- Родителите на малките искат да се учи повече български език, а на гимназистите – математика
- 35% от анкетираните пишат тройка на образованието ни, но и за 30% то е "по-скоро важно", а не основен приоритет
Повече часове по български и литература и по математика вместо по чужди езици в училище. Това искат родителите за децата си днес. Това обръща тренда от последните 20 години, през които хората са предпочитали да се набляга на ученето на чужди езици.
В началните училища родителите искат да се отделят повече време и ресурси за часовете по български език и литуратура. Това са посочили 49,2% от анкетираните за проучване на Националния център за парламентарни изследвания, проведено през септември.
На второ място, но с едва 12,9% са часовете по чужди езици, следвани от народните песни и танци, математиката, точните науки и информационните технологии.
Това е рязка промяна в тренда от последните 20 г. На същия въпрос през 2018 г. първи отново са класирани часовете по БЕЛ, но едва с 28,5%, докато интересът към чуждите езици е бил 23,7%. През 2005 г. обаче хората са държали най-вече на чуждите езици. Едната от причините за обръщане на тенденцията днес навярно е
все по-лесният достъп до онлайн ресурси,
приложения, международни програми, а и все повечето частни уроци - групови, индивидуални, дистанционни и т.н. Хората вече не разчитат основно на училище, за да научат децата им нов език. Освен това много родители се оплакват, че когато той се учи като втори език, часовете са твърде малко и на практика нищо съществено не се научава.
“Засиленият интерес към родната литература и език вероятно е обществена реакция на глобализацията, която увеличава нуждата от укрепване на националната идентичност и култура. Освен това българският език се възприема като основа за грамотността и успешното усвояване на други предмети”, гласи докладът към проучването.
Малко по-различна е ситуацията при гимназистите - там на първо място родителите поставят математиката с 22,8%. И отново прекъсват тренда за чуждите езици. През 2018 и 2005 г. убедително те са били на първо място, следвани от компютърното обучение. Преди седем години на трето място родителите са искали повече часове по история, а преди 20 г. - БЕЛ.
В проучването българите отговарят и колко е важно образованието за тях: за 48% то е от изключителна важност, за други 30% е “по-скоро важно”. Резултатите показват, че колкото по-образован е човек, толкова по-важна е просветата за него.
Иначе оценката за българското образование е много ниска. Най-много (35%) са му писали тройка, а 22,4% - четворка. С шестица са го оценили нищожните 1,4%, а 16 на сто са му писали двойка.
Какви са причините? Най-вече подборът на учители и заплатите им, смятат 16,5%. Важно е да се отбележи, че учителските заплати бяха сериозно увеличени през последните години - през 2019 г. стартовата беше 920 лв., а през 2025 г. е вече 2131 лв.
“Посочилите този проблем са на мнение, че съществува недостиг на квалифицирани преподаватели, а наличният персонал е възрастен и претоварен с работа. В обществените представи учителите са с ограничени права и нисък обществен авторитет, а заплащането им се оценява като неадекватно”, гласи докладът.
На второ място хората нареждат учебните програми - 15,4%. Анкетираните посочват, че те
съдържат излишен материал,
прекалено са тежки, а учениците особено в начален етап се претоварват. Други основни причини са семейното възпитание (13,1%), дисциплината на децата (13%) и честите промени в образователната система (5,3%). Най-важната функция на училището е именно образователната, мислят повече от половината българи, за 39% е възпитателната.
Проучването изследва и в кои области българинът има най-голяма нужда от допълнителни знания. За над една трета това са чуждите езици, 30% са посочили компютърните умения, а 16% - икономиката и финансите. Другите все по-актуални сфери са бизнес и предприемачество, публични комуникации и изкуство и култура, които са и все по-търсени университетски специалности.
