В семейството на изключителни съдов хирург и дерматолог днешната гордост е вторият на олимпиадата по лингвистика
Да ти изскочи дзонгкха на пътя и да не се уплашиш, да не се спънеш, а да продължиш и да стигнеш дори по-далече, отколкото си мислил, че е възможно? Не – дзонгкха не е нито страшно животно, нито препятствие в буквалния смисъл. Това е националният език на Бутан. Използва тибетската азбука. Майчин език за едва под 200 000 души. Говорен от около 600 000. Но не – това не е история за китайско-тибетските езици. Това е история за едно българско момче, което обича да решава логически задачи на непознати езици. И е сред най-добрите в целия свят!
Никола Николов (12-окласник от Американския колеж в София) заслужи място сред най-добрите български ученици по лингвистика, отиде на Международната олимпиада по лингвистика - 22-а поред, но за него първа. И сред рекордните 227 участници от над 40 държави спечели златен медал и абсолютно второ място.
В семейството на уважавани лекари – изключителния съдов хирург Димитър Николов и доцента по дерматология и преподавател в Софийския университет Валентина Брощилова, има нов голям повод за гордост. Не в сферата на медицината, а на лингвистиката. Не за безценната работа на татко и мама, а за безценните възможности на едно от техните момчета, извели го на световния връх по лингвистика.
Никола се среща с лингвистиката в 5-и клас благодарение на учителя си по математика в ПЧМГ Веселин Златилов, който води и школа по лингвистика.
"Първоначално не изразявах интерес, но имах някакво желание да започна да се състезавам в различни дисциплини, да разгледам различни неща. Но на първата среща с лингвистиката даже не ми се ходеше. Тогава майка ми ме подтикна малко. Каза ми: „Иди един път да видиш как е". Отидох. И още от първия път ми хареса много. Допадна ми идеята за логическите задачи с езици. Допадна ми да ги решавам. Беше много приятно усещане и просто се запалих. А и нашите работят до късно, за мен беше като занималня. До 7-и клас ходех редовно. В осми клас, когато се преместих в Американския колеж, спрях – просто имах проблеми със самочувствието, а в новото училище беше тежка работа. В 9-и клас се записах в клуба по лингвистика в колежа. Имаше и други бивши ученици от ПЧМГ, голяма част от тях също бяха минали през школата на Веселин Златилов. Ходехме, решавахме задачи всяка седмица. Но тогава не мислех за олимпиади – имах чувството, че след една изпусната година не съм готов. Следващата година пък нямаше клуб. Но една моя учителка ме подтикна да отида на олимпиада и национално състезание, които пък са решаващи за избирането на нашия национален отбор. И изведнъж, без дори да разбера как, се оказах в разширения национален отбор на България. Това отново запали искрата у мен за лингвистиката. Показа ми какви умни хора се занимават с това, върна ми желанието да се състезавам. Подтикна ме отново да се завърна в тази среда. Беше 2023 г. Аз винаги съм имал желание да се предизвиквам с логически задачи и като цяло със задачи. Затова и винаги съм обичал математиката. А като решиш някоя задача, чувството на успех е прекрасно", разказва Никола.
„Особено през тази година лингвистиката не беше нещото, което поставях на първо място в живота си, тъй като трябваше да завърша училище, имах кандидатствания.
Лингвистиката малко я бях
избутал по-назад в приоритетите си,
но пък винаги беше нещото, с което се опитвах да се занимавам малко по малко, всяка седмица – особено и с клуба в Американския, който вече водех аз", споделя още той.
В годината на най-големия си успех в лингвистиката всъщност кандидатстването в чужбина е приоритет №1 за Никола. “В Американския колеж кандидатстването е изкарано като огромна работа. Всички се блъскаме много да направим най-добрата апликация, да напишем най-доброто есе, да допълним с други извънкласни дейности. Едва ли не – да кажем на университетите: “Вижте ме какъв съм умен и готин”. Затова и аз се бях концентрирал в моите опити да направя добра апликация. В основното училище, в което исках в САЩ, не ме приеха. Имах много други опции, уникални училища за много хора, но лично мен те не ме задоволяваха. И затова се насочих към Италия. Цялата идея е, че ще уча автомобилно инженерство”, разкрива Никола.
Въпреки усилията около кандидатстването, той се справя отлично и със задачите по лингвистика в Китайско Тайпе. Макар и дебютант на такъв форум, което предполага сериозно вълнение, неговата тактика е просто да се наслади на изживяването. “Опитвах се да гледам възможно най-спокойно. Колкото и уникален момент от живота ми да беше, тъй като никога не ми се беше случвало и се усещаше като нещо суперспециално, аз трябваше да се опитам най-вече да му се насладя, тъй като то не предрешава живота ми до крайна степен. Просто се опитах да вляза възможно най-позитивно и да изживея момента. Това много помогна с решаването на задачите.
