Рисковете, които Европейският щит за демокрация носи по отношение на възможности за намеса в националните избори в Европа, въздействието му върху гражданското общество, както и практическото му приложение обсъдиха участниците в конференция, организирана от независимия евродепутат Елена Йончева, избрана с листата на ДПС, в Брюксел. В дискусията за новата инициатива на Европейската комисия, както и на съпътстващата я Стратегия за гражданско общество, се включиха членове на Европейския парламент (ЕП) от различни политически групи, представители на Комисията, на неправителствения сектор, университетски преподаватели и експерти, съобщиха от пресцентъра на евродепутатката.
Сред основните говорители бяха Жулиен Муние от Европейската комисия, Василе Динку, зам.-председател на специалната комисия за Европейския щит за демокрация (Прогресивен алианс на социалистите и демократите), Антонио Лопес-Истуриз, член на комисията по външна политика и подкомисията по човешките права (ЕНП), Томаш Здеховски, член на специалната комисия за Европейския щит за демокрация (ЕНП), Фабиан Зулег, главен изпълнителен директор на Център за европейска политика и директори на едни от най-големите неправителствени организации в Брюксел.
Конференцията съвпадна с публикуването на доклад на американската Комисия по съдебната система на Камарата на представителите, който разкрива механизми за цензура на ЕС, простиращи се и върху свободата на словото и изборите в САЩ. Според документа, от влизането в сила на европейския Закон за цифровите услуги (DSA) през 2023 г., Европейската комисия оказва натиск върху платформи да цензурират съдържание преди националните избори в Словакия, Нидерландия, Франция, Молдова, Румъния и Ирландия, в допълнение към изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. В анализа се твърди, че Европейската комисия редовно е оказвала натиск върху платформи преди националните избори в държавите членки на ЕС, за да постави в неравностойно положение консервативните или популистките политически партии. Тъй като регулациите са общи за платформите в целия свят, те засягат и американското общество.
Докладът прогнозира, че Европейският щит за демокрация ще засили възможността за цензура от страна на ЕС, ще премахне анонимността в интернет и ще въведе задължително определение за „реч на омразата", което ще се използва за премахване на съдържание, неудобно за управляващите в Брюксел.
Европейският щит за демокрация и Стратегията за гражданското общество вече са в парламентарна фаза, което прави дискусията особено важна, каза Елена Йончева пред участниците във форума. Тя заяви, че прекомерната намеса от страна на ЕС крие риск от цензура и манипулации под претекст за борба с дезинформацията, например, както и опасения за потенциална заплаха от намеса в националните избори.
Елена Йончева коментира, че Комисията е предприела важна инициатива, но Европейският парламент ще оформи това, което в крайна сметка ще бъде прието.
Европейският щит и Стратегията за гражданското общество бяха представени през есента на 2025 г. Те предвиждат действия по отношение на информационното пространство, изборите, медиите и гражданското общество.
Европейската комисия предлага да бъде създаден Европейски център за демократична устойчивост с цел откриване и реагиране на заплахи като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и независима европейска мрежа на проверителите на факти. За онлайн платформите ще има осъвременен кодекс за поведение по отношение на изборите. Кампаниите трябва да бъдат защитени от дезинформация, прикрито финансиране, купуване на гласове, опити за подбуждане към социални вълнения или актове на дестабилизация.
В процесите по наблюдение на изборите ще бъдат включени и неправителствени организации. Ще се проучва ролята на инфлуенсърите, включително и малките, и влиянието им върху изборите, „както на тези, които противодействат, така и на тези, които допринасят за чуждестранни кампании за дезинформация, съзнателно или не". Ще се създават кодекси на поведение и за тях, за да станат по-отговорни и по-прозрачни.
За финансиране на сектора на гражданското общество в следващия бюджет на ЕС се предлагат 9 млрд. евро по програмата AgoraEU. Освен това се предвижда да се установят
Европейският щит за демокрация и Стратегията за гражданското общество вече са в парламентарна фаза, което прави дискусията особено важна, каза Елена Йончева пред участниците във форума. Тя заяви, че прекомерната намеса от страна на ЕС крие риск от цензура и манипулации под предтекст за борба с дезинформацията, например, както и опасения за потенциална заплаха от намеса в националните избори.
