Министерството на икономиката и индустрията съвместно с Института за икономически изследвания при БАН изготви методология, която дава възможност непрекъснато да се следи ефектът от споразумението
Търсим нови пазари, за да подкрепим износителите
Въвеждане на базови мита от 15%, които ще се прилагат за 70% от целия износ за САЩ на стойност 380 милиарда евро. Запазване на 50% мито върху алуминия и стоманата, но с очакване да бъде понижено в бъдеще. Това са основните акценти от сделката между ЕС и САЩ, която беше сключена преди дни между лидерите Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп.
От своя страна Европейският съюз пое ангажимент за 600 млрд. долара инвестиции в САЩ, както и за купуването на енергийни продукти в размер на 750 млрд. долара през следващите три години.
За вноса от САЩ се въвеждат нулеви мита, като те обаче няма да се прилагат спрямо чувствителни селскостопански продукти - говеждо месо, ориз, етанол, птиче месо и захар.
Отстъпките са направени за продукти, които ЕС не отглежда или произвежда
И макар първосигнално споразумението да беше разкритикувано и от европейски лидери, и от бизнеса, постигането на съгласие все пак елиминира риска от разрастването на търговски конфликт. Това е последното нещо, от което ЕС има нужда в момента на фона на продължаващата война в Украйна и нуждата от доставки на военна помощ и оръжия от САЩ. Сегашната договорка е по-добра от 30-те процента, които бяха обявени от американската администрация в началото, а и от 20%, които се обсъждаха през април. Не на последно място, пазарът вече има предвидимост с ясни параметри.
Както за повечето страни в ЕС, така и за България причината да се въведат митата е в отрицателния търговски баланс за САЩ. Това означава, че Щатите внасят от България повече, отколкото изнасят.
За цялата 2024-а износът ни за Америка се равнява на 1,1 млрд. долара, а вносът оттам - на 456 млн. долара.
Обемът на износа за САЩ представлява 3,3% от общия, което предполага, че потенциалните загуби за страната ни няма да са в особено големи размери. Част от българския износ за ЕС и за останалата част от света обаче е свързан с компоненти и части на стоки, които наши търговски партньори изнасят за САЩ.
Още от април Министерството на икономиката и индустрията съвместно с Института за икономически изследвания при БАН изготви методология, която дава възможност непрекъснато да се следи ефектът на митата върху нашата икономика. Това позволява сега да се изчислят очакваните ефекти за българската икономика от постигнатото тази седмица споразумение. Оценяват се както преките ефекти – при пряк износ от България за САЩ, така и непреките – износ на български стоки за основните ѝ търговски партньори, които се вграждат в крайни продукти, изнасяни от тях за САЩ.
Пряко България ще бъде засегната с 467 млн. евро, а косвено - със 158 млн. евро, или общо 625 млн. евро.
Сравнявайки я например с априлския вариант, в който митата щяха да бъдат в размер на 20%, намалението на износа ни щеше да е в размер на 772 млн. евро. А при вариант експортът ни да се облага с 30 на сто, щетите за България щяха да достигнат до 1,064 млн. евро. В този случай общият износ от страната щеше да намалее с 2,47%, докато сега спадът ще е приблизително 1,46%.
Позитивите от сегашното споразумение ще се отразят най-много при медицински изделия, семена от слънчоглед и измервателни прибори.
От друга страна обаче, спрямо априлския вариант при някои стоки митата се увеличават.
За стоманата и желязото се вдигат от 25 на 50%,
толкова остава и за алуминия, като амбицията на Европа е да договори квоти за тези продукти. До 50% се повишават ставките и за някои други стоки като алуминиево фолио, машини и апарати. Пръти от желязо и нелегирани стомани са основна стока, която сме изнасяли към САЩ през миналата година.
