- В сърцето на Борисовата градина са възстановени петте сгради за 1 млн. лв.
- Студентите по астрономия се увеличават, доволен е доц. Евгени Овчаров от катедрата към Софийския университет
Научен център в райска градина е разположен в центъра на София - най-старата астрономическа обсерватория в България в Борисовата градина от 1897 г. събира будни учени, студенти и любители. Целият комплекс никога не е прекъсвал дейността си с малко изключение. В него са Големият купол, или Стареца, както галено го наричат преподавателите от катедра “Астрономия” на Софийския университет, малкият купол, меридианният кръг и голямата административна сграда с лекционна зала.
Изключението от работния график на обсерваторията е през последните няколко години, когато учените очакват да се направи ремонт. А той вече е финализиран и след последната дума на комисията телескопите ще бъдат калибрирани, ще се подредят всички инструменти, а официалното
откриване е планирано за 27 септември,
събота, когато е Световният ден на астрономията.
“Идеята да се направи обсерваторията е на проф. Марин Бъчеваров, първия професионален астроном в България. През 1892 г. той започва да чете първия курс по астрономия в Софийския университет. Малко по-късно е назначен за професор и започва да оборудва практическите си занятия с различни инструменти. Телескопът на Петър Берон, който е дарен на университета, е част от тях. Неговата основна цел е да бъде построена астрономическа обсерватория, както има във всяка столица в Европа”, разказва ръководителят на обсерваторията доц. Евгени Овчаров.
Целта била обсерваторията да е близо до София.
Трябвало е да се намира на тъмно място,
без светлини наоколо. Тя е била построена в местност, която се е наричала Пасището на село Слатина. Борисовата градина е била по-малка - около Орлов мост. Мястото тогава е било поляна, не е имало дървета. Имало е предпоставки за правене на наука на тъмно нощно небе.
“Още от първите години тук е имало активен научен и обществен живот. През есента на 1900 г. като студент Кирил Попов, който по-късно става най-успешният математик академик, основава кръжок по астрономия. Той съществува и до днес”, обяснява доц. Овчаров.
След като бъде открита ремонтираната обсерватория, чието възстановяване е за около 1 млн. лв., ще има лекции и практически занятия за студенти, кръжочни дейности, посещения по различни поводи като Ден на астрономията, Европейска нощ на учените и т.н. От няколко години има възможност и за платени посещения. “Надявам се да станат чести и активни, за което трябва да се събере екип”, планира доц. Овчаров, който ръководи работата на обсерваторията от 10 г.
Срещу скромна такса посетителите слушат кратка популярна лекция, има наблюдения на Слънцето през деня. При вечерните посещения основният акцент са наблюдения на планети или други, по-ярки обекти. “За съжаление, в днешно време сме в центъра на града и има много светлинно и прахово замърсяване, но все пак за обучение и да се погледне ярка планета, е чудесно.”
Може би все още много хора не знаят, че обсерваторията дълги години е била
службата за точно време на България
Оттук със специален зенитен телескоп или меридианен кръг, който се е намирал в най-малката сграда в двора, се наблюдават определени звезди, които минават през точно определена ивица на небето. Знае се кога трябва да преминат оттам, сверява се много прецизен часовник и оттук се е давало точното време първо за жп транпорта, след това за радио, за телевизия и т.н. Един от тези прецизни точни часовници е запазен в Политехническия музей, другият е в обсерваторията.
Според доц. Овчаров всяко наблюдение на небето е вид откритие, защото винаги се случва нещо интересно През 1910 г. Кирил Попов като асистент тогава наблюдава Халеевата комета при предпоследното ѝ преминаване в близост до Слънцето. Последното е през 1986 г. Тогава успява да уточни нейните орбитни елементи и публикува резултатите, което се смята за първата научна астрономическа публикация на български астроном.
През последните 15 г. студентите по физика и астрономия са малко. От няколко години обаче има видим ръст, доволен е ученият. Явилите се на изпит по физика тази година са два пъти повече, отколкото през последните години. В бакалавърската специалност “Астрофизика, метеорология и геофизика” бройките са се запълнили и има хора, които не са успели да влязат на първо класиране. Интерес към наука винаги е имало и ще продължава да има - това са нещата, които дърпат човечеството напред, споделя веруюто си астрономът.