Евродепутатът подчерта, че защитата на демокрацията никога не трябва да се превръща в партиен въпрос. Демократичната устойчивост е нещо, което можем да изградим само заедно и затова е от съществено значение междупартийната дискусия. Във форума участваха представители на двете най-големи политически групи в Европейския парламент, които поддържат инициативата. Евродепутатът предложи да се обсъди как е възможно тя да бъде приложена на практика, така че да е в обществен интерес.
Това не е цензура. ЕС се класира много високо в рейтингите по свобода на изразяване. Целта е да се противодейства на езика на омразата и манипулацията. Някои международни актьори дестабилизират нашата система, защити инициативата Жулиен Муние, директор на Главна дирекция „Правосъдие" на Европейската комисия. Сред мерките, които той открои, беше и овластяването на гражданското общество. Финансирането ще е адекватно и прозрачно, ще има по-добро сътрудничество с донорите.
Според евродепутата Василе Динку дезинформацията, фалшивата информация трябва да бъдат премахнати, но е важно кой решава какво е фалшиво и какво е приемливо. Едно мълчаливо публично пространство не е здравословно публично пространство, коментира той. Зам.-председателят на специалната комисия за Щита каза, че и добрите намерения могат да създадат възможности за злоупотреба. Демокрацията не може да бъде защитена чрез управление на всеки риск, демокрацията е жива. Най-силните демокрации са гражданите, които отказват прости решения. Демокрацията е риск, който поемаме, за да останем свободни, заяви той.
Томаш Здеховски, който, освен член на ЕП е и експерт по киберсигурност, смята, че защитата в тази област може да се поеме от Европол, както и от експерти, отдели по киберсигурност, които и сега съществуват. Той изброи най-сериозните предизвикателства – дигиталната анонимност, фермите за тролове.
Елена Йончева поиска да разбере и позициите на представителите на гражданското общество, с които често консултациите се провеждат късно, едва, след като кризите са налице. Гражданското общество, независимите медии и институциите за правата на човека не са участници в извънредни ситуации. Те са системи за ранно предупреждение. Те често виждат нарастващия натиск много преди той да се превърне в заглавие –независимо дали става въпрос за свиване на гражданското пространство, сплашване, дезинформация или бавна ерозия на общественото доверие, каза тя.
Фабиан Зулег коментира как би могъл Щитът да работи на практика, кога координацията се превръща всъщност във въздействие, защо отстъплението от върховенството на закона в ЕС е също толкова важно, колкото и външните заплахи, както и проблема с финансирането, особено на малките организации. Открои като ключово финансирането, което трябва да остане под условие, но „без него ще изгубим тази битка". Има нелиберални мозъчни тръстове (think-tanks), които унищожават демокрацията, каза Фабиан Зулег. Директорът на Центъра за европейска политика предупреди, че гражданското общество губи финансиране, става все по-трудно за организациите да получат достъп до средства. На този етап изглежда, че ще е невъзможно оперативно финансиране и финансиране по „Хоризонт" едновременно, например.
Представителите на неправителствения сектор коментираха някои от предизвикателствата. Едно от тях е свързано с алгоритмите в онлайн средата и начина, по който се генерират доходи от съдържание. Ние не знаем как работят политиките за монетизация, как тогава да демонетизираме, попита един от участниците, и настоя за повече прозрачност от платформите. Беше поискано и включването на националните институции по правата на човека в европейския Щит за демокрация, както и финансиране за тях.
Истинският успех на тази инициатива няма да се измерва с доклади или речи. Той ще се измерва с това дали журналистите, активистите, организациите на гражданското общество и демократичните институции се чувстват по-сигурни и по-подкрепени при изпълнението на работата си – и дали гражданите могат да се доверят, че демократичният дебат е защитен. Европейският парламент ще продължи да наблюдава, да задава въпроси и да настоява за резултати — защото прилагането е мястото, където се изгражда доверие, заяви в заключение Елена Йончева.