Не отидох за злато,
отидох да се насладя
Да видя свят. Да реша задачи заедно с участници, които вече са били златни, сребърни, бронзови медалисти. Това са хора от огромна класа. Голяма част от тях ще се занимават с лингвистика в бъдеще. Само да се запознаеш с такива хора, е нещо уникално”, казва Никола.
Но той е втори от всички тези уникални 227 души на олимпиадата. Не крие радост и гордост, че единственият по-висок резултат от неговия е отново български – на Ванеса Калинкова от Бургас. Първите 15 получават златен медал, но първо и второ абсолютни места са български. Ванеса и Никола позират с особено чувство с българското знаме след финала. Близо сме и до трети златен медал, 16-ото място е за Калина Иванова – първата от сребърните. Със сребро е и Сирма Караджова. Бронзови печелят Павел Василев и Иванимира Неделчева. А с почетни грамоти са Аглая Анави и Михаил Бошов. Ръководители на лингвистите ни тази година са Веселин Стамов, Василена Лазарова и Здравко Иванов.
На олимпиадата всеки трябва да реши 5 задачи за 6 часа. Но дали не трябва да питаме още нещо, преди да минем към задачите за олимпийци?
Какъв е най-краткият отговор на въпроса “Що е то лингвистика?”. Пък било то и през призмата на бъдещ автомобилен инженер. “Логически задачи, в които ни е представен чужд език. И ние се опитваме чрез нашето знание за родния език да разберем как работи този друг език. Да разберем какво е специалното нещо в него, което го прави по-интересен, какво основно явление е специално за него”, казва Никола.
Първият му досег до лингвистиката в пети клас е “не много добър пример на задача”, но “лесен начин, с който много често се показва на новите ученици”.
“Тя е на суахили. Имаме различни думи на суахили с техните разбъркани преводи на български. Трябва да забележим, че думите на суахили са изграждани от по две части, и трябва да осъзнаем, че всяка една дума има две смислови неща, които я образуват. От петокласниците се очаква да видят, че първата половина на думата определя размера ѝ – малък, голям, среден. А втората определя общия смисъл”, обяснява той.
“Когато ученикът осъзнае, че всяка дума се състои от класификатор, който показва размера, и корен, може да се направи една табличка и като преброи колко пъти се среща всяка представка за размер и всеки корен на дума, може да се ориентира коя дума какво означава. Да речем – човек, джудже, великан. Всички те са с един корен – за човек”, допълва обяснението Здравко Иванов.
Коя е най-любимата задача на Никола Николов? "От всички задачи, които съм решавал някога, любима ми е една от Международната олимпиада през 2003 г. В нея се разглежда изкуствен език. Той е направен с идеята всички думи и изречения да се представят чрез математически знаци. Опитваме се да разберем как работи тази система с математически знаци. Например – глаголът е представен като степен, подлогът – в скобички. Трансцендентална алгебра. Любима задача. Много логическа. Много лесно се забелязва, когато имаш минало в математиката. Примерно може да има формула с баща, майка, син и дъщеря в числител, син и дъщеря в знаменател. Като се съкратят, остават баща и майка. Имаме семейства разделено на деца, значи думата остава да бъде родители", разказва той.
И така, от онази лесна задачка за петокласници, за която било достатъчно логично мислене и да можеш да броиш, през множеството други яки логически задачки се извървява пътят до Китайско Тайпе и Международната олимпиада по лингвистика през 2025 г.
Една от задачите там била на езика гаам, говорен в Югоизточен Судан. Основното явление в него е отчуждаемото и неотчуждаемото притежание. Нещо, характерно за много езици, но не и за българския. Пример – частите от тялото и роднините са неща, които не може да бъдат откраднати лесно, докато домашните любимци и вещите – може. Част от тази задача на олимпиадата е участниците да се досетят, че изобщо има такова нещо, и да осъзнаят
как се изразяват отчуждаемото
и неотчуждаемото притежание
“Имаше задача за бройна система - получаваме определени числа на някакъв език и трябва да опитаме да разберем как точно работи системата им за числата. Тази година задачата за бройна система беше на дзонгкха – официалния език на Бутан. Там числата до 20 може да се кажат по един и същи начин, но числата над 20 може да се записват по два различни начина. Трябваше да разберем тези така наречени система А и система B как точно работят.
Имаше задача по психолингвистика, която е рядко явление. Аз примерно бях виждал една задача по психолингвистика преди това. Тя реално не е много сложна, но е много учудваща. Беше за език в Гватемала”, разказва Никола.
