"Категорично не отговарят на истината разпространените в някои интернет сайтове твърдения, че като председател на СГС искам еднолично да управлявам, да влияя и да отменя съдийското самоуправление.
Фактите сочат точно обратното".
Това заяви в позиция шефът на СГС Руси Алексиев, предаде БТА.
Ето как продължава позицията:
Свиках Общо събрание за 17.12.2025 г. с първа точка съдиите сами да решат кой и по какъв механизъм да се извършва преместването от едно отделение в друго, единствено в хипотезата, когато има свободно място и има съдия, който е изявил желание за преместване. За разлика от тези колеги, които не пожелаха да бъдат цитирани от медиите и да застанат с имената си зад думите си, аз заявявам категорично, че държа на съдийското самоуправление и се съобразявам изцяло с решенията на Общото събрание. Това е залегнало още в концепцията ми за управление на съда, заявих го по време на изслушването ми от Общото събрание на СГС на 27.11.2024 г. и пред ВСС и продължавам неотклонно да отстоявам тази позиция.
Именно последователността ми в тази посока ме мотивира да свикам предстоящото Общо събрание, след като на предходното такова, което се проведе на 26.11.2025 г., бяха поставени въпроси, разкриващи различното тълкуване по отношение на чл. 85, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.
Дискусията показа липсата на единно становище по отношение на смисъла на законовите разпоредби, тълкувани съвместно. Различия в становищата бяха изразени и при проведеното събрание на съдиите от Търговско отделение на 21.10.2025 г., на което съдиите гласуваха кой колега да заеме едно свободно място в отделението. Впрочем и при това гласуване, видно от отразеното и в протокола, някои съдии от Търговско отделение, изразиха категорично отрицателното си становище именно по този начин, конкретно съдии в СГС да оценяват техни колеги съдии в СГС, които освен това работят и в друго отделение на съда, да се решава кой колега е „по-подходящ" да бъде преместен. Преценката за професионалните качества на съдиите следва да се извършва от висшестоящите такива, какъвто е закрепеният в ЗСВ принцип при атестирането и конкурсите, а не от съдиите от същия съд. Това отрицателно становище бе застъпено и от съдиите в Гражданско отделение – първоинстанционни състави, които на свое събрание изрично не пожелаха да гласуват кой от тримата колеги от отделението, изявили желание да се премести в Търговско отделение, да отиде там.
Друг съществен аргумент за свикване на Общото събрание на 17.12.2025 г. е и разнородната практика в СГС до момента. В последните няколко години преместените съдии по тяхно желание, със заповеди на предходни председатели на съда, а не с решение на Общото събрание, са поне пет, от които четирима съдии именно в Търговско отделение, докато с решение на Общото събрание са преместени девет съдии, в различни от Търговско отделение отделения на съда, и то преимуществено при новооткрити състави, а не при освободени такива.
За да свикам на 17.12.2025 г. Общо събрание на съда за разрешаване на коментирания въпрос от всички колеги, а не еднолично от председателя, допринесе и липсата на яснота в мотивите на законопроекта за изменение на ЗСВ още от 2016 година. От тях не се изяснява докрай дали Общото събрание гласува само броя и вида на съставите и кой определя персонално съдиите във всеки състав. Това за случаите, когато не се попълват новооткрити състави или се променя структурата на съда, когато несъмнено компетентността е на Общото събрание, а при наличие на освободен състав и желаещ съдия от друго отделение на съда да го поеме. В мотивите към проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт още от 2016 г. е записано, че „Съдийското самоуправление се усилва и с въвеждането на следните нови правомощия на общите събрания на съдиите: .... да определят броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя...". Именно тази неяснота предизвиква различното тълкуване и разнородната практика на СГС до момента. Не е вярно, че законът е ясен и непротиворечив именно в тази си част, при очертаната хипотеза на освободено място в едно отделение на съда и желаещ колега да го заеме от друго отделение.
Ето защо, за да могат всички съдии да вземат становище и да бъде решен въпросът с механизма за преместване на съдии от едно отделение в друго, отново подчертавам дебело - единствено в хипотезата на изявено желание от съдия и освободен състав, е и свиканото от мен Общо събрание за 17.12.2025 г.
И тук възниква резонният въпрос: Как точно искам да управлявам еднолично, при положение че още на предходното Общо събрание заявих, че до края на годината ще свикам ново Общо събрание, на което всички съдии, които пожелаят, вкл. и тези, които не са присъствали, да изразят своето становище и да гласуват? И искам отново, за пореден път, да подчертая, че тук става въпрос единствено и само за определяне на съдия при освобождаване на място в състав и наличието на желаещ да се премести там колега. Това са обстоятелства, които по никакъв начин не зависят и не биха могли да зависят от мен, като председател на съд.
По отношение на споменатия жребий, правя следните уточнения:
След като постъпиха заявления от трима съдии от Гражданско отделение – първоинстанционни състави, че искат да се преместят на едно свободно място в Търговско отделение, отчитайки различните становища в съда, както по отношение на критериите за преместване, така и на органа, който да го извърши, изразени и на събранията на съдиите от Търговско отделение и Гражданско отделение – първоинстанционни състави, на 04.11.2025 г. проведох жребий, точно за да се избегне еднолично решение на председателя. На жребия присъствахме не само аз и мои заместници, но и съдиите, които са подали заявление за преместване. Заради липсата на приети правила за преместване на съдии от едно отделение в друго, съобразявайки различните становища за това по какви критерии и от кой орган следва да се извърши преместването, и за да се избегнат всякакви съмнения за съзнателно или несъзнателно пристрастие или фаворизиране, избрах единствения най-обективния и безпристрастен начин – чрез теглене на жребий. Преди провеждането му ясно и безпротиворечиво изразих позицията си пред всички присъстващи защо прибягвам именно до този способ, който, между другото, е регламентиран и в ЗСВ, и в Изборния кодекс, и в ГПК. Точно чрез жребий се избират и членове на ВСС от съдийската квота, при равен брой гласове, и народни представители, и депутати в Европейския парламент, отново при равен брой гласове. Повторих съображенията си съвсем публично и пред цялото Общо събрание на съда, проведено на 26.10.2025 г., тъй като смятам, че дължа отчетност за действията си пред колегите съдии.
