Управляващите бяха посъветвани за същото от Венецианската комисия - сред имената в домовата книга да не присъства това на шефа на Народното събрание. Служебното правителство трябва да е неутрално по същност. С премиер, който е бил шеф на парламента, т.е. носител е на политическо и партийно представителство, идеята се изкривява, обясни тогава проф. Екатерина Михайлова.
Хибридният модел на България не се хареса на Венецианската комисия, която изначално посъветва управляващите да не уреждат въпроса с избора на служебни министри чрез конституционни промени. Вместо това, както в други държави в ЕС и по света, настоящият парламент и правителство да продължат работата си до избирането на нови. Но мнозинството се вслуша само за непрекъсваемост на Народното събрание.
Сред страните, в които старото правителство продължава работа до избора на ново, са Великобритания, Канада, Австралия, Ирландия, Белгия, Италия, Финландия, Полша, Естония и Латвия.
В Ирландия няма уредени срок или ограничения на работата на служебния кабинет, той се контролира чрез останалите институции. В Нова Зеландия, Канада, Австралия и Великобритания правомощията са уредени в документ - “ръководство” на служебния кабинет. Няма право например да взема решения за международни договори.
Конституцията на Португалия ограничава ролята на служебното правителство, така е и в Испания, където служебното правителство няма право да гласува бюджет, също да предлага референдуми и законопроекти.
