Библиотеката на Алма матер пази първата печатна книга на кирилица

Сградата е открита с централната част на Ректората през 1934 г.

Първата книга на кирилица, издадена през 1519 г. във Венеция от Божидар Вукович - първия, който създава печатница за книги на кирилица.

Съкровището на пет века е едно от многото,

които съхранява библиотеката на Софийския университет. Книжното тяло е чудесно запазено, а корицата е изработена от дърво и обвита в кафява кожа.

Сред бисерите на светилището за книги е и граматиката на Неофит Рилски, създадена за Априловската гимназия. Един от екземплярите, които притежава библиотеката, съдържа уникален ръкописен увод от 17 страници.

Граматиката на славянските езици на Мелетий Смотрицки, с която се поставя началото на изучаването на тази наука, служи като основа за българските граматики. Притежаваният от Университетската библиотека екземпляр вероятно е бил докоснат от огън - на това навеждат следите. Което е доказателство, че дори да мине през огън и вода, книгата може да оцелее и да продължи своя живот.

От края на XVI в. е творбата на теолога Саломон Швайгер, в която описва пътуването си от Австрия до Константинопол. Пет глави са посветени на пътя му от Белград до Константинопол и е ценен източник за живота на народите по тези земи. Освен това

в книгата на немския теолог е първият нотен запис на народна българска песен

Специалното копие на дисертацията на Петър Берон пък е изработено за 100-годишнината на Алма матер и е дар от президента на Германия. Освен хирург, изобретател, философ, писател и реформатор в образованието, д-р Берон е акушер-гинеколог, а дисертацията му е посветена на измерването на плода при бременност.

Редица лични библиотеки се съхраняват тук, най-голямата е тази на проф. Боян Пенев. До нея е разположена библиотеката на Мара Белчева, която приживе споделя, че би искала нейните книги да бъдат подредени до книгите на Боян Пенев и тези на Пенчо Славейков.

С особена привързаност разказва за уникалните екземпляри и историята на библиотеката директорката доц. Биляна Яврукова, която вече 24 г. работи в нея - от студентка трети курс по библиотечно-информационни науки във Философския факултет на СУ. В продължение на 16 години е заместник-директор.

Изящната сграда на Университетската библиотека е открита заедно с централната част на Ректората през 1934 г. Архитекти са Иван Васильов и Димитър Цолов, които са проектирали и сградите на Националната библиотека и на БНБ. Тази за книжните съкровища на университета е решена в дърво, което носи уют и топлина за читателите.

При построяването ѝ централното книгохранилище приютява около 250 хил. тома, а

днес съхранява 1,150 млн. тома

Първият директор Стоян Аргиров при строежа казва, че сградата на библиотеката е малка и няма да е достатъчна за бъдещото ѝ развитие. Част от фондовете днес се съхраняват в изнесени хранилища, за да има място за новите книги.

Книгохранилището е на 6 етажа, а асансьорът от 1934 г. работи перфектно

В него обаче влизат само по един. Някога в едно от помещенията е имало книговезница.

Сградата е изключително функционална - от всяко място може да се стигне навсякъде. За времето си, а и днес е образец на сграда за библиотека, гордее се доц. Яврукова. Някои оприличавали каталожната зала на библиотеката на Британския музей. Тя е под формата на елипса, каквато е формата на Аулата.

Ако погледнете отгоре, централната част на Ректората и сградата на библиотеката имат сходна форма.

Библиотеката прилича на отворена книга,

казва директорката.

Днес елегантните стари мебели делят светлите пространства на библиотеката със супермодерна техника.

Лабораториите по дигитализация на документално наследство и по реставрация и консервация на книжовни паметници разполагат с най-висок клас скенери и с всякаква специфична техника за работата на професионалистите в библиотеката. А в нея може да влезе всеки. Такова било условието на Министерството на просвещението още при откриването ѝ.