Незаконна „паралелна банка" завлякла с милиони евро 500 инвеститори
Има и българска следа в разследването на мащабна финансова измама, разкрита от италианската Финансова гвардия в Анкона. За него съобщиха италианските медии. Става дума за престъпна мрежа, изградена по класическия модел на схемата на Понци, с разклонения не само в Италия, а и в Полша и България, използвани за движение на капитали и за придаване на привидна международна легитимност на незаконната дейност.
Моделът напомня добре познатата схема, създадена в началото на XX век от Чарлз Понци, която е проста, но изключително ефективна: ранните инвеститори получават високи печалби, финансирани не от реални доходи, а от средствата на новопостъпилите участници. Механизмът работи, докато потокът от нови вложители не пресъхне и системата неизбежно се срути.
Именно чрез такъв модел престъпното сдружение, разобличено в рамките на операция „Golden Tree" (златно дърво), е успяло да изгради незаконна паралелна банкова структура, която е оперирала без каквито и да било разрешителни. По данни на разследващите са били придвижени над 4 млн. евро, а в схемата са били въвлечени около 500 инвеститори, първоначално от провинция Анкона, а впоследствие от цяла Италия, в това число Рим, Милано, Неапол, Палермо, Торино и Бари.
Четирима души са разследвани, двама от които в района на Анкона. Финансовата гвардия е пристъпила към запор на банкови сметки, включително в чужбина, и до блокиране на онлайн платформата, използвана за предполагаемите незаконни операции.
Според реконструкцията на събитията, извършена от командването на Финансовата гвардия в Анкона под ръководството на местната прокуратура, организацията е предлагала типични банкови услуги: откриване на чуждестранни сметки, отпускане на заеми и „възможности за инвестиции". Всичко това е било прикрито зад фасадата на предполагаема „общност", насочена към благосъстоянието на своите членове.
В действителност обаче системата предлагала високодоходни инвестиции, представяни като сигурни и особено изгодни, като плащанията са били маскирани под формата на „cashback", с цел заобикаляне на контролните механизми. Ключова роля за успеха на схемата е изиграло доверието, изградено от фалшиви финансови посредници с жертвите -хора на възраст между 20 и 85 г., много от които са вложили лични спестявания, пенсии или средства, получени чрез заеми.
Системата се е самоподдържала чрез препоръки „от уста на уста" и социалните мрежи, превръщайки самите инвеститори в рекламни агенти, стимулирани с възнаграждения според броя на привлечените нови клиенти и внесените суми. Достоверността била подсилвана и от на пръв поглед професионални инструменти, сред които персонализирана физическа дебитна карта и мобилно приложение, имитиращо онлайн банкиране.
Крахът настъпил, когато исканията за възстановяване на средства са надхвърлили новите постъпления. В този момент организаторите са престанали да изплащат както печалбите, така и първоначално вложения капитал.
Според разследването, средствата, попаднали под контрола на предполагаемия „мозък" на схемата, са били използвани за лични разходи, за организиране на събития с цел привличане на нови инвеститори, както и за високорискови спекулативни вложения, включително покупка на злато и криптовалути.
В края на операцията четирима души са подведени под отговорност за незаконна финансова дейност, незаконна банкова дейност, измама и пране на пари. Претърсванията, извършени в регионите Марке, Абруцо и Ломбардия, са довели до прилагане на ограничителни мерки срещу двама заподозрени, запор на 15 банкови сметки в Италия и Полша и окончателно спиране на онлайн платформата, използвана за предполагаемата измама. Разследването продължава, като вниманието на италианските власти остава фокусирано и върху международните връзки на схемата, включително ролята на структурите и финансовите канали, свързани с България.