Категорично не отговаря на истината, че до момента изразеното становище на съдиите от отделението кой да бъде преместван е било определящ фактор. Както посочих по-горе, съгласно дългогодишната практика на съда, преместванията на съдии в отделенията са правени предимно със заповед на председателя. Последните премествания в Търговско отделение също са извършени със заповед на предишния председател, без да се провежда гласуване от Търговско отделение и да се изразява становище.
Нелепо звучи твърдяното желание за „овладяване" на съда от моя страна. В случая става въпрос за избран един колега от общо 26, който е заявил изрично желание. Какво влияние би могъл да окаже върху цялото отделение един съдия?
Резонен е и въпросът, как точно се предполага, че смятам да „овладея" съда, премествайки по-рядко от веднъж годишно, изводимо от досегашната практика в СГС, при изрично изразено желание от колега от едно отделение и наличие на освободен състав в друго, в което съдиите са над тридесет (единствено в Търговско отделение са двадесет и шест)?
Също така, в хипотезата на един освободен състав в едно отделение и само един желаещ колега да го заеме от друго отделение, тогава Общото събрание ще трябва да гласува дали да му позволи или не? Ще си позволя съвсем искрени думи, но това ми изглежда като желание за диктат на пролетариата. Ти имаш желание, но от нас зависи дали да ти позволим или не. И то, за разлика от заповедта на председателя на съда, която би могла да бъде обжалвана, тоест преценката ми подлежи на контрол, решението на Общото събрание не е обжалваемо и още по-важно – не е въобще задължително да е мотивирано.
Тъй като в статията се засяга и въпросът с командироването, нека да изясня някои обстоятелства и в тази връзка.
Едно от първите неща, които предприех, когато встъпих като председател на СГС, е да създам комисия с моя заповед, с която определих работна група от изявили желание съдии от всички отделения в СГС, които да изработят проекти за правила за командироването на съдии в СГС. Тази комисия изработи два варианта на правила, като на последното Общо събрание беше приет единият вариант. Всъщност, това Общо събрание беше свикано преимуществено с тази цел, тъй като на предишното събрание м. юни, поради липса на кворум, проектите за правила не можаха да бъдат гласувани. В течение на години назад, до настоящия момент, такива правила, въпреки правените опити в тази насока, не бяха приети.
И преди тяхното приемане обаче, възприех практиката командироването в СГС да се извършва чрез гласуване на съдиите от съответните отделения. Приел съм този механизъм, за да не се създават каквито ѝ да е предпоставки командироването да зависи от волята на председателя, а да е съобразно желанието на съдиите от отделението, където ще работи командированият. Дали колегите, обърнали се анонимно към интернет медиите, ще отрекат, че това е точно така и командироването се извършва единствено съобразно изявената воля на съдиите от съответното отделение? В случай, че някои направи такова възражение, налице са данни и протоколи от проведените гласувания в съответните отделения, включително и протокол от извършеното в Търговско отделение гласуване за командироването там на колега от СРС. Намирам за необходимо да изтъкна, че откакто съм встъпил като председател на СГС точно по този начин са командировани в СГС всички съдии от СРС, съответно в Търговско отделение, Гражданско отделение – първоинстанционни състави и Гражданско отделение – въззивни състави.
В заключение, ситуацията повдига няколко въпроса, които трябваше да бъдат обсъдени първо на Общото събрание и тогава пред медиите, но тъй като някои колеги нямаха търпение да изчакат до утре, въпросите е добре да бъдат поставени и публично.
- На първо място, ако жребият беше посочил избрания от отделението кандидат, дали реакцията би била такава и обвиненията за еднолично управление щяха да съществуват? На тази плоскост прави впечатление липсата на настоящата реакция при предишните премествания със заповеди на предходните председатели на съда.
- Тъй като разнородната практика при преместването на съдиите не е от днес и съществува в годините назад, защо съдиите, които иначе публично настояват за съдийско самоуправление, не са направили поне опит за свикване на Общо събрание на СГС по тези въпроси, така както направих аз? Публичните обвинения, и то от колеги, които не са проявили смелостта да излязат пред медиите с имената си, за мен сочи на преследване на други цели, прикрити под предлога, че отстояват независимостта на съдийското самоуправление.
- Ако исках да управлявам еднолично дали щях да инициирам и осъществя докрай приемането на правила за командироване в СГС? Нещо, което не бе свършено досега. Дали щях да поставям всеки въпрос, който касае дейността на съда в цялост, за обсъждане от Общото събрание на съдиите в СГС?
- И последният въпрос, който е по-скоро риторичен: Как точно и дали е възможно да се манипулират 170 съдии, каквато е числеността на СГС? Как може свикването на Общо събрание да бъде прието за проява на еднолично управление или за желание за „овладяване" на съда? Едно такова съмнение в манипулируемост на толкова много съдии не е ли флагрантно подценяване независимостта и способността за отстояване на мнение на съдиите в СГС?
Въпроси, на които вярвам всеки един разумен човек може да си даде сам отговор.