Непряко позитивно ще бъдат повлияни българските сектори, работещи за автомобилната индустрия на Германия, Франция и други страни - търговски партньори на България. Освен това се очаква инвестициите в САЩ да се увеличат вследствие на поетия от ЕС ангажимент да вложи 600 млрд. щатски долара в Америка. И в момента тенденцията за страната ни е положителна - обемът на новите ни инвестиции отвъд океана нараства през последните години. Годишно се инвестират между 500 и 650 млн. лв., а общите вложения са в размер на 4,7 млрд. лв., като те са се удвоили за последните десет години.
Все още предстои да се изгладят детайли по сделката за отделните сектори. Според българската позиция такова споразумение следва да включва средносрочен ангажимент за целенасочено намаляване на митата в стратегически сектори, по-специално стоманодобива и автомобилостроенето. Макар че европейската стоманодобивна индустрия в момента е добре защитена, ЕС трябва да разработи жизнеспособно решение за осигуряване на продължаваща защита след изтичането на настоящите предпазни мерки през юни 2026 г.
Редом с преговорите за окончателно споразумение е от съществено значение да се поддържа ефективен механизъм за мониторинг на вноса и при необходимост да се прилагат предпазни мерки в случай на отклоняване на търговията.
Министерството на икономиката следи процесите и в консултации с бизнеса формира българските позиции. В средата на юли
за първи път от 2017 г. насам български министър на икономиката участва в Съвета на ЕС по "Външни работи (Търговия)"
в момент, в който се формира обща европейска позиция. На него министрите от страните членки обсъждаха актуалното състояние на търговските отношения между ЕС и САЩ и Китай, както и диверсификация на търговията ни с Меркосур, Мексико, Индонезия, Индия, Тайланд, Филипините, Малайзия, Австралия и със Съвета за сътрудничество на арабските държави в Персийския залив. Тогава министър Петър Дилов подкрепи от името на България усилията за продължаване на преговорите и постигането на споразумение, което да включва облекчаване на тарифите в стратегически сектори, особено в автомобилната и стоманодобивната промишленост.
Според Дилов в настоящия геополитически контекст разширяването на достъпа до пазари в трети страни е от решаващо значение за подкрепа на износители, които да компенсират евентуалния спад в размера на експорта. Това беше и основното му послание към търговските ни аташета по време на годишната им среща по-рано този месец.
Боян Николаев, зам.-изпълнителен директор на КРИБ: Шокове за кратко, ползите са повече
Сделката е по-добра от каквато можеше да бъде и по-лоша от каквато трябваше да бъде. Безспорно нанася имиджови щети върху ЕС и ще причини краткосрочни шокове, но дългосрочно може да се отрази позитивно на европейската икономика.
Европа ще се закотви трайно към САЩ като основен снабдител на енергия. Поради технологичния прогрес в американската енергийна индустрия можем да очакваме устойчиво по-конкурентни цени. Разбира се, още по-добрият сценарий е ние самите да произвеждаме енергията си.
Отпадането на митата за американски стоки ще намали цените за европейските потребители и ще повиши конкуренцията за някои производители. В краткосрочен план ще има болка - 15% мито намалява БВП на Германия с около 0,2% годишно за следващите две години и това неминуемо ще се отрази по веригата на доставки и в България. Но посрещайки свирепа конкуренция на американски продукти в самата Европа, европейските бизнеси в дългосрочен план няма да имат избор, освен да станат по-конкурентни, по-ефективни и съответно по-големи.
Европа изпусна поне 5 технологични революции - интернет, социалните мрежи и облачните услуги, полупроводниците, електромобилността и автономното движение, изкуствения интелект. А вероятно ще изпуснем и задаващата се шеста - роботизирането на ИИ. Да, европейските традиционни индустрии са важни, но тяхното опазване не трябва да консумира ресурси, които да ощетяват предприемачеството и повишаването на ефективността. Тези индустрии ще станат по-силни, ако вместо да ги пазим с мита, просто не ги обременяваме с излишни регулации и извънредни данъци, предоставим им енергия на конкурентни цени и ги свържем с либерализиран финансов сектор, който е готов да предоставя по-рисково финансиране. Ако в Европа си възвърнем ренесансовия дух в поемането на рискове и създаването, много бързо ще получим нови козове.