„Психолингвистиката изследва по какъв начин мозъкът възприема езиковата информация, която достига до него. Конкретно тази задача беше фокусирана върху два дяла на мозъка. Единият от дяловете на мозъка се активира, когато информацията е изненадваща по някакъв начин. Вторият дял на мозъка се активира, когато информацията е трудна за осъзнаване. И идеята е, че всеки един от тези два дяла взаимодейства със словореда на изречението, като за тези хора конкретно се счита, че изненадващо е изречението да започне със сказуемото, с действието.
Трудно за възприемане е, когато допълнението не идва веднага след сказуемото. Дори в български език имаме група на сказуемото, която включва и допълнението. И на базата на данните от тези активности на двете области в мозъка, учениците трябваше да се досетят, че могат еднозначно или почти еднозначно да определят какъв е словоредът на изречението. Което всъщност беше едно от основните неща в тази задача", разяснява Здравко Иванов.
Любимият ми момент от цялото състезание е, докато с целия отбор седяхме на седалките и се обявяваха резултатите. Оставахме аз и Ванеса. И двамата знаехме, че сме справили доста добре, но не знаехме точните си резултати. Раздадоха бронзовите и сребърните медали. Започнаха да казват имената на златните медалисти. САЩ, Великобритания, САЩ, Великобритания – това са двете държави, които обират най-много медали, първи, втори места. Следващо име. И следващо. И пак не са нашите. Усещахме, че нещо уникално се случва. Видяхме доброволците, че държат две връзки. Първата беше с 8. Но не извикаха никой от нас. Започна втората – 7, 6, 5, 4... Още като останаха 6-7, с Ванеса си казахме:
“Да не е станала
някаква грешка?”
Церемонията продължаваше. Прекъснаха за миг – казаха, че предстои награждаването на най-добрите трима. Двама бяха с един и същи резултат. Аз и момче от САЩ. Изключителна радост. В онзи момент на всички ни стана ясно, че Ванеса е спечелила олимпиадата. Неописуемо, двойно щастие”, разказва Никола. Той и Аарон Чай са с по 85 точки, Ванеса Калинкова е с 88,5 точки. И ето че в света на лингвистиката сред най-големите сили се говори за САЩ, Великобритания и... България.
В исторически план вече имаме 95 медала – 24 от които златни. България не беше имала абсолютен шампион от 2009 г. „Да, веднъж сме имали и три златни медала. Но бих казал, че токова силно представяне на учениците ни бих казал, че не сме имали никога", обобщи Здравко Иванов.
Конкретно за успеха на Никола не бил изобщо изненадан. "Истината е, че на него изобщо не му пукаше. А аз знаех, че се справя много добре на състезание, когато е спокоен. Единственото необходимо и достатъчно условие. Всъщност да се грижим за спокойствието, беше основен приоритет за тримата ръководители към всички наши състезатели. В момента, в който видях, че Никола е напълно комфортен, поне за мен беше ясно, че ще се справи максимално добре. А фактът, че това максимално добре се оказа златен медал с абсолютен втори резултат, е добавена стойност", продължи Иванов.
А гордият от професията и постиженията на своите родители Никола сега има привилегията да усети тяхната гордост от неговите резултати. “Те са доста доволни от начина, по който се развивам. Откакто съм се върнал – прегръдки и целувки за златния медал”, казва с усмивка той.
Баща му Димитър Николов – началник на отделението по съдова хирургия в “Софиямед”, е удостоен с наградата “Лекар на годината” през 2024-а в категорията “Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники”. Той е и сред "Лекарите, на които вярваме" на "24 часа", като през 2024 г. получи и специална награда "Новатор в медицината". Майка му Валентина Брощилова – призната в областта на дерматологията. Но кой ли се радва повече?
“Аз се радвам на техните постижения, обаче все пак може би не до такава степен, до каквато те се радваха на моите в момента”, признава с усмивка златният син.
Надява се да ги кара да се гордеят с избора за бъдещето си. “Имам интерес към инженерството отдавна. Специфично към автомобилното се насочих в последно време. Надявам се да ми хареса какво уча в университета и след това да се реализирам в тази сфера”, казва Никола, който е и фен на Формула 1 - донякъде определящ фактор при финалния му избор.
Обича и футбола, тренирал е бадминтон, носи в себе си така наречената “спортна злоба”, която го кара да се състезава на олимпиадите. Но там пръв приятел му е спокойствието. И мисълта да се наслаждава. Благодарен е на лингвистиката за всичко. И за знанията. И за приятелствата. И за силата да събира хора с различни интереси. Сега потегля по своя път, но по него не се движат само автомобили. Има място и за лингвистика, защото с радост би помагал за създаването на бъдещи златни медалисти.
