Мислят как да ги развържат от формулата, според която трябва да следват държавната субсидия
С 25% ще бъдат намалени засега таксите за платено обучение в държавните висши училища. Това приеха депутатите с промени в закона в деня, в който студенти излязоха на протест срещу високите суми за обучението. Предложението на Съвета на ректорите обаче е за 40% намаление на таксите и вероятно ще залегне преди второто четене на спешните промени.
Приетите на първо предвиждат таксата на студент в платена форма да се равнява на 75% от средствата за обучението на бъдещ висшист в държавна поръчка в съответното професионално направление. В момента е 100%, т.е. колкото получава като субсидия вузът да обучи един студент, толкова трябва да плати колегата му, който учи не по държавна поръчка. Така на този етап намалението на новите такси е с 25%.
Прие се и че таксата на вече приетите студенти не може да се вдига с повече от 20% спрямо предходната академична година.
Средно 7600 лв. е финансирането на един студент държавна поръчка в момента. Ще се мисли дали вузовете да не се освободят от задължението таксите им да са обвързани с него.
Поправките в Закона за висшето образование минаха с подкрепата на 148 депутати. А срокът преди второто четене бе съкратен на 3 дни.
Платеното обучение поскъпна драстично, след като размерът на държавната субсидия в последните 2 г. бе значително увеличена.
Студентите платено са 7-8% от общия брой, или 15-16 хиляди
Най-много са в Софийския университет - 900 от общо 20 хил. студенти. Именно от Алма матер, както и от Великотърновския университет започнаха протестите им.
Никой не вдига таксите, всичко идва от формулата, заложена преди 10-ина години, обясни просветният министър Красимир Вълчев, преди спешно да бъдат задвижени поправките. Но вузовете вече бяха качили новите суми според все още действащия закон.
Най-фрапиращи са новите суми в специалностите “Химия” и “Физика” в СУ - съответно 28 и 26 хил. лв. за година. В Пловдивския университет са по-ниски, макар повишението да е двойно, съответно - 7393 и 6563 лв.
Таксата за една от най-желаните специалности - “Право”, се е повишила двойно в Софийския университет и вече е 6704 лв. годишно. В Пловдивския бъдещите юристи заплащат над 5000 лв., а във Великотърновския таксата е
увеличена с над 150%
в сравнение с миналата учебна година. Там пък най-висока остава сумата за специалност “Изобразително изкуство”.
Въпреки недостига на лекари и медицински сестри и за тези специалности таксите се вдигат значително. В СУ годишното обучение за лекари ще струва 15 546 лв., а за медицинска сестра - 13 509 лв. Платеното обучение в МУ- Варна, ще е над 17 хил. лв. за лекар, а
за сестра - над 9000 лв.
“Едната причина за скокообразното повишение на таксите е, че сме увеличили държавното финансиране на един студент и то става съизмеримо с таксите в другите по-развити от нас страни. Това е едно от най-добрите неща за българската система на висшето образование през последните години”, обясни още министър Вълчев.
Апелирали сме към ректорите -
при записването сега да не събират високите такси,
тъй като имаме солидна доза увереност, че законът ще влезе в сила, съобщи той. Призна, че заради високите такси се наблюдава отлив на чуждестранни студенти.
Таксите на студентите държавна поръчка пък вече са по-малък процент от заплатите - преди 10 г. годишната е била една средна работна заплата, сега е под половин. Годишно
финансираме близо 38 хил. студенти държавна поръчка,
при тях средната такса е 1050 лв. Тя няма за цел толкова да събере приходи, а е минимална финансова отговорност, обясни министърът.
Абсолютното развързване на таксите от държавната субсидия без регулация обаче рискува да създаде друг проблем, смята Вълчев. Иначе подобно изменение има смисъл - “да няма преливане на средствата, които се дават за обучение на студенти държавна поръчка, в обучение на студенти платена форма. Ако няма никаква регулация, имаме риска висшите училища да се изкушат срещу минимални или нулеви такси да обучават студенти платено обучение, вземайки от средства на студентите държавна.”
Позицията му е да остане минимална регулация и висшите училища да се конкурират ценово. И да не се създава съмнението, че нещо се прави заради частните висши училища.
