Кръстьо Сарафов (6 април 1876 г. - 27 август 1952 г.)
Това не е реплика от театрална постановка, а сакрален въпрос от живия живот, произнесен от македонски войвода.
Наш Кръсте е актьорът Кръстьо Сарафов, който имал голямо желание да изиграе крал Лир, но директорът на театъра Радул Канели не му давал ролята. Актьорът се оплакал на брат си Борис, значима фигура във ВМОРО, и той решава “дипломатично” проблема. Изпраща един войвода и двама четници, за да се срещнат с този директор.
През годините това изречение се е превърнало в легенда, има го в няколко леко променени варианта и с допълнения. Театрални експерти твърдят, че най-достоверна е версията на племенницата на актьора Екатерина Сарафова.
Влиза войводата в директорския кабинет и изстрелва от упор “думи като куршуми”: “Ке го игра ли наш Кръсте царот, или да?”. Ошашавеният директор се надига от стола си. Войводата го натиска обратно на стола и продължава: “Да или не, и то само да!”.
В този момент от вратата надзъртат двамата четници и единият пита: “Войводо, ке ти требуеме ли, или веке го утепа?”.
Войводата разтворил пелерината си пред директора. А там - цял арсенал: чифте пищови, бомби, ками, пушка с рязана цев, патрондаш... Директорът Канели си “глътнал граматиката”. Но успял да каже: “Абе к`во толкова - ке го игра ваш Кръсте царот!... Хайде холан - като че ли не е имало и ниски, па и папуняви (грозни) царе!”.
В последна сметка Кръстьо Сарафов получава ролята на крал Лир и тя се превръща в емблематична за него - изстрелва го към голямата сцена.
Кръстьо Сарафов има невероятен живот и още по-невероятна театрална кариера
Те са обвеяни с легенди, но които са породени от реални факти.
На 6 април се навършват 150 години от от рождението му в село Либяхово, което днес се нарича Илинден и е в Гоцеделчевска община.
В семейството се раждат десет деца. Бащата Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско. И тримата са дейци на Българската екзархия.
Кръстьо учи в Сяр, после в Солун и накрая се дипломира в Първа мъжка гимназия в София. Родителите му са категорично против той да стане аркашка, а и защото “артист къща не храни”. За да го откъснат от артистичните му любови те го изпращат да учи в Одрин. През 1893 г. завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България.
Любовта му към театъра обаче не е унищожена. Напротив, запленен от сцената, той понякога с дни не се прибира у дома. “Едва ли някога човек е бил преследван и бит по-жестоко от мене, заради “престъпрелнието” театър”, ще разказва след години актьорът.
Веднъж по-големият му брат Борис Сарафов, за който вече стана дума, току-що завършил Военното училище, го прибира към дома и по целия път го налага с канията на сабята си.
През 1895 г. младежът се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4-има от 60 души и той е един от тях. Заминава за Санкт Петербург и постъпва в частна драматична школа. Но е разочарован от системата на преподаване и се мести в Императорското театрално училище при Александър Ленски и Владимир Давидов, където завършва с отличен успех през 1899 г. и се връща в България. Така Кръстьо Сарафов става един от първите български професионално подготвени актьори.
Ето как изглежда професионалната кариера на актьора. На 3 октомври 1899 г. дебютира в софийската театрална трупа “Сълза и смях” в ролята на Борис Годунов в пиесата на Островски “Василиса Мелентиева”. В този театър той играе до 1904 г. и след това с кратки прекъсвания е в състава на Народния театър, където освен актьор е и режисьор.
През 1905 г. с Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други основава пътуващия Свободен театър. Но и този театър е недостатъчен за кипящия от енергия и работохолизъм актьор.
Той е основател и първи директор на оперетния театър “Ренесанс” в София. После и актьор, и режисьор в Русенския градски театър, директор на Бургаския театър, актьор във Варненския общински театър, в Пловдивския народен театър. Гастролира в Белградския народен театър, участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада през 1937 г.
След турнето обаче Сарафов неочаквано е уволнен. Според някои историци уволнението вероятно е заради публичното му говорене за свободата на Македония, а в този момент българската външна политика е насочена към сближаване с Югославия.
Останал вън от любимия си театър, Сарафов изпада в тежка депресия, приятелите му се безпокоят дори за здравия му разсъдък. И след намесата и на цар Борис Трети той е върнат на работа във Варненския общински театър.
Кръстьо Сарафов играе на сцената повече от половин век и пресъздава над двеста образа.
Театроведи твърдят, че някои от тези образи и днес са ненадминат връх в сценичното майсторство. Неговата игра е сравнявана с играта на най-големите европейски артисти от онова време.
Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса на Едмон Ростан, Тартюф и Арган в Молиеровите “Тартюф” и “Мнимият болен”, Фамусов в “От ума си тегли” на Грибоедов и др.
Прохождащото българско кино го снима в 3 филма - “Децата на Балкана” (1918), “Безкръстни гробове” (1931) и в българо-унгарската продукция “Изпитание” (1942). Малко за огромния му талант, но по онова време самите актьори гледали на киното с известно пренебрежение.
Сарафов е и член-учредител на Македонския научен институт през 1923 г. Той е вторият председател на Съюза на артистите в България (1924-1925).
Кръстьо Сарафов се жени четири пъти и все за актриси. Но деца има само от първата съпруга - състудентката си Донка Гюзелева: Кръстьо, Борис и Петър. Желанието му да се ожени за нея се сблъсква с недоверието на нейните родители, които очакват по-сериозен зет, а не актьор. Предразсъдъците трудно са преодолени, но все пак благословията накрая е получена.
Но покрай съпруга си и Донка също се влюбва в театъра и става актриса. За Сарафов двама артисти под един покрив сапрекалено много, а и според македонския традиционализъм мястото на жената е при семейството. Вероятно това е една от причините двамата да се разделят след дългогодишен брак.
След Донка Гюзелева той се жени още три пъти
Първия път взема за жена студентката си Ирина. Втория път се жени за Марта Попова - една от примите на Народния театър. Последната му съпруга е Рада Сарафова, актриса в Пловдивския театър.
Кръстьо Сарафов обичал да казва, че ако не случиш с първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е! “А тогава ти защо си се женил четири пъти?”, контрирали спорещите с него. “Защото съм романтик!”, отсичал актьорът.
Кръстьо Сарафов няма проблеми с комунистическата власт в България след 1944 г. Всички обичат талантливия актьор, всички признават заслугите му за развитието на българския театър. През 1946 г. той е удостоен със званието “народен артист” - три години преди последния му поклон пред публика през юни 1949 г.
През 1950 г. получава Димитровска награда, а на следващата 1951 г. му е връчен орден “Георги Димитров”.
От 1951 г. името му носи Държавното висше училище (ДВТУ), ВИТИЗ, НАТФИЗ.
Изпращайте възпоминанията за ваши близки на адрес:
1202 София, ул. "Св. св. Кирил и Методий" №84.
Телефони: 02/942 2146, 942 2261;
имейли за снимки и текст: [email protected], [email protected].
Как да платите: в офисите ни, във всяка каса
на EasyPay или по банков път:"168 часа" ЕООД, IBAN:
BG39STSA93000025036349, BIC: STSABGSF - Банка ДСК
